На 29 април Софийската опера представи „Електра“ от Рихард Щраус на XXXI oперен фестивал в Бидгошч.

Постановката е на Пламен Карталов, диригент е Евън-Алексис Крист, а в ролите пред полската публика се представиха Гергана Русекова – Клитемнестра, Лилия Кехайова – Електра, Радостина Николаева – Хризотемис, Даниел Острецов – Егист, Атанас Младенов – Орест, както и Ангел Христов, Станислава Момекова, Диана Василева,  Росен Ненчев, Стефан Владимиров, Силвана Пръвчева, Весела Янева, Виолета Радомирска, Александрина Стоянова-Андреева, Ина Петрова, Мария Павлова.

Фестивалът беше открит с балетна премиера на „Кармен“ в хореографията на шведа Йохан Ингер, постановка на домакините от Опера Нова, Бидгошч. Гостуват още музикалният театър на Познан; хип-хоп танцовата формация KÄFIG от Франция, водена от Мурад Мерзуки; Националната опера „Яначек“ от Бърно пристига с „Далибор“ от Бедржих Сметана; театърът в Битум гостува с „Луиза Милер“ от Джузепе Верди, а Украинската народна опера в Киев ще представи „Макбет“.

Софийската опера гостува в Бидгошч за трети път – първото участие е през 1996 г. с операта „Гуарани“ от Антонио  Карлос Гомес, а второто – през 2018 г. с „Княз Игор“ от Александър Бородин.
През 2023 г. постановката на „Електра“ от Рихард Щраус получи Голямата награда на ХХ Международен оперен фестивал в Тегу, Южна Корея.
Отново на най-престижна международна сцена, постановката на „Електра“ на Софийската опера ще гостува на традиционния оперен фестивал в Културния център „Кемал Ататюрк“ в Истанбул, Турция.

„XXXI Оперен фестивал в Бидгошч – втора вечер. „Електра“ – ноти, написани с черно, окъпани в кръв“ – пише Алисия Полевска в сайта „Express Bidgoski“.

Ето цялата статия:

„Електра“ на Рихард Щраус, представена от Софийската национална опера и балет, спря дъха на любителите на музиката от Бидгошч в продължение на час и половина. Да се ​​напише, че е монументално произведение, е само за да се отбележи, а това просто не е възможно. Това е опера с главно „О“.

Твърди се, че приживе на композитора са казвали, че ако е Щраус, по-добре да е Йохан, а ако е Рихард, по-добре да е Вагнер. Междувременно авторът на „Електра“ определено се е дистанцирал от фамилията си (немският композитор няма нищо общо с австрийския крал на валса) и е вървял ръка за ръка с великия си съименник. Музиката на „Електра“  взривява оркестъра. Тя се разлива, дори отмива сцената, държи публиката в хватката си. Не е толкова помпозна като тази на Майстора от Байройт, но има много сила. На моменти имах впечатлението, че маестро Евън Алексис Крист, диригентът с гръцки корени, се бори с музикантите си, трябва да ги сдържа, защото партитурата ги отнася далеч отвъд залата на „Опера Нова“. Това изпълнение беше другият солист онази вечер.

Главната героиня Електра също трябваше да се изправи лице в лице с написаното и свирепостта на композицията в невероятно изпълнение на Лилия Кихайова. Силата на гласа ѝ, актьорската игра, екстатичният финален танц с минимум използвани сценични средства – всичко беше зашеметяващо. Гласът ѝ прогърмява или внезапно шепти, но с такъв шепот, че може да се чуе във всеки ъгъл, на най-отдалечения ред. Този глас живееше свой собствен живот, хранен от омразата и отчаянието на дъщерята. Когато Електра извика името на баща си, Агамемнон – това е сбор на скръбта, след който всички дъщери започнаха да жалеят. Настръхваш целия.

Значителна част от тази опера принадлежи на жените, това е дуелът на Електра, обезумяла от болка, с невярната съпруга и майка – Клитемнестра (Гергана Русекова), пазаряща се със слабата си сестра Хризостемис (Радостина Николаева), отблъскваща слугите на майка си. Гласовете на артистите работят добре заедно, те не се конкурират, всеки има свое пространство, за да разкрие сложния образ на персонажа. Мъжките роли – братът на Електра Орест (Ангел Христов) или цареубиецът Егист (Данел Острецов) не са толкова фон на женските роли, колкото допълнение към емоциите, които измъчват главната героиня.

Когато Електра, изтощена и опиянена от танца на отмъщението, пада върху гроба на баща си и завесата тихо се спусна, тишината също падна върху „Опера Нова“. Черна, като тъмнината, която владееше това представление, а след това избухна ураган от аплодисменти. Мисля, че всички имахме нужда от тези секунди, за да се върнем в съзнание, да напуснем света на Щраус и Електра и да влезем в настоящето. Не се случва често дори най-добрите оперни трупи да могат да хванат публиката за гърлото. А този път беше така. Час и половина музика, присъствието на главния герой на сцената, болезнено оскъдна сценография – царският дворец в Микена като последователни образи в движещ се калейдоскоп, палитра от страсти, разперени като черни криле над цялото – това не може да се обобщи само с това, че беше добро представление.

Александър Ласковски, водещият на фестивалните вечери, разкри, че оперните режисьори не обичат да изпълняват „Електра“ (в Полша тя е играна само веднъж през 1971 г. в Големия театър във Варшава), защото няма … антракт  и  бюфетът не работи.  Големи аплодисменти на директора Мачей Фигас, че е поканил изключителния режисьор Пламен Карталов с феноменалната реализация на творбата от Щраус.

Фестивалът беше открит с „Кармен“ в балетна версия, която кипеше от страст – наранена любов и смърт. „Електра“ е картина на тъмната страна на любовта – омразата, която се храни със смъртта.

Предстои ни четвъртък вечер с мюзикъла Уважаемият  Евън Хансън  на Музикалния театър в  Познан. Отново ще става дума за чувства – „Ако изчезна утре, дали ли някой въобще да забележи?“ – пита героят. Колко млади хора започват всеки ден с тази мисъл?  Нека да им посветим нашето внимание,  любов – тази добрата.“ – завършва Алисия.

Предстои ни четвъртък вечер с мюзикъла „Скъпи Еван Хансен“ на Музикалния театър в Познан. Отново ще става дума за чувства – „Ако изчезна утре, щеше ли някой да забележи?“ – пита главният герой. Колко млади хора започват всеки ден с тази мисъл? Нека им отдадем вниманието си, любовта в хубавия вид.“