Пенка Кунева и жената-композитор в света на филмите и видеоигрите

През 2018 за първи път в България беше изпълнена филмова пиеса на Пенка Кунева. Под диригентството на Ейми Андерсън на 14 март в концерта наречен „В света на видеоигрите“ бяха изпълнени творби в продуцираната от „Кантус Фирмус“ поредица „Музиката на Америка“. Оркестърът на Класик ФМ радио представи фрагменти от игрите World of Warcraft, StarCraft II, Overwatch, Uncharted 2, Diablo III, Gears of War 2, Mario, Call of Duty, Lord of the Rings Online, Everybody’s Gone to the Rapture, Prince of Persia, Divinity: Original Sin 2, Assassin’s Creed: Rogue, Victor Vran. Автори на музиката са Нийл Акрий, Гред Едмънсън, Джак Уол, Стив Джаблонски, Ченс Томас, Джесика Къри, както и българските им колеги Борислав Славов, Елица Александрова и Георги Стрезов. От произведенията на самата Пенка Кунева в програмата бяха включени фрагменти от играта „Принцът на Персия“, както и от концептуалния й албум „Жената астронавт“.

За първи път ли се изпълни ваша творба за филми тук?

Да, много съм щастлива. Целият концерт е от премиери. Всички пиеси се изпълняват за първи път в България. Преди се е изпълнил само един мой квартет, така че съм щастлива, че съм тук и моята музика ще бъде изпълнена.

Името ѝ нашумя покрай филма „Ага“ и неговия успех в Берлин.

„Моят братовчед Емил Коралов ме запозна с екипа. Този филм е шедьовър. Голяма чест е да съм работила с Милко Лазаров и че той ме привлече в тази продукция, защото „Ага“ разказва по поетичен начин една общовалидна история за човешки взаимоотношения, за конфликта между поколенията, за загубата, за прошката. Това са дълбоки идеи, а филмът е поетичен, изключително красив и въздействащ. И това, което е най-важното – зрители от Австралия до Сибир, от Европа и България откликват много емоционално на него. Той ги въвлича в своята магия. Смятам, че това ще е филм, който ще устои на времето“, обяснява композиторката.
След като спечели над 30 награди от международни фестивали, от 29 март 2018 филмът „Ага“ се показа в нашите кина, беше излъчен и по телевизията.

Първият български филм, за който пишете музика ли е това?

Да, първият.

Освен „Ага“ кои други филми са с ваша музика?

Филмът със заглавие „Среща“, с чиято музика много се гордея. Той е научна фантастика. Това е любимият ми жанр. Музиката е поетична, доста символична, не е бомбастична и епична. Филмът е човешки. Успях да поработя с лайтмотиви; да приложа това, на което Вагнер учи; да поработя с интересен, модерен звук, който е съчетание на цигулки и оркестрови инструменти, но и електроника.

Пенка Кунева е завършила Музикалната академия през 1990 г. със специалност „Теория на музиката“.

„Това беше периодът на най-голям растеж за мен като музикант. Пеех в хора на Васил Арнаудов, който беше изключителна школа. Обичах История на музиката, Полифонията. Обичах професорите си, тачех ги. Това беше щастлив период в изграждането ви като музикант.“

А композирахте ли?

Тогава имах интерес към киното и театъра. Пишех музика към спектаклите на едно пантомимно студио. Казваше се „Мим студио Алба“. Това ми носеше много радост. Интересувах се от музика към сценичните изкуства.

В биографията ви откривам, че имате композиция като дете.

Много ми беше интересна музикалната нотация. Майка ми е Кина Проданова, преподавател по теория на музиката. Имахме нотни листа и ми беше интересно да пиша музики. Така на 7 години написах една пиеса, която се казваше „Рибки“. Не знаех, че се композира и за двете ръце, затова бях написала нотите само за дясната. Така беше и за „Зайче на полянката“.

Първата ви композиция, с която се почувствахте горда?

Годината беше 1979 и се организира Асамблеята на мира. Беше много интересно събитие. Аз написах музика не само за концертните изпълнения, но и за един театър с деца. Майка имаше приятелка режисьорка за детски театър и веднъж тя предложи да посвиря за представлението. Написах

20, 30 пиески за камерен ансамбъл, който беше част от този театър. Така цяла година свирихме по детски матинета в събота. Бях на 12 години. Започнах да имам усещането за композитор. Беше едно чувство за идентичност. Това ми даде голям тласък и самочувствие. Имах прекрасни учителки по пиано – Милка Венкова в 8 клас и Теменужка Янева след 10-ти. Те ме научиха на пианизъм, имах голям репертоар. А аз продължих да пиша музика за пиано. Тогава се случи и нещо съдбоносно. В 10 клас написах една песен „Предпролетно“ за конкурс в Япония и тя получи голямата награда. И тогава си казах, че ако тази песен получава награда, значи наистина трябва да се фокусирам върху композирането.“

А първата голяма творба?

Животът на композитора върви доста постепенно. Писала съм и камерна музика. Първата ми голяма творба беше моя първи квартет, който беше поръчка от квартет от Ню Йорк и това беше през 1995. Тогава тъкмо завършвах „Дюк“. Когато завърших Консерваторията заминах за института „Дюк“, Северна Каролина да уча композиция. А като го завърших реших, че искам да ставам композитор на филмова музика, защото това ме влече и защото още от дете знам, че музиката разказва истории. Първата симфонична партитура за филм беше за Дориан Грей през 2002 г. Когато вече започнах да пиша музика за игрите музиката беше изцяло симфонична – с голям оркестър, с големи ансамбли.
Питам дали е срещала трудности в образованието си след това, в Съединените щати. „Нашата образователна система е много силна, много добра, ние учим много сериозни дисциплини, особено за теоретици и композитори школата в България е много силна. В Америка изучавах модерната музика, музиката на ХХ век, това беше важно да го науча и също така научих нови, модернистични техники, но винаги съм писала тонална и драматична музика. Затова усетих, че моето истинско поприще е  да пиша за филми, за театър и за видеоигри“.

Най-голямо влияние, за да създава запомнящи се, ясни теми и много изчистена оркестрация, ѝ оказва композиторът Стив Жаблонски. Тя е негов оркестратор и асистент почти четиринайсет години. „Той е композитор повлиян от класическата музика. Пише много силни, запомнящи се теми, но и повлияни от поп музиката. Той ми повлия да създавам силни, запомнящи се и ясни теми, оркестрацията да е изчистена, а не претрупана. Композиторът, с който също много работя е Нийл Екри ми повлия с драматичната сила на неговата музика. Ако обобщя влиянията са първо класическата музика, която научих в България, хоровата култура, която научих в хора на Васил Арнаудов и сега вече медийната музика за филми и игри, с която се занимавам толкова години.“

Какво следвате, когато пишете своя композиция или поръчана?

Когато пиша за филм или игра винаги има клиенти, режисьори, които имат своя визия, трябва да говоря с тях за това, да се съобразя с техните изисквания, какъв е вкусът им. Много тясно се работи с тези хора. Решенията, които аз взимам одобряват те. Има поправки. Работиш с хора, които изискват от теб много специфични неща.

Ако гледаш един филм без музика, той въздейства по съвсем различен начин. Дори страшните сцени не са толкова страшни.

Музиката добавя емоционална дълбочина. Музиката обгръща зрителя в една атмосфера, която го кара да вярва в историята и да се чувства съпричастен към тази история. Това е силно въздействие и филмът се запомня. Това прави музиката.

Оркестрите изпълняващи филмова музика често са огромни. Има и специфични инструменти. Трябва ли един композитор да познава толкова много инструменти, които са извън стандартния оркестър.

Част от това да бъдеш композитор е всеки ден да учиш нови неща. Аз уча непрекъснато.

Малко са имената на жените композитори, режисьори. Така е и в Америка – страната на неограничените възможности. 

Труден е пътят на жените в света на забавленията, защото там има големи бюджети и е най-лесно да се вземе утвърден композитор. На жените им отнема по-дълго време да се утвърдят. Изисква се голямо посвещение и дълги години работа. Исторически не е имало жени-композитори и когато няма модели е трудно да се осъзнае, че това е възможна професия и за жени. Аз съм вече деветнайсет години в Лос Анжелис, двайсет и осем години съм професионален композитор и все още правя стъпки нагоре, все още работя по своето утвърждаване. Много малко хора биха поели такъв тежък път, няма никаква гаранция, че ще постигнат успех, а и финансова осигуреност – такова нещо изобщо не съществува. Аз инвестирам в своята кариера толкова много време и сили. С тези албуми това също са големи финансови инвестиции.

Когато започвате да пишете за филми откъде тръгвате?

Гледам филма, но още по-важни са разговорите с режисьора, защото моята най-важна задача е да осъзная неговите идеи, стила му, вкуса му. Всеки проект е много различен. Най-важни са тези концептуални разговори в които разбирам за героите, за духът на филма. В тези разговори се избистря идеята за музиката. Композиторът трябва да заживее в този филм, все едно е герой от него. Има много мислене преди да се напише първата нота.

Винаги съм се вълнувала от това как една музика следва или предвещава действието в някои филми. Когато гледате един епизод, тогава ли се ражда мелодията?

Всичко започва от емоцията. Трябва да разбера какво иска режисьорът точно за този момент, за да може и публиката да усети емоцията. Аз често скицирам идеи, но после тези скици преминават през процес на превъплъщаване.

Има знакови мелодии, които остават в съзнанието на зрителя дори да не може да си спомни филма. Често в тях има солиращ инструмент, било то хармоника, обой, цигулка. Вие използвате ли подобни похвати – един инструмент да изведе темата?

Да, разбира се. Валдхорните са за героите, тромбоните са за чудовищата, челото е за емоцията на човека – в емоционални моменти винаги има соло чело, и то в по-високия регистър – то е като душата на човека. Това, разбира се, са шаблони, но тези разпределения са знакови и често се използват. Например тромпетите са за супер героите. Тези мелодии съществуват от векове и са закодирани в съзнанието на хората. В музиката за всеки филм или игра има ярко разграничение между героите, тя помага те да бъдат ясно очертани.

Това се учи специално?

Вече 20 години живея в Лос Анджелис. Всеки ден непрестанна практика, работа за себе си, за други композитори като техен оркестратор, композиране на музика за филми, за видеоигри. Това е голямо изкуство, които се учи с десетилетия.

А как се пише за видеоигри?

Всяка игра живее в свой собствен свят, създава свой собствен свят с герои, животни, чудовища. Всяка игра има някаква мисия, пътешествие, приключение през което героят трябва да мине. Музиката създава емоционалния свят и звуковия свят на играта. Затова тя е много специфична. Всяка игра има своя натюрел, който се състои в стила и в темите. Някои игри са по-близки до анимацията, други до фантазията. Игрите се различават една от друга по музикалната стилистика.

Вие играете ли, преди да напишете музиката?

Да, играя. Трябва да се знаят механиката на играта, действието, целите, как получаваш точки, кое чудовище ще те убие. Важно е да се играе. Но и говоря с тези, които създават играта. Има много технически неща, които трябва да се знаят – например как музиката ще работи с играта, как ще бъде вплетена в тези програмни устройства. Създателите на игрите ни дават бележки, ние редактираме, поправяме, шлифоваме музиката. Най-малкото е да се напишат нотите.

Връщате ли се към симфоничната музика.

Да. Започнах да издавам албуми. Не за клиенти. Те са като симфонични поеми. Всеки един диск разказва история, която е моя собствена, аз съм я измислила. За мен това е много важно. Това е моята творческа лаборатория. Да пиша музика, която не е за клиенти, а за мен, за да мога да се развивам като творец и музикант. Това е важно за всеки творец да намира време и контекст да пише творби с които да експериментира, да прави това, което ще го изгради като музикант без да има напрежението от срокове и идеи от хора, които плащат. Започнах с това преди години и съм решила всяка година да издавам по един албум с моя музика.

Албумите ви са – „Одисеята на воина“ (2012), „Жената астронавт“ (2015), „Прераждането на Ид“ (2017), „Невидимото въже“ (2018).

За „Невидимото въже“ работите с пианиста Георги Славчев, който е и композитор.

Какви трудности срещате във вашата професия?

Труден е пътят на жената в света на забавленията. Там има големи бюджети и най-лесното е да бъде поканен вече утвърден композитор. На жените им отнема повече време да се утвърдят. Изисква се голямо посвещение и много години труд… Вече 28 години съм професионален композитор и все още правя стъпки нагоре, все още работя по моето утвърждаване.

За мен това, че няма големи жени композиторки, е загуба за културата. Всички знаем за Фани Менделсон, Клара Шуман, Алма Малер – те са изоставили композирането, не е било възможно в онези времена. Ако бяха продължили да творят, сигурна съм, щяхме да имаме точно толкова гениална музика, колкото е тази на прочутите им съпрузи. Исках да посветя албума на тези жени. Днес наблюдавам голям подем – Елица Александрова, Добринка Табакова, аз. На различни места по света сме, но успяваме. Това е голяма чест и радост.

В момента върху какво работите?

Документален филм, една игра, едно телевизионно предаване. Най-важната ми цел тази година е да се изкача на едно по-високо ниво на студийни филми. Досега съм писала само за независими автори. Вече съм във фаза на моя живот като творец да мога да избирам проектите и за мен е най-важно за мен е да работя върху проекти, които имат морално и духовно съдържание за мен. Късметлия съм, че досега нещата върху които съм работила са означавали нещо за мен – емоционално, духовно. Не се старая да пиша музика за комерсиални проекти, защото не получавам толкова много предложения. Например документалния филм е за тези големи емигрантски събития, които са ставали през последните години, за сирийските бежанци, които минават през Гърция, за хуманитарната катастрофа с лодките на сирийските семейства в остров Лесбос. Този проект има значение за мен, защото самата аз съм емигрантка. Цял живот съм била идеалист и така ще остана.

На 7 март 2019 г. в зала „България“ се състоя концерт събрал творби от Добринка Табакова и Пенка Кунева, дирижиран от Беатриче Венеци. Пиесата на Пенка Кунева е създадена по предложение на Найден Тодоров и е за Софийската филхармония.

„Това е мечта, която дори не съм си представяла, че ще ми се случи! Аз съм израснала в зала „България“. Пиесата се нарича „Предателството на технологиите“ и е провокирана от аварията в Чернобил. Избрах темата за срива на една надежда, на надеждата, че ядрената енергия ще помага на хората.“ каза Пенка Кунева.

Интервюта е публикувано първо в „Култура“ през март 2019 г.