„Кармен“ от Жорж Бизе отново на сцената на Софийската опера

На 15 март „Кармен“ от Жорж Бизе отново е на сцената на Софийската опера. Гостуват двама певци лауреати на известния конкурс в Канада „Млади посланици на операта“. В ролята на Кармен се представя Роз Нагар-Трамбле, която вече два пъти е гостувала в същата роля у нас – през 2021 и през 2022 г. Дон Хосе ще бъде Еманюел Аслер, който получава покана за този гастрол от директора на Софийската опера Пламен Карталов, който е член на журито на конкурса в Монреал. На сцената ще бъде и Деян Вачков като тореадора Ескамилио. Силвия Тенева е Микаела, Светозар Рангелов – Цунига, Михаил Мотайленко – Моралес, Красимир Динев – Ремендадо, Антон Андреев – Данкайро, Александрина Стоянова-Андреева – Мерседес, Мария Павлова – Фраскита, оркестър, хор и балет на Софийската опера, диригент на хора Виолета Димитрова. Спектакъла дирижира Жорж Димитров.

Ето какво споделиха двамата гостуващи солисти.

Роз Нагар-Трамбле

Отново София и отново Кармен.

Много съм щастлива, че отново съм в София.

Какво си спомняте от предишните си срещи?

Това, което ме порази най-много при първото ми идване, беше миризмата на рози. Можеше да се усети аромата им из целия град. Другото, което си спомням е че веднага се почувствах добре дошла, посрещната с обич от колегите в операта

Дойдохте, след като спечелихте голям конкурс.

Това беше конкурсът „Млади посланици на операта“ в Канада, който спечелих три пъти. Няколко години подред печелех различни награди, което ми помогна да започна кариерата си в Европа.

Като лауреат сте получили покани от оперни диригенти и директори.

Да, точно така. Получих първите си договори в Европа. Бях поканен да участвам и в конкурса на името на Енеску в Париж, точно след като направих първата си „Кармен“ тук. Там също спечелих първа награда. Там се запознах с моята агенция и именно те поставиха началото на кариерата ми в Европа след този конкурс.

Няколко пъти повторихте Европа, а Канада?

Пея много в Европа, много във Франция, малко и в Германия. Миналата година бях в Ерфурт, след това в Мюнхен, в различни градове във Франция. Там съм почти през цялата следваща година. В Канада имаме много симфонични оркестри, но нямаме много оперни театри, така че е трудно да се продуцира опера в Канада, ето защо често се връщам в Европа, за да работя.

Участвате както в класически опери, но и в барокови творби, а изпълнявате и съвременна музика.

Всичко ми харесва. Интересът ми е навсякъде. Но ще призная, че мечтаната ми роля е Далила. Това е ролята, която с нетърпение очаквам да изпея. Но аз обичам да пея и Кармен. Това е роля, която наистина прилепва към гласа ми, към кожата ми, тя е много естествена за мен. Иначе много обичам да правя барокова музика, защото като контраалт в бароковата музика има много интересни главни роли, които мога да пея, особено „Юлий Цезар“, който току-що изпълних в Тулуза.

Пях и Ерда в „Рейнско злато“. Мисля, че ще изпълнявам много Вагнер, защото гласът ми продължава да се развива. Обичам да пея Вагнер.

Много певци се страхуват да пеят Вагнер.

Не, не ме е страх. Имам отличен учител в Стокхолм, Швеция. Казва се Лена Хелтрум-Фернльоф. Ние работим заедно много редовно, почти всяка седмица се виждаме. Постепенно включихме и Вагнер и Верди в моя репертоар. Много често пея Реквием от Верди на концерти. И това, което открихме, е, че балансът за гласа ми е, че когато пея Вагнер и Хендел заедно, това поддържа гласа ми здрав. Вагнер ме кара да работя и върху амплитудата, върху вокалната си линия, върху резонанса си. А след това Хендел, който ме кара да работя върху гъвкавостта и след това върху изравняването на регистрите. Мисля, че за един сопран е трудно да прави и барок, и Вагнер, но за един алт това е много добре, много здравословно.

Ще се радваме тогава да те чуем и на нашия Вагнеров фестивал, който се провежда всяка година.

Да, да знам и дано това да се случи.

Направили сте няколко интересни записа.

Имам и друга страст в живота освен операта. Пиша песни. Първия запис, който издадох, бяха мои собствени композиции, но в областта на песните. Току-що записах албум с Хендел с Тулузкия камерен оркестър, който ще излезе през есента. В него са включени страхотни контраалтови арии – Полинесо, Корнелия, Брадаманте, Теодора, Де Жанейро, която е малко по-високо. Обикновено се изпълнява от сопран, само че тъй като това е роля, която е много в долния среден диапазон, а високите ноти са къси, тя ми пасва много добре. Аз имам много голям диапазон и нямам проблеми да пея в сопрановия регистър.

Алто колоратура, това е много интересно.

Точно така, аз съм истински колоратурен алт, което означава, че богатството на тембъра ми и подвижността са наистина в средния регистър, но лесно мога да стигна и до контрабаса.

Пели ли сте Росини?

Да, Изабела от „Италианката в Аржир“, Танкред, Малкълм от „Жената от езерото“.

А вие, като композитор, какво пишете?

Харесвам традиционния френски шансон, като Барбара, Едит Пиаф, Ан Силвестър.

Това наистина е съвсем различна среда, защото изобщо не е оперно, това, което композирам.

Какво ви вдъхновява?

Това е поезията. Аз също пиша и текстовете. Не пиша класическа музика. Написах един класически цикъл в сътрудничество с един композитор на име Ерик Шампан. Така че аз написах мелодиите, а той композираше пианото. Сътрудничила съм си с няколко различни композитори, включително Александра Фол, която е родена тук, в София. Заедно създадохме мелодия, която се казва „За София“. Беше едно стихотворение, което написах първия път, когато дойдох тук, за да благодаря на Софийската операта за това, че ме посрещна, а след това ѝ изпратих  стихотворението и тя съчини много, много красиво произведение Александра живее в Монреал.

А какво отивате след София?

Ще пея в „Митридат, цар на Понт“ ролята на Фарначе в Миланската Скала през май с „Les talents liriques“ и Кристоф Русе. През лятото изнасям много концерти, но в Канада. В Монреал ще имам концертно изпълнение на „Юлий Цезар“, а също и на „Кармен“.

А когато имате свободно време какво обичате да правите?

Обичам да пиша. Когато имам свободно време, често седя в някой парк, пиша стихове, пиша истории. Бих искала един ден да издам роман. Обичам да се разхождам. Пътувам много, така че по време на всичките си пътувания се разхождам пеша. Опитвам се да видя града, да усетя културата. Обичам да ходя на театър. Това е любимото ми занимание. Ако имам свободно време, винаги ходя да гледам пиеси.

Еманюел Аслер

Като лауреат на конкурс в Канада по покана на маестро Пламен Карталов ви посрещаме в София.

Случи се много бързо. Благодарение на конкурса „Млади посланици на операта“ и не без съдействието на Роз получих предложение за тази роля. Вече съм пял Дон Хосе в една много съкратена версия на операта наречена „Трагедията на Кармен“, която беше подготвена по време на Пандемията. Сега за първи път ще изпълня цялата опера.

Завършили сте училището за барокова музика във Версай. Как се оказахте в Канада. Роз каза, че оперните театри са малко.

Да, учих във Версай, но тогава бях баритон. А когато завърших ми казаха „Ти си тенор“. Така че ми трябваше време, за да се обърне гласът ми. После учих в Парижката консерватория и после заминах за Монреал. Да си призная всъщност не съм пял като баритон. Бях много млад и тъй като не знаеха как ще се развия, нямах нито височини, нито низини приеха, решиха че съм баритон. Но после сам професорът ми ми каза, че съм тенор. И така започна промяната.

В биографията ви пише, че изпълнявате много църковна музика, кантати и оратории.

Често ме ангажират за оратории. Пях „Месия“ от Хендел. В Канада има много възможности да пееш в оратории на концерти и това са важни ангажименти, на трябва да ги съчетавам с операта, каквото искам да правя. Много е различно в един оперен театър и в една църква. Обичам и двете места.

В началото на кариерата сте. Имате ли вече много роли?

Пях Артур в „Лучия ди Ламермур“, Абдало в „Набуко“, Айнщан в „Прилепът“, участвах и н „Парижки живот“.

Браво, пеете всичко.

Харесва ми, стига да го правя добре. Дори участвах в съвременната премиера на една опера от Теодор Дюбоа – „Мигела“, която не е изпълнявана от 19 век.

Да, но видях, че сте записали песни от Жюл Масне.

Да, участвах в пълен запис на всички песни на Масне. Разбира се не бях само аз, защото това са над триста мелодии. Беше голямо приключение. Когато ми се обадиха веднага се съгласих и беше прекрасно откритие. Това е великолепна музика.

Изпълнявали сте „Всенощно бдение“ от Рахманинов. То е много популярно у нас и се изпълнява в църквите. Съвсем наблизо е катедралата, където има великолепен хор.

Да, изпълнявал съм го няколко пъти. С удоволствие бих чул изпълнение и ако успея да намеря време между репетициите непременно ще отида до храма.

Какви са плановете след София?

Имам два рецитала, единият в Отава, а другият в една област на Квебек. След това ще изпълня Реквием – произведение на квебекския композитор Мишел Масе.

С Роз ще пея отново програма от песни с един много известен поп певец, който се казва Ришар Шарльобоа. Обичам да търся репертоар. Ако някой ми каже, че трябва да слушам този или онзи композитор си казвам: „Добре, ще погледна партитурата и после ще си кажа: Да, това ще го науча и на следващия ми рецитал ще го направим.“ Наистина ми харесва да откривам нова, по-малко позната музика. В рециталите, които изнасям, обикновено има както добре позната музика, за която всеки може да каже: „Ще се радвам да я чуя“, така и неща, които наистина не се свирят често, и това ме радва изключително много.

Тогава трябва да чуете и музика от български композитори, които са много красиви. Ще ви дам някои имена.

Бих искал, да. Всички са ми го казвали, но ще трябва да ми помогнете с произношението.

А, няма да имате проблем. Вие пеете на руски, така, че ще се справите перфектно. А по време на тези търсения открихте ли нещо изненадващо и интересно?

О, да, една композиторка на име Рита Щрол, която е французойка, живяла между XIX и XX век, и която е композирала много оркестрова музика, много мелодии. Избрах някои мелодии от цикъл по стихове на Бодлер и ги представих за първи път в Северна Америка. Великолепна музика. Това бяха баритонови мелодии, но аз си казах, че няма значение и го направих. Аз наистина се влюбих в нея. Дори направихме цял диск.

Постановката на „Кармен“ е на Пламен Карталов е от 2017 и още на следващата година с нея националната опера гостува в Япония. Оттогава винаги щом се завърне в репертоара на театъра билетите са веднага разпродадени. Сред певците, които публиката аплодира през годините са Надя Кръстева, Виолета Радомирска, Радостина Николаева, Цветана Бандаловска, Силвия Тенева, Александрина Михайлова, Костадин Андреев, Даниел Дамянов, Венцеслав Анастасов, Веселин Михайлов

Публиката:

„За пръв път съм във вашата опера и тази вечер преживях тук нещо фантастично! Не бих сравнила този спектакъл с други, които съм гледала в други страни! Поразена съм от художественото оформление на сцената, от динамиката на действието, от изумителните ви артисти! За мен това преживяване в Софийската опера ще остане като незаличим спомен за едно съприкосновение с толкова талантливи и извисени в изкуството си артисти и музиканти!

„Очаровани сме от днешната „Кармен“ на Софийската опера! Това е едно изключително вълнуващо представление и се възхитихме от изпълненията на уникалните ви артисти!“

„Прекрасен спектакъл! Страхотна режисура и много добри изпълнители!“

На 11 април на сцената ще бъде представена завладяващата балетна версия „Кармен сюита“ създадена по музиката на Бизе от Родион Шчедрин. В главните роли са премиерсолистите на националния балет Марта Петкова, Никола Хаджитанев и Фредерико Пинто.