Анна Биаджоти – радостта от създаването на красиви костюми
От колко години създавате костюми?
От много, много години. Когато бях на деветнайсет започнах в Миланската Скала, защото съм от Милано и имах късмета да започна в Скалата. Първото ми представление там беше „Фалстаф“ режисирано от Джорджо Стрелер. Бях толкова млада, а след това никога не съм напускал театрите. Вече четиридесет и четири години съм в шивашките ателиета на театрите. Сега в Римската опера съм от почти трийсет и седем години, от които трийсет съм директор на шивашкото ателие. Грижа се за всичко – костюми, грим, перуки и всичко останало.
Представям си какво е да си директор по костюмите в театър като Римската опера, където гостуват толкова много велики певци.
Имах голям късмет да посрещам наистина много големи звезди, както в операта, така и в балета, които първоначално се плашеха, а след това в крайна сметка създавахме прекрасни отношения. В балета работихме много години с Карла Фрачи, а в операта – с Пласидо Доминго, Лучано Павароти, Мирела Френи и Райна Кабаиванска, която пееше при нас толкова много пъти и беше радост всеки път, когато Райна идваше в шивашкото ателие. В офиса ми в Рим имам гигантски плакат с Райна Кабаиванска като Адриана Лекуврьор. Тя винаги е била много важна за нас. Гена Димитрова е пяла толкова много за нас. Гяуров също, заедно с Мирела Френи – голям джентълмен, наистина невероятна красота. Да, много, наистина много певци, при които първоначално, имаше, как да кажа, малко страх. Те са толкова известни. Но когато пробваш костюмите създаваш много близки отношения с хората. Трябва да бъдем малко психолози, да отидем да ги посрещнем, да ги накараме да се чувстват добре, да проведем някакъв разговор, да поговорим и да установим връзка, което винаги е хубаво. В залата, когато пробват костюмите, а те често са по няколко, разменяме приятни думи. Така те се успокояват, защото певците винаги са малко притеснени, защото трябва да се изправят пред гигантската отговорност да пеят пред жива публика. Те искат да се чувстват красиви, искат да се чувстват слаби, искат да са щастливи и ние се опитваме да направим каквото можем, за да ги зарадваме.
Имате толкова ценни костюми, създадени специално за велики артисти. Показвате ли ги на публиката?
За съжаление в Рим няма музей на театралните костюми, специално за театъра и особено за операта. Но ние правим няколко изложби. Често ни молят за изложби с костюми от спектакли. В театъра винаги има малка изложба, свързана с представленията, които се поставят. Разполагаме с огромен набор от костюм Имаме почти 70 000 костюма от края на XIX век до наши дни, така че наистина имаме някои много специални и ценни неща. В момента например изпращаме голяма изложба от около 50 костюма във Финландия, където ще направят експозиция на стари и важни костюми от операта.
Използвате ли някои костюми от една в друга постановка?
Късмет е да имаш голям репертоар. Освен ако костюмите не са наистина деликатни и за конкретни представления. Често смесваме в зависимост от епохата. Имаме поне 700 ризи, които могат да се използват и за „Манон Леско“, и за „Андре Лашение“, както и за „Адриана Лекуврьор“. Така че имаме много неща, които се въртят и които използваме отново в зависимост от нуждите, които имаме.
Колко пъти сте правили „Фалстаф“?
След първия „Фалстаф“, когато не бях художник на костюмите, но бях асистент, направихме тази важна постановка с Марко в Япония, която е подобна на тази, която правим сега. Работата с Франко Дзефирели ми даде изключителен опит. Мисля че имам пет, шест постановки на „Фалстаф“.
Костюмите, които ще видим в Софийската постановка са от времето на Шескпир, нали?
Да, разбира се. Опитваме се да придадем обстановка в английския седемнайсети век. Търсим да пресъздадем онзи свят от пиесата на Шекспир „Веселите уинзорки“. Дори аксесоарите, като има някои форми, които са типични за онова време. Този конкретен вид шапка е типичен за онази епоха. Създадохме част от костюмите, която се отнася главно за мъжете, както в хора, така и за главните артисти, а същото се отнася и за жените, като проучих типичният модел за онази епоха. Потърсихме и материалите да са подходящи като цветовите тонове, следвайки това на което ни научи Франко Дзефирели.
От къде тръгвате с изследването за костюмите за дадена постановка?
Има историята на костюмите, има толкова много книги, където можеш да намериш всичко. Разбира се, можеш да видиш картините, от епохата, да се опиташ да разбереш стила на периода, особено цветовете. След това има и книги, за щастие много добри, където обясняват кройката, има схеми на историческия разрез. Има едни много важни книги и там са всички чертежи, където обясняват как се прави кройката на панталона, на сакото, на талията, когато е малко по-висока в женските модели. Разбира се сега вече има Pinterest, тази невероятна търсачка, където можеш да намериш всичко и отваря невероятни светове. Но аз все още обичам книгите, защото имам справочници вкъщи и знам дори рафта, където намирам тези книги.
Що се отнася до тъканите когато говорим за епохите в исторически план, те са били доста тежки материи и освен това носени са в доста студена обстановка, така че са били плътни тъкани. Ние се опитваме да използваме тъкани, които са малко по-леки, най-вече, за да се чувстват певците по-комфортно, защото иначе би било трудно да понесат такава тежест. Използваме кадифета, които са малко по-подходящите за времето материи, но тънки кадифета. Използвахме тъкани от вълна, но не прекалено тежки, опитвайки се да се доближим до това, което картините ни дават като образ на правилния плат от онова време.
Може ли изкуственият интелект да направи това, което правите вие? Това е дискусия, която сега е много важна.
Много важна, да, абсолютно, в смисъл, че вече имам колеги, които използват изкуствен интелект и явно резултатите са налице. За съжаление, от технологична гледна точка не съм много добра, така че все още не съм се занимавал с този тип свят, защото не съм способна. Може би ще опитам. Виждам, че дъщеря ми, която е по-млада, го използва. Има някои костюмографи, които също са започнали да работят с изкуствен интелект. Но за да бъда честна съм от хората, които предпочитат да докосват нещата, да имат по-естествено усещане. Не мога да измисля по-добър термин. Аз защитавам нашия занаят, като работя с ръцете си, а не с изкуствен интелект.
А колко костюма сте направили за нашия Фалстаф?
Това са около седемдесет за хора, дори почти осемдесет. Има две деца, след това са солистите, а това е голям актьорски състав, така че ще бъдат 120, 150. Защото в последното действие, в края, в гората, всички имат маскировка, така че може би използват един основен костюм, но добавят още един костюм за маскировката в гората. Тя може да бъде плашило, вещица, дявол, фея, има различни образи, има маски, покривала за глава, има и перуки, например Фалстаф ще има особена перука, както е винаги при Фалстаф. Има и различни аксесоари, има някои красиви маски, които имитират животни, които са много красиви. Помолих момичетата, които са тук в театъра, да направят тези маски, сякаш са селяни в провинцията, които използват парчета от природата или парчета плат, за да измислят нещо.
Анна Биаджоти учи сценография в Академията за изящни изкуства Брера. Започва работа в Театро ала Скала в Милано като асистент по костюмите. През този период работи с най-популярните оперни режисьори: Стрелер, Дамяни, Ронкони, Дзефирели и др. Анна Биаджоти се присъединява към Римската опера през 1989 г. и става директор на отдела за костюми през 1994 г. От 2018 г. преподава „Естетическа еволюция на балетния костюм“ в Академията за костюми и мода в Рим
Награди:
Международна награда Cinearti „La chioma di Berenice“ – Най-добър оперен костюм за
„Тоска“ на Дзефирели (2008).
Танцова награда Bucchi – Най-добър балетен костюм за Serata Picasso Massine (2009)
Европа в танца – Награда за цялостно творчество (2016)