Историята на Гризелда по „Декамерон“ от Джовани Бокачо

През 1701 венецианският писател Апостоло Дзено  пише либрето по новела Х, ден 10 ( „Търпеливата Гризелда“) от „Декамерон“ на Джовани Бокачо, като използва и театралната адаптация на Лопе де Вега „Примерът на омъжените жени и изпитанието на търпението“ (El ejemplo de casadas y prueba de la paciencia).

Гризелда е фигура в европейския фолклор, известна със своето търпение и послушание. В най-известната версия на приказката за Гризелда, написана от Джовани Бокачо около 1350 г., Гризелда се омъжва за Гуалтиеро, маркиз на Салуцо, който я изпитва, като заявява, че двете им деца – син и дъщеря – трябва да бъдат убити. Гризелда се отказва и от двете без протест, но Гуалтиеро всъщност не убива децата, а вместо това ги изпраща в Болоня, за да бъдат отгледани. В последно изпитание Гуалтиеро публично се отказва от Гризелда, твърдейки, че е получил папско разрешение да се разведе с нея и да се ожени за по-добра жена; Гризелда отива да живее с баща си. Няколко години по-късно Гуалтиеро обявява, че ще се жени повторно и отзовава Гризелда като прислужница, за да подготви сватбеното тържество. Той я запознава с дванадесетгодишно момиче, за което твърди, че е негова булка, но всъщност е тяхна дъщеря; Гризелда им желае всичко най-добро. Тогава Гуалтиеро ѝ разкрива порасналите им деца и Гризелда е възстановена на мястото си на съпруга и майка.

Гризелда се появява в разкази на Петрарка („Историята на Гризелда“, публикувана 100 години след смъртта на автора през 1374 г.) и на Чосър („Разказът на чиновника“ в „Кентърбърийски разкази“ от края на 14 век). Тя е цитирана и в „Книгата за града на дамите“ на Кристин дьо Пизан. „Търпеливата Гризелда“ е разказ от Шарл Перо от 1691 г. Пиесата на Джон Филип The Commodye of Pacient и Meeke Grissill (известна също като The Plaie of Grissill) датира от 1565 г. Хенри Четъл, Томас Декер и Уилям Хотън си сътрудничат върху друга драматична версия, „Търпеливата Грисел“, представена за първи път през 1599 г. Има опери, наречени „Гризелда“ от Антонио Мария Бонончини (1718), Алесандро Скарлати (1721), Джовани Бонончини (1722) и Антонио Вивалди (1735). Също така „Гризелидис“ (1901) на Жул Масне е вдъхновен от приказката за Гризелда. Пиесата на Уилям Шекспир „Зимна приказка“ (1623) съдържа много елементи от историята на Гризелда. Викторианският роман на Антъни Тролоуп „Мис Макензи“ (1865) е базиран на темата за Гризелда. „Модерната Гризелда“ е роман от Мария Еджуърт от 1804 г. „Търпеливата Гризелда“ е част от група исторически или легендарни гости на вечеря в пиесата на Карил Чърчил от 1982 г. „Топ момичета“. „Търпеливата Гризелда“ е разказ от 2015 г. на Стивън Антъни Джордж в антологията „Два пъти по едно време: Приказка, фолклор и мит. Преосмислено и ремастерирано“, където историята е преразказана като история на ужасите от края на ХХ век. Приказката за Гризелда е преосмислена от Маргарет Атууд в нейния разказ „Нетърпеливата Гризелда“, публикуван в списание „Ню Йорк Таймс“ на 12 юли 2020 г.

Тази история вдъхновява невероятно много композитори, за да създадат опери, като много от тях използват либретото на Дзено, но преработено: 1703 (Дзено, Албинони), 1706 (Де Петрис, Саро), 1707 (Дзено, Челери), 1710 (Дзено, Капели), 1711 (Дзено, Предиери), 1718 Дзено, Антонио Мария Бонончини), 1720 (Дзено, Орландини), 1721 (Русполи, Алесандро Скарлати), 1722 ( Роли, Джован Батиста Бонончини), 1725 (Дзено, Калдара), 1725, след това и през 1728 (Дзено, Конти), 1735 (Голдони, Вивалди), отново 1735 (Дзено, Тори), 1747 (Дзено, Латила), 1752 (Логрисчино), преди 1774 (Мартинели, Йомели), 1793 (Анели, Пичин), 1795 (Гуелмини) и 1796, след това 1803 (Анели, Паер).

В действителност Дзено би признал авторството само на творбите от 1701 г. – първото в историята за операта на Полароло 
и това от 1725 г., създадено от Франческо Бартоломео Конти за карнавала във Виена.

Ето някои от тези опери създадени по този сюжет с малко повече информация:

1701 „Гризелда“ от Карло Франческо Полароло; „Гризелда“, опера в три дейснвия. Либретист е Апостоло Дзено. Премиерата е в театър „Сан Кашано“ във Венеиция. Посветена е на най-известния господин Антонио Баларини, министър на Най-светлото Височество на Модена.

1703 „Гризелда“ от Томазо Албинони; „Гризелда“, музикална драма, създадена за карнавалния сезон във Флоренция в „Teatro del Cocomero“. Либретото на Дзено е преработено от Джили Джироламо.

1718 „Гризелда“ от Антонио Мария Бонончини; „Гризелда“, опера в три действията. Използва се леко преработена версия на италианското либрето на Апостоло Зено. Операта е посветена на принц Максимилиан Карл фон Льовенщайн, австрийския губернатор на Милано, който умира по време на световната премиера на операта на 26 декември 1718 г. в театър „Реджо Дукале“ в Милано. Въпреки това трагично обстоятелство операта на Бонончини е добре приета и се радва на няколко нови постановки в следващите години. Първи изпълнители на главните роли са Гуалтиеро – Доменико Темпести, Гризелда – Аурелия Марчело.

1721 „Гризелда“ от Алесандро Скарлати; „Гризелда“, опера серия в три действия. Това е последната опера на Скарлати, оцеляла изцяло днес. Либретото е на Апостоло Дзено, с редакции от анонимен автор. Премиерата на операта на Скарлати е на  януари 1721 г. в римския театър „Карпаника“ с изцяло мъжки изпълнители – кастрати и тенор. Тенорът Матео Лукини изпълнява ролята на Корадо, а останалите кастрати са много популярни певци от онова време – Гуалтиеро – Антонио Бернаки, Гризелда – Джачинто Фонтана „Фарфалино“, Костанца – Джовани Карестини, Отоне – Андриа Пачини, Роберто – Бартоломео Бартоли. Диригент Никола Фабио.

Действащи лица: Геалтиеро, крал на Сицилия; Гризелда, негова съпруга; Костанца, тяхна дъщеря; Отоне, благородник; Корадо, принц от Апулия; Роберто, по-малък брат на Корадо; Еверардо, син на Гризелда.

Съдържание

Първо действие: Години преди началото на действието, Гуалтиеро, кралят на Сицилия, се жени за бедна овчарка Гризелда. Поданиците на краля  не одобряват този брак, а когато се ражда дъщеря им Костанца, кралят е принуден да се престори, че я убива, докато тайно я изпраща да бъде отгледана от принц Корадо от Апулия. Сега, изправен пред поредния бунт на сицилианците, Гуалтиеро е принуден да се раздели с Гризелда и обещава да си вземе нова съпруга. Предложената булка всъщност е Костанца, която не знае истинския си произход. Тя е влюбена в по-малкия брат на Корадо, Роберто, и мисълта да бъде принудена да се омъжи за Гуалтиеро я довежда до отчаяние.

Второ действие: Гризелда се завръща в дома си в провинцията, където е преследвана от придворния Отоне, който е влюбен в нея. Тя гневно отхвърля ухажванията му. Гуалтиеро и неговите придворни отиват на лов и попадат на вилата на Гризелда. Гуалтиеро осуетява опит на Отоне да отвлече Гризелда и ѝ позволява да се върне в двора, но само като робиня на Костанца.

Трето действие: Отоне все още преследва Гризелда, а Гуалтиеро му обещава ръката ѝ веднага щом самият той се ожени за Костанца. Гризелда заявява, че предпочита да умре, и трогнат от верността ѝ, Гуалтиеро я приема обратно за своя съпруга. Той разкрива истинската самоличност на Костанца и ѝ позволява да се омъжи за Роберто.

1722 „Гризелда“ от Джовани Бонончини; „Гризелда“, музикална драма в три действия. Операта използва преработена версия на италианското либрето от 1701 г. на Апостоло Дзено, а италианският поет Паоло Антонио Роли е нает да преработи текста. Премиерата на операта е в Лондон в Кралския театър на 22 февруари 1722 г. Действието се развива в Сицилия, недалеч от Палермо. Изпълнители в премиерната постановка: Гризелда – Анастасия Робинсън, Гуалтиеро – Франческо Бернарди, наречен Сенесино; Ернесто – Бенедето Балдасари; Алмирена – Мадалена Салвай; Рамбалдо – Джузепе Мария Боски.

Арията от операта „Per la gloria d’adorarvi“ днес е известна и популярна концертна пиеса.

1735 „Гризелда“ от Антонио Вивалди; „Гризелда“ музикална драма в три действия. Използва се преработена версия на италианското либрето на Апостоло Дзено, а прочутият венециански драматург Карло Голдони е нает да адаптира либретото за Вивалди. Операта е представена за първи път във Венеция в театър „Сан Самуеле“ на 18 май 1735 г. Първи изпълнители на ролите: Гуалтиеро – Грегорио Баби, Гризелда – Анна Джиро, Костанца – Маргерита Джакомадзи, Роберто – Гаетано валета, Отоне – Лоренцо Салети, Корадо – Елизабета Гаспарини, Еверардо.

1891 „Гризелидис“ от Жюл Масне; „Гризелидис“, опера в три действия и пролог с либрето на Арман Силвестр и Йожен Моран по средновековната легенда „Търпеливата Грисил“. Премиерата е в „Опера комик“, Париж на 20.11.1901. Двамата либретисти създават и пиеса, която е представена в „Комеди франсез“ на 15.05.1891 г.