Валентин Бобевски и историята на хор „Гусла“

Тази история не може да бъде описана или разказана в няколко страници. Един век преминал в неизброими концерти, турнета, градове, срещи с публиката в цялата страна и от различни държави, многобройни записи, световни и български премиери на творби както от български, така и от чужди композитори. През всички тези години хорът е вдъхновител и интерпретатор за много композитори, които му посвещават своите творби. В кратката ретроспекция за тези години пише, че е изпълнил повече от 1500 произведения, изнесъл е над 5 000 концерта пред публика надхвърляща 6 милиона души. На 14 май 2024 в столичната зала „България“ се състоя юбилейният концерт дирижиран от Валентин Бобевски. Разговаряме в дома му, където навсякъде са изложени грамоти и награди получени през годините с различните хорове, с които е работил. Вълнението е огромно. Разказът е дълъг, често една история застига друга, спомня си композитори, певци, колеги диригенти и пианисти, много от които вече не са сред живите. А и как да е по друг начин, след като цели четиридесет години животът на Маестро Бобевски е свързан с този легендарен български състав. Следващият разказ е за историята на един диригент.

„Родна песен нас навек ни свързва“ отново събра хористите и тяхната публика в юбилеен концерт, за да отбележат 100 години на любимия хор. Събраха ли се много гуслари?
Със спомен за старите гуслари, които не бяха с нас, но винаги с този прекрасен девиз на Добри Христов. „Родна песен нас навек ни свързва“ – с него завършвахме нашите концерти. Така стана и сега. Зала „България“ беше пълна с възторжени, отгледани от нас слушатели – гусларската публика. Половината от песни пяхме заедно, което беше най-прекрасното.
Беше като на рок-концерт.

Защото не. На репетициите между четири стени е едно, друго е срещата с публиката, за което се готвим на тези репетиции. Беше прекрасно. Много, много успешен концерт. Имаше певци, които не са първа младост, но пяха с младежки плам. Имаме и някои доста млади, които се присъединиха към хора.
А вие колко години сте свързан с този състав?
Дано не прозвучи нескромно, но от дете. Татко беше гуслар, бил е рамо до рамо с Борис Христов. Има ги на снимките – Асен Бобевски. Водеше ме на репетициите. Тогава диригент беше прочутият професор Асен Димитров. Той беше трийсет години диригент на хор „Гусла“. Аз съм вече четиридесет години. Но искам да кажа още няколко имена, защото това не са случайни имена в българската музика: Христо Манолов, Васил Стефанов, Руслан Райчев, Димитър Русков. Така, че аз съм наследник на едно славно поколение български диригенти.
Кога поехте хора?
Преди това бях в хора. Татко ме отведе при Асен Димитров да ме прослуша. А той каза: „Там на четвъртия ред при баритоните.“ Така мина една година и трябваше да отида войник. А в казармата имаше някакъв фестивал на художествената войнишка самодейност и трябваше да се пее, да се направи хор. Капелмайсторът капитан Недков каза: „Само ти разбираш от хорове, давам ти заповед да направиш хубав хор.“ Как да обясня, че съм пял в хор, а не съм го дирижирал! Дойдохте в София, взех партитури от татко и разбира се, пяхме „Ганината майка“ и хорът от „Вълшебният стрелец“. Така в ЦДНА, така се казваше тогава Военният клуб, взехме І награда. Това ми беше закваската.
По неволя станахте, диригент.
Не е по неволя, защото това ми беше желанието. Моят вуйчо професор Найденов беше прочут лекар. Искаха да ме правят доктор, но не ми беше по сърце. Спортувах много, искаха да вляза във ВИФ. Но музиката ме влечеше. Свирех на пиано от шест годишен. Ходех на уроци при госпожа Елена Дикова, майката на нашия прочут пианист Антон Диков. Имах много хубави продукции.

После като се уволних от казармата постъпих в консерваторията. Приеха ме на първо място. След мен бяха тези, които бяха завършили музикалното училище, защото аз завърших 19-та гимназия. Една година бях при Димитър Русков. А на годишния изпит проф. Георги Димитров, шефът на катедрата ме хареса и ми казва „Юнак, искаш ли дойдеш при мен?“. Аз се смутих, а Русков ми даде знак да приема. Той много ме обичаше и беше много мил човек. Благодарих за честта и така до края на следването останах при проф. Георги Димитров. Това беше не само музикална, но и житейска школа. Той имаше разностранни интереси. Пишеше и поезия, и музика по свои стихове. Ходехме с него на изложби, концерти. И така до 1962 г. Един ден на улицата до нас с баща ми спира една „Волга“, професорът слиза и казва „Асене, даваш ли Валентин да стане диригент на хора на транспортните работници?“ Така от 1 октомври 1962 започна стажът ми там. С този хор имахме и хубаво турне из цяла България и концерти в зала „България“ също. После Роза Коритарова, която беше шеф на държавната комисия, която определяше кой къде ще ходи каза, че има писмо, искане Валентин Бобевски да остане да работи с хора на транспортните работници, тъй като са много доволни от него. И тук се намеси бай Георги (Георги Димитров), който каза, че ще отида на другия край на България, във Видин, а не да се мотая по жълтите павета. Много се смутих. Нали бях любимият му ученик, а ме праща на края на България! Но после разбрах колко прозорлив е бил професорът. Прати ме сам да се науча да плувам в дълбокото. Останах три години, след това още три, общо шест, а с този хор спечелихме много награди. Там започнах с градския хор. Оказа се, че има много хора, на които им се пееше и започнахме работа. За три години напреднахме много и спечелихме едни от най-големите награди в България. От Академията бях приятел с Христо Недялков и ме глождеше идеята да направя и детски хор. Започнахме работа с него още същата 1964 г. Явно много добре съм се справял, защото още през 1965 г. спечелихме награда на републиканския фестивал в Габрово, а през 1966/67 и в чужбина – в Братислава направихме разкошен концерт, пяхме и в Татрите на открито. През 1968 бяхме в апогея си. Участвахме в ІХ световен младежки фестивал, който се проведе у нас. През 1969 г. в зала „България“ взехме три награди – Първа награда за изключителни постижения с градския хор „Боян Чонос“, с детския и с камерния хор „Хармония“. Тъй като нямаше никаква заявка за мен от други място, аз се настроих да продължа работата си във Видин за още три години. В средата на лятото получих обаждане от проф. Димитров. „Идваш в София. Аз ще намеря заместник за Видин“.

Задачата беше да възродим ансамбъла на Трудова повинност – така се казваше тогава, после стана легендарният Ансамбъл на строителните войски. С предишния ансамбъл дори е пяла Райна Кабаиванска като студентка. Има снимка. Поех ансамбъла за четвърт век. На двайсет и петата година се пенсионирах.

Там започнах от нулата. Имах хубави възможности да работя както смятам за най-добре. Консултирах се с професора. Започнах на 1 октомври 1969 г., а от 1971 започнаха успехите. На фестивала „Златната Диана“ в Ямбол през 1972 г. се представихме много добре, взехме първа награда. Веднага след това ни изпратиха във Варшава през 1973 година на Първата европейска среща на хоровете. В този хор са били Орлин Горанов, Кирил Маричков, Петър Гюзелев, Иван Лечев, Наско Пенев от БТР, Валди Тотев, Константин Цеков и още колко прекрасни момчета, които след това станаха великолепни музиканти. При мен бяха и Теди Москов, и Радосвет Радев. През 1974 година ни изпратиха на един от най-престижните хорови конкурси в Гориция, Италия. Взехме две първи награди – за фолклор и за полифония. Бях окрилен.

Дойде ред през 1975 г. да се създаде наш български хоров конкурс, който днес носи името на проф. Георги Димитров във Варна. Тогава започна като Международен майски хоров конкурс. Аз трябваше да представя България в категория мъжки хорове. Подготовката беше много сериозна – трябваше да представим пет песни, от които две задължителни. Състезавахме се с още двайсет хора от цяла Европа. Резултатите трябваше да съобщи Васил Арнаудов. Той излезе на сцената, прибра листата и леко се повдигна на пръсти. Разбрах, че е доволен и съобщи, че младежки мъжки хор София, при Ансамбъла на строителни войски печели с 98 точки. След нас с 20 точки по-малко останаха хор от Будапеща. При смесените хорове Московският и Варненският хор бяха с равни точки. А на Христо Недялков Детския радиохор спечели с две точки.

След това ме повикаха в БНР, и казаха, че сме избрани да участваме в конкурса на Би Би Си „Нека пеят народите“. Той е със записи. Абсолютно анонимен. До края никой не знае кой е хорът и откъде е. Има само кодове. На финала сме останали само ние и един норвежки женски хор. Спечелихме в люта битка. Ето там на пианото е първата награда от 1976 г.

После стана малко странно. Трябваше да дойде да я връчи един главен редактор от Би Би Си, официално в Първо студио на БНР. Ние сме готови, с хора сме в автобуса. Трябваше да пеем вече на живо. Но се оказа, че от Държавна сигурност решили, да не се явяваме. Прибраха момчетата в казармата. Все пак позволиха аз да отида в студиото, без хора. Залата пълна. Пускаха записи, човекът от Би Би Си връчи наградата на Любомир Митрополитски. Така и не се запознах с него. На следващия ден имаше и статия в „Работническо дело“ и снимка – Митрополитски с купата. След това от радиото ме извикаха и ми връчиха купата и грамотата, и ми се извиниха. От ДС се страхували да не се оплакваме пред човека от Би Би Си, или да не ми връчи някаква шифрограма заедно с наградата. Да не би да съм агент. Такива бяха годините.

После отново в Арецо взехме акъла на публиката. Мисля да спомена и един от най-тежките хорови конкурси – „Бела Барток“ в Дебрецен, Унгария. Там публиката е разбираща, обичаща хоровото изкуство. Спечелихме само първи награди – за фолклор, за съвременна музика, за най-добър диригент. Имам специална грамота. Купите са в ансамбъла, но това е моята лична грамота. С ансамбъла пътувахме много. Ходихме в Куба – двайсет и осем концерта в Хавана и цяла Куба. Бяхме в Северна Корея – отново голямо турне с концерти на най-представителни сцени. Имам и орден лично от Ким Ир Сен. Сега никак не е за хвалене, но тогава беше престижно.

През 1981 за тази си работа станах заслужил артист, а през 1985 се уволних. Ансамбълът закриха през 1991, когато ликвидираха и войската.

А кога поехте хор „Гусла“ и кого наследихте?

През 1985 г. като едно вече утвърдено име и като гуслар от дете. Но продължих да работя и с ансамбъла. Аз е сега, вече на 86 години пак работя на три места. Преди мен беше Методи Матакиев.
Поканиха ме и защото предстоеше много престижен ангажимент през 1986 г. във Финландия, където представихме три различни програми – „Български и световни хорови шедьоври“, „Източно православна литургия“. На края за мен най-голямата ни гордост – изпълнихме 13 симфония „Бабий яр“ от Шостакович със солист нашия прекрасен бас Петър Петров. Изпълнихме я в така наречената Миротворна зала в Хелзинки пред 14 000 души. Диригент беше Око Каму, който след това стана шеф на Израелската филхармония. Нямаше нито един микрофон в залата, прекрасна естествена акустика. Финландските майстори за разлика от НДК, където без микрофон не се чува нищо, бяха направили страхотни акустика. Ние между другото преди това бяхме изпълнили вече два пъти в България 13 симфония. Първо в Русе с Алипи Найденов, после в София на „Софийски музикални седмици“, а на следващата година след турнето и с Видинската филхармония с Цанко Делибозов. Турнетата продължиха с концерти в Германия, Холандия. Пяхме във Виена, където е един от клоновете на ООН. Имахме много бисове.

За изпълненията си във Финландия нашият хор получава великолепни критики: „Концертите на хор „Гусла“, ръководени достойно от неговия отличен диригент Валентин Бобевски, чертаеха нови върхове и извикаха буря от аплодисменти. Възторжената публика изиска множество бисове“ – в-к „Хелзинки сонамат“.

„Хор от най-голяма класа. Фантастичен диригент и солисти. Изпълнение, което не може да се опише“ – диригентът Пааво Куски.

Специално работехте православната музика, типично хоровите песни, симфоничните творби, в които сте участвали. Това са различни стилове.

Когато човек се захване с нещо трябва добре да изучи всичко, което е правено преди него. Изпълнявахме симфонична, църковно-славянска музика, която винаги е акапелна. Но имахме и съпровод на пиано или на орган, както в катедралата в Турку, когато Йосиф Герджиков беше на органа за Аве Мария на |Шуберт. А колко бисове имахме на всеки концерт!

Трябва да кажа, че често ние сме били първите, при изпълнение на някои творби. С гордост ще кажа, че аз бях един от първите, който започна да изпълнява с хор Карл Орф. Тогава бях млад, много амбициозен, интересувах от всичко ново, което се прави по света. Започнаха да ме канят и като член на жури и създадох много хубави контакти, но и следях какво правят другите колеги по света. Ще спомена Шандор Соколай – унгарски композитор, който направи цяла меса за мен.

Е, така стигнахме до въпроса за специално създадените за вас и хоровете, които сте ръководили творби.

Много са. За хор „Гусла“ и за хора на строителните войски са над 450. Участвахме с удоволствие в ежегодните и много сериозни тогава празници „Нова българска музика“ и винаги изпълнявахме до 10 песни съвсем нови написани за нас или не изпята от друг състав.
А поръчвали ли сте вие сам песен по даден повод?

Да, поръчвахме и сме си плащали, защото тогава имаше пари. Всички най-големи композитори пишеха за нас Красимир Кюркчийски, Васил Казанджиев, Георги Минчев, Кирил Стефанов, Филип Кутев, Александър Райчев, Петър Льондев.

Много от тези песни изискват солисти, които не винаги са от хора.

Ще ви кажа, че най-най-най-добрите певци на България бяха мои солисти. Вече споменах Петър Петров, но и Стоян Попов,  Никола Смочевски, Сабин Марков, Здравко Гаджев, Бойко Цветанов.

Освен това нека да споменем и други хора, които са свързани с „Гусла“ –  корепетиторите пианисти.
Най-дългогодишен беше Тотю Лазаров, който беше носител на трета награда от Шопеновия конкурс, а освен това той и дирижираше. Той четиридесет и две години беше пианист на хора. Много са и вторите диригенти, които много са ми помагали. Ще започна с Йосиф Герджиков, който е един от най-дългогодишните ми сътрудници. Той дойде още като ученик в музикалното училище първо като певец – тенор, после стана пианист, после диригент. Дори в Хелзинки дирижира. После стана органист.

Сега пианистка е Лилияна Станиславова, която е и хоров диригент. На концерта и тя дирижира.

Искам да спомена и новите ми солисти като Мария Славова, която е първата носителка на наградата „Стоян Камбарев“. Тя се завърна от Италия след специализация. На концерта пя арията на Леонора от „Силата на съдбата“ и беше бисирана. Имам още тенора Кирил Марков, който е икономист по образование, не е професионалист, но много прекрасно пее и получи много аплодисменти за арията на Калаф от „Турандот“. Още тенора Анатолий Георгиев. Едно от моите открития – басът Велислав Велев, който представи любимата ария на Борис Христов – Мефистофел от „Фауст“. Изпълнихме и Приспивната песен на Брамс. Тя е знакова за хора. Основан е през 1924 г., а през 1926 вече пее на първия фестивал „Варненско лято“. През 1927 г. е първото турне на български хор в чужбина – в Пасау и в Регенсдорф в Германия.

Не мога да не отбележа, че през 1932 г. председател на хор „Гусла“ е акад. Петко Стайнов, който урежда турне в Рим същата година и специално написва „Що ми е мило и драго“, която се пее и до днес.

Тъй като беше 100 годишнина изпълнихме много от тези знакови песни. В цялата програма нямаше случайни творби. Този концерт беше насочен към изключително важни дати от българската и световна музикална история.

Освен споменатите от Маестро Бобевски хора, трябва да допълня списъка с още имена свързани с историята на хор. Председатели на хора са били още проф. Георги Димитров, екс премиерът Димитър Попов, проф. Александър Танев. В различни периоди пианисти са още Тодор Стойков, Людмил Питев, Милчо Левиев. Заедно с него като диригенти са работили Христо Казанджиев, Сокол Трайков, Иван Иванчев, а сътрудници са били Ваня Йорданова-Грива, д-р Даниела Янева, органистите Велин Илиев и Нева Кръстева. Като солисти на хора в различни концертни изяви са участвали още Валентин Василев, Янко Пешев, Стефан Чалъков, Иван Тодоров, Светлана Котленко, Благовеста Карнобатлова, Вихра Смилкова и много други.

Казвате славни години, сега по-трудно ли е?
Тези славни години са славни и аз се радвам, че ние успяваме да поддържаме този тонус. Да не кажа тежки думи, но може би „Гусла“ остана единственият качествен мъжки хор в България.

Като мъжки хор записахме двайсет песни, български, патриотични. Казват се „Песни на бойната слава на България“. Записахме ги в Първо студио на Българското национално радио. Излезе хубав диск със специална книжка и това за мен е една велика чест, защото започваме с „Велик е нашия войник“, а завършваме с „Един завет“ и много от песните в този диск са абсолютно забравените български прекрасни бойни маршове. Записахме го през 2014 г. Много се гордея с това дело.

Искам да кажа и нещо по-съкровено. Ние диригентите се караме по репетициите, доста изискваме, молим се, но трябва да сме много благодарни на певците. Аз имам двама души, които пеят отпреди аз да постъпя в хора. Така че държим високо знамето, което наистина не е лесно в тези дни, когато почти няма никаква помощ от държавата, а да не кажа никаква. Ето дават ни награди – за стогодишнината получихме от президента специалния орден на името на светите братя Кирил и Методий, от министерство на културата, специален плакет на министър Найден Тодоров, както и личен орден „Св. св. Кирил и Методий“. Но това е моралното признание. Ние продължаваме да пеем.

Ето например, когато направихме записа на тези двайсет песни, посетихме много градове на България с тази програма – Казанлък, Добрич, Стара Загора, Благоевград Кърджали.

А сега по-трудно се пътува.
Единствено поради финансови затруднения. Например ние имаме едно постоянно място в Тетово в Северна Македония, където шест, седем пъти вече ходим на фестивал на мъжките хорове. Аз бях направил един фестивал на мъжките хорове в Дупница на името на св. Иван Рилски. Направихме десет издания, след което общината побърза да го закрие. Идваха от цяла България хорове – мъжки, детски, момчешки, от Гърция, Македония, Румъния идваха.

Направихме седем поредни издания на фестивала „Хвалите Господа“ в църквата „Св. Параскева“ в София и три в Търново. Пак поради финансови причини и този фестивал се закри. Много ми е мъчно. Нито един от тези фестивали не беше с лоша продукция. Имахме и хубава, сърдечна публика. Не бива финансовите причини да унищожават хоровата култура на България.

Все пак, някои от фестивалите продължават да съществуват. Имам чувството, че хоровото изкуство е в подем.

Аз бях председател на Българския хоров съюз. Започнах като секретар, после заместник-председател, и председател. Сега съм почетен председател. Има такова нещо, но аз искам по-бурно да се развиват нещата и ми е мъчно, защото, за да се развива хоровото изкуство не е необходимо много. Можем да пеем в най-хубави, но и в малки зали, на открито, в пещери, на площади. Но подкрепа е необходима, защото където и да трябва да отидеш трябват разходи – елементарни неща. Дано това наше прекрасно изкуство да не се неглижира. За хора имаме подкрепата от народно читалище „Иван Денкоглу“, където репетираме, имаме помощ от БАНИ, от които също получихме плакет за юбилея. Аз лично се радвам на уважение. Не мога да се оплача. Но в цяла България ми се ще да има по-топло отношение на властите и на финансистите, които да помагат на хоровете.
Хоровото изкуство в България е прочуто изкуство. Най-прочути композитори от света са писали за хор „Гусла“. Тези сто години си заслужават уважението.
И на финала искам да споделя един малък куриоз.
Преди да стане хор „Гусла“ е бил почти станал хор „Лира“. От 1920 до 1924 оперни певци се събират да си пеят след репетициите на по чашка червено вино на „граф Игнатиев“ в „Дивите петли“. Поканили веднъж академик Добри Христов, доайена на хоровото изкуство да ги чуе. Той бил впечатлен и казал: „О, вие трябва да направите официален този хор“. Те били като дружинка приятели на песента. „Ние мислим да се наречем „Лира“, казали те на композитора. „А, „Лира“ има в Италия, Германия, Франция. Никаква „Лира“. Предлагам един старинен български, славянски инструмент – гусла да бъде вашето име и да остане през вековете“. И ето с това име „Гусла“ влязохме във втория век.

Кратка история на състава:

След историята за началото разказана от Валентин Бобевски съставът е с диригент Добри Хаджиянков. В тези години в София идват представители на големи фирми за грамофонни плочи „Колумбия“, „Одеон“, „Пате Маркони“ да записват български народни песни, които младият хоров състав изпълнява в обработките на Добри Христов.

От 1929 диригент е Христо Манолов. На 14 февруари 1929 г. хорът е поканен да подсили постановката на операта „Борис Годунов“ от Мусоргски представена под диригентството на Мойсей Златин, а след това през 1930 г. и за „Летящият холандец“ от Вагнер с диригент Венедикт Бобчевски.

От 1931 до 1960 проф. Асен Димитров е главен диригент, председател на хора е акад. Петко Стайнов, а Христо Манолов е втори диригент. През 1931 г. хорът участва в първото изпълнение в България на 9 симфония от Бетовен с диригент Херман Щанге. След турнето в Италия през 1932 критиките са възторжени: „Българският хор „Гусла“ направи достойна манифестация на хоровото изкуство. Съставен от хубави, чисти, силни и подвижни гласове, хорът даде изразителна интерпретация“ – в-к „Ил пополо ди Рома“.

През 1933 е първото участие на българския хор на международен хоров конкурс – в Будапеща и получава Първа почетна специална награда. През 1934 г. хорът отново се включва в първата постановка на операта „Лоенгрин“ от Вагнер с диригент Асен Димитров. Същата година участва и в оперите „Княз Игор“ и „Борис Годунов“ при гостуването на Фьодор Шаляпин в София. Изявява се и в „Садко“ от Римски-Корсаков и в първото изпълнение на „Матеус Пасион“ от Бах. Турнето в много градове в Полша е през 1937 г. „Това, което ни показаха българите, е в пълния смисъл на думата хорова виртуозност“ – в-к „Полония“. На следващата година концертите са в Румъния. През 1940 г. е второто турне в Германия с още повече градове, сред които Мюнхен, Кьолн, Берлин, Дрезден, а на връщане пеят и във Виена. „В цял свят мъчно може да се намери хор, който да даде такава звукова пълнота“ – „Щутгартен нахрихтен“; „Изненадаха ни скъпоценни гласове с дълбока мощ и песни, изпълнени с висока виртуозност“ – „Франкфуртер Генераланцайгер“. Солист в тези концерти е Борис Христов. През 1945 г. е открита възстановената зала „България“ с голям концерт на народен хор „Гусла“. 1959 – голямо концертно турне в Чехословакия.

1960 – за главен диригент е поканен Руслан Райчев. Освен концерти в страната са осъществени записи в радио София.

От 1961 – главен диригент става Васил Стефанов. 1962 – второ турне в Полша, в Братислава и Будапеща; 1963 – турне в Словения и във Виена, и записи в австрийското радио; 1965 – турне в Швейцария и записи в радиото в Лозана, както и във Франция и записи за „Пате Маркони“ и за „Хармония Мунди“. „Рядко човек има възможност да чуе толкова хомогенен ансамбъл“ – в-к „Ивердон“; 1966 – гастрол в Москва в зала „Чайковски“ с диригент Димитър Русков, в Ленинград, в Литва, Латвия; Турне в Япония – в-к „Майничи“ – „Българите бяха по-силни от тайфуна, който се развихри над Токио. Публиката не му обърна внимание, а отиде да чуе пратениците на певческа България.“; 1971 – участие в международния хоров конкурс в Холандия и печели първо място при мъжките хорове и първо място за целия конкурс. „Това, което чухме от „Гусла“ може да се опише само със суперлативи“ – в-к „Хагише курант“.

От 1978 г. главен диригент е Методи Матакиев, който година по-рано е поканен за диригент на хора. 1979 – турне във Великобритания. „Световноизвестният хор „Гусла“ покори сърцата на английската публика с великолепното си изпълнение“ – в-к „Експрес“.

От 1985 г. главен диригент става Валентин Бобевски. През 1988 г. в храм-паметника „Св. Александър Невски“ е осъществен запис на първия български компактдиск за „Балкантон“ с шедьоври на църковно-славянски песнопения. 1989 г. още записи на църковнославянски песнопения със солисти Стефка Евстатиева и Петър Петров. 1990 гостуване в Гърция на хоров фестивал в Лариса и концерт по религиозната радиостанция в Атина. В-к „Елефтериа“ – „Гусла“ още с първите тактове приковаха публиката, като при всяка следваща творба се увеличаваше грабващото ни чудо“; 1991 г. участие в международния музикален фестивал „Вокализа|“ в Израел: Самер Зрейк – „Гусла“ е в първите редици на мъжките хорове по света. Той има огромен потенциал и магическо въздействие върху публиката“.

През всички години Валентин Бобевски поверява концертни програми и на други свои колеги сред които Никола Рибаров, Стефан Инджев, Михаил Арнаудов, Йосиф Герджиков.

Диригенти работили с хора:

Венедикт Бобчевски, Михаил Лефтеров, Тодор Стойков, Любен Кондов, Димитър Ганчаров, Любен Пинтев, Кирил Стефанов, Георги Костов, Христо Казанджиев, Людмил Питев, Николай Тонев.

Изявени гуслари:

диригенти – Руслан Райчев, Любен Пинтев, Методи Григоров, Йосиф Герджиков, Иван Иванчев;

певци – Тодор Мазаров, Любен Вишегонов, Иван Петров, Борис Христов, Георги Белев, Любен Минчев, Павел Манолов, Коста Гецов, Милен Паунов, Ранко Дюлгеров, Петър Петров, Бойко Цветанов,

Пианисти:

Тотю Лазаров – пианист от 1966 г.

Лилияна Станиславова

За хор „Гусла“:

Добри Христов: „Това е първият хор с успехи зад граница, ръководен от оперния артист Добри Хаджиянков. Неговата история е тясно преплетена със създаването и началните стъпки на софийските хорове.“

Акад. Петко Стайнов: „Историята на „Гусла“ изпълнена с художествени постижения от най-висок разред, е неделима част от историята на българското хорово-певческо дело…Днес хорът звучи все така по „гусларски“, радвайки се на интереса и любовта на многобройните слушатели и почитатели.“

Проф. Георги Димитров: „Една от най-ярките изяви на българското хорово изкуство е хор „Гусла“. Той винаги е носил високо факела на красотата, светлината и другарството. Внушителността на изпълненията му спечели много почитатели не само у нас, но и далеч зад пределите на родината.“

Асен Найденов: Сега, когато се върна много години назад, аз виждам шепа ентусиасти, които жертват и време, и труд, и средства за преуспяването на своя колектив…  То представя хоровото ни изкуства в чужбина, в едно време, когато България за България и българския народ се знаеше и говореше или нищо, или само лошо.“

Проф. Александър Танев: „Обичта към българската песен е постоянна характеристика на изкуството на гусларите. Те са вдъхновили създаването на редица шедьоври на българската музика…Заедно с това хорът има свой принос за отварянето на погледа на нашата публика към съкровищницата на световната хорова литература… Синовната вялност към патриотичната песен винаги е пристрастие на гусларите. И във време на възход или на гонение на националния дух „Гусла“ високо е държал родния трицвет!…“

Награди за хор „Гусла“:

1947 – получава названието „Държавно-представителен хор“ от Министерството на информацията и културата.

Няколко пъти е носител на орден „Св. св. Кирил и Методий“ – I степен; на „Почетен знак на град София“; на „Златен плакет“ на Българския хоров съюз; на „Златна лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци; на „Кристален плакет“ на Съюза на българските композитори.

Името на Валентин Бобевски се свързва още с хор „Св. София“, с единствения спортен хор в България „Славия“, с мъжки камерен ансамбъл „България“. Самият той е носител на наградата за високо диригентско майсторство „Белла Барток“ , на ордена „Кирил и Методий“ – първа степен, Орден на труда – златен, Заслужил артист, Златно перо и много други български и чуждестранни ордени и медали. Носител е на най-високо отличие на Съюза на българските музикални и танцови дейци „Златна лира“, 1998 г., Кристална лира – 2008 г. През 2014 г. получава почетен орден „Д-р Петър Берон“ от Българска академия на науките и изкуствата.

Интервюта е публикувано първо в списание „Култура“ през  октомври 2024 г.