„Каменното цвете“, оп.118 балет в четири действия и пролог от Сергей Прокофиев

Това е осмият и последен балет на композитора написан между 1948 и 1953. Либретото е на Мира Менделсон и Леонид Лавровски по едноименната приказка на Павел Бажов и е последният от трилогията на Прокофиев създадена в руската балетна традиция. Представен е след смъртта на Прокофиев на 12 февруари 1954 г. в Болшой театър под диригентството на Юрий Файер. Хореограф Леонид Лавровски. Ролите изпълняват Марина Кондратиева (една от главните роли), Раиса Стручкова – Екатерина, Галина Уланова – сестрата на Екатерина, Алексей Ермолаев –  Северян, Мая Плисецкая – Ледена Русалка от Медната планина, Владимир Преображенски – братът на Данила, Генадий Ледях – един от добрите съдии-изпълнители, Юрий Григориев – Данила.

Втората премиера прави Юрий Григорович на 22 април 1957 в театър „Киров“, Ленинград под диригентството на Юрий Гамалей

Както обикновено, Прокофиев извлича музика от балета за концертно изпълнение.

Идеята за балета идва на Прокофиев по време на работата над „Пепеляшка“ в края на 1930 г. Той търси сред творбите на Пушкин и „Снежанка“ на Островски. Но харесаните сюжети вече са използвани от други композитори и Прокофиев се отказва. След няколко години попада на „Малахитовата кутия“ на Бажов. Още докато чете започва да пише музиката. С либретото се заемат съпругата му Мира и балетмайстора Леонид Лавров. Сюжетът е базиран на приказките на Бажов „Каменното цвете“ и „Планинският господар“. Някои сюжетни линии, по-специално образът на чиновника Северян, са заимствани от други две приказки на Бажов: „Подметките на магазинера“ и „Огненият майстор“.

Докато работи върху балета, Прокофиев изучава уралския фолклор. Той използва мелодии на няколко народни песни в композицията си, например в сцената на народното веселие в шеста картина и в сцените на моминското парти на Катерина. Композиторът работи върху новия балет с голям ентусиазъм. Според мемоарите на Леонид Лавровски, когато веднъж посетил Прокофиев в Московска област, където той обикновено прекарвал лятото, го заварил в изключително вълнение. „Знаете ли“, извика ми той, „открих темата за Хазяйката. Ето я!“ Прокофиев ми изсвири въведението към балета, дирижирайки с бастуна си, сякаш пред него имаше цял оркестър. „Тромпетите ще свирят темата“, каза той.“

Композиторът създава музиката за балета доста бързо. След като започва работа на 18 септември 1948 г., той вече е завършил партитурата за пиано до края на 1949 г. Балетът е одобрен от администрацията на Болшой театър, но работата по постановката започва едва четири години по-късно. През това време Прокофиев пренаписва някои от номерата от балета. Първите репетиции в Болшой театър се провеждат на 1 март 1953 г. Сергей Прокофиев не доживява почти с година, за да види премиерата на своя балет. Той умира вечерта на 5 март 1953 г. Има доказателства, че в деня на смъртта си е работил върху оркестрацията на нови номера за „Каменното цвете“.

Действащи лица

Данила, майстор каменоделец

Катерина, негова съпруга

Хазяйката на медната гора

Приятелки на Катерина

Приятели на Данила

Хармонист

Млада циганка

Млад циганин

Стар циганин

Съдържание

Младият уралски каменоделец Данила мечтае да пресъздаде очарованието на живо цвете в малахит. Но колкото и да се старае, чашата не му харесва! Катерина, любимата на Данила, се появява на сцената. Тържеството в дома на Катерина и годежа й с Данила е весело. Тя се сбогува с приятелките си и танците започват. Появява се неканен гост, чиновникът Северян. Танците спират. Той иска малахитовата чаша, която е поръчал от Данила, но Данила отказва да му даде недовършената работа. Северян замахва с камшик към Данила. В този момент сладострастният и подъл чиновник вижда Катерина пред себе си и иска да я прегърне. Приятели му препречват пътя и Северян си тръгва. Веселието е развалено, гостите се разотиват. Катерина също си тръгва, защото Данила е потопен в мислите си за малахитовото цвете. Във видението му се появява Господарката на Медната планина, пазителката на подземните съкровища, единствената, която знае тайната на каменното цвете, което държи в ръцете си. Цветето блести ослепително. Данила разбива несъвършеното си творение и потъва в забрава. Данила се осъзнава на свещено място, на Змийската планина. Пред него, като призрак, се появява и изчезва Господарката на Медната планина, приемайки формата на златен гущер, после на красиво момиче. Тя въвежда Данила в своето царство с възхитителни искрящи скъпоценни камъни. Данила моли да му покаже каменното цвете, което най-накрая израства пред него, като символ на вечна красота, омайвайки Данила…

Хижата на Данила. Катерина се измъчва в очакване на годеника си, когото го няма от няколко дни. След като научава, че Катерина е сама, Северян влиза в къщата. Катерина замахва със сърп към писаря, който, усмихвайки се злобно, си отива. Катерина решава да тръгне да търси Данила. В покоите на Господарката на Медната планина Данила работи върху каменно цвете. И Господарката му разкрива все повече тайни на занаята. На панаир цари всеобща радост. Всички танцуват. Тъжната Катерина идва тук да търси Данила. Пиян Северян се появява, заобиколен от цигани. Той грубо хваща Катерина и се опитва да я отведе със себе си. Хората обграждзат момичето. Вбесен Северян се нахвърля върху тълпата с камшик. Катерина бяга. Но дали е тя? Не е Катерина, а някое друго момиче е пред него, погледът ѝ омагьосва Северян, той тича след мистериозната непозната, а тя му маха да я следва и го повежда към Змийския хълм. Северян стреля, а тя спокойно хваща куршума и го хвърля в краката на писаря, който най-накрая разбира, че пред него е Господарката на Медната планина. Той я моли за милост, но по волята на разгневената Господарка земята поглъща Северян.

Зимната гора. Търсенето на Данила е довело Катерина до Змийския хълм. Тя се топли край огъня, от който се появява приказно същество, Огневушка-поскакушка.

Царството на Господарката на Медната планина. Данила създава прекрасно цвете, чийто образ отдавна живее в сънищата му. Той с възторг показва творението си на Господарката, тя го моли да не я напуска… Но сърцето на Данила е отдадено на Катерина. Господарката омагьосва Данила, сега той е неподвижен, като камък. Следвайки Огневушка, Катерина се озовава във владенията на Господарката. Сърцето ѝ подсказва, че Данила е близо. Тя го вика. По молба на Господарката на Медната планина се появява „камъкът Данила“. Изведнъж „Данила“ изчезва, а и Господарката също. Катерина остава сама. Господарката на Медната планина е трогната от безкористната любов на момичето и, освобождавайки Данила от магията, му предлага за последен път да остане в царството. Но Данила, научил силата и тайната на камъка, се стреми да я предаде на хората и на любимата си в родната ѝ земя.

Пролетна утрин. Данила и Катерина се завръщат при хората.