Записи на непознати опери с участието на тенора Магнус Вигилиус
В последните години много звукозаписни компании се ангажират със записването и разпространението на опери от различни композитори, които през предишни периоди от историята на музиката са имали успехи, но в следващите години по различни причини са били забравени. Освен това има и много творби на известни и до днес творци, които не са получили достатъчна популярност. Благодарение на гостуването на датския тенор Магнус Вигилиус за спектакъла на „Зигфрид“ в Софийската опера научихме за няколко композитори и опери, които сигурна съм никак не познаваме.
„Клеопатра“ от Аугуст Ена
Издателска къща „Да Капо“ издаде операта „Клеопатра“ от Аугуст Ена. Участват Елзебет Драйзиг, Магнус Вигилиус, Ларс Мьолер, Кирстен Грьонфелдт, Хор на Датската национална опера, Симфоничен оркестър на Одензе, диригент Йоахим Густафсон. Изданието е на „Да Капо“.
„Клеопатра“ е опера на датския композитор Август Ена с либрето на Ейнар Кристиансен, по романа от 1889 г. на Х. Райдър Хагард. Премиерата на операта е в Кралския театър през 1895 г. и е представена около 20 пъти. В немски превод операта е играна в Берлин, Хамбург, Кьолн, Вроцлав, Рига, Цюрих, Антверпен, Ротердам и Хага. През 1897 г. операта е представена още 50 пъти в операта в Амстердам. Сюжетът разказва историята на принц Хармаки, който влиза в двореца на кралица Клеопатра, за да я убие. Целта му е да си върне властта от римляните.
Ралф Локе пише:
„С удоволствие приветствам този световен премиерен запис на някога известна опера от Дания „Клеопатра“ от Аугуст Ена, изпълнена за първи път в Копенхаген през 1894 г. Това е забележителна възможност за колекционерите на плочи, но и вероятно малцина други, ще разпознаят името на Аугуст Ена. През последните няколко десетилетия бяха издадени две от неговите опери („Млада любов“ и „Малката кибритопродавачка“) и компактдиск с оркестрови произведения. Но този дълголетен и някога известен датски композитор (1859-1939) е композирал още 12 опери. И най-известната от всички тях е настоящата, по изключително популярния приключенски роман от 1889 г. на английския автор Х. Райдър Хагард.
Ена е странно име за датчанин. Семейството е родом от Италия; бащата е обущар. Аугуст, до голяма степен е самоук в музиката. Бил е обсебен от произведенията на Вагнер и на френския оперен и балетен композитор Лео Делиб.“
„Клеопатра“ е полупровал на първите си представления през 1894 г., но триумфира година по-късно, когато кралица Клеопатра и нейната прислужница Хармион са изпети от сопраните, за които Ена първоначално е предвидил ролите. Според сведенията, тя „се е радвала на огромен успех в Берлин, Хамбург, Кьолн“ и други градове, включително – ако може да се вярва на есето в брошурата – 50 представления за една година (1897) в Амстердам. Но модернизмът скоро навлиза в датския музикален живот с Карл Нилсен. Праволинейният романтизъм сега изглежда на мнозина прашен и може би провинциален. (Това е странно, по някакъв начин, защото този традиционен романтичен стил сам по себе си е силно космополитен, както Ена показва, като взема Вагнер и Делиб за модели) „Клеопатра“ и останалите негови произведения постепенно изчезват. Постановката през 2019 г. в Датската национална опера – източник на настоящия запис – бележи първото изпълнение на произведението от 122 години на датска земя. Имаме късмет, че Dacapo и Датската радио и телевизионна корпорация са записали тези изпълнения: комплектът компактдискове значително оправдава Ена и неговата визия за местен музикален живот, който би могъл да се изправи рамо до рамо с това, което се е правел в европейските земи, тогава признато за „значимо“. Стилът на Ена в „Клеопатра“ ми напомня за оперите на Вагнер от около 50 години по-рано (главно „Летящият холандец“ и „Танхойзер“), обогатен с множество декоративни оркестрови щрихи, които напомнят за френски и италиански модели. Плачът на Хармион в първо действие съдържа малки сола на обой, които напомнят директно за „Аида“. Няколко дуета, като например за Хармион и Хармаки (2 д.), завършват с виртуозни кабалетни части, подобни на тези в италианските и френските опери от предходния половин век. Като цяло вокалните линии са изградени удобно за гласа и разкриват (по уместния израз на Уилям Х. Рейнолдс, в „Гроув“) „лесния мелодичен дар“ на Ена. „Често бях пленен от кратки оркестрови коментари, предшестващи или следващи някакво появяване на герой: извисяващи се арпежирани фигури от струните, емфатични декламации от медните духови инструменти, ядосани съмнения от духовите. Ена знае точно кога да удвои оркестъра (подобно на това, което Пучини прави по същото време). Един забележителен случай на последната техника се случва, когато върховният жрец Сепа изисква (в действие 1, сцена 1) Хармаки (наследникът на фараонския трон) да бъде твърд в плана си да убие Клеопатра и по този начин да освободи Египет от римски контрол.
Операта е добре изградена. Сюжетът е ясен и директен. Всеки момент излага своята гледна точка и след това продължава. Трите действия (официално две, предшествани от трисценен пролог, тук странно преведен като „Увертюра“) отнемат час и 50 минути, което прави произведението далеч по-кратко от повечето опери на Вагнер или френските големи опери. И осем от тези минути са прекрасна балетна сцена, която би могла да бъде пропусната, но се надявам, че никога няма да бъде пропусната. Този балет би бил подходящ и за концерт на поп оркестър.
Да обобщим накратко сюжета
Хармаки влиза в двора на Клеопатра, преоблечен като астролог, защото е повикал някой, който би могъл да разтълкува съня ѝ. (Хагард вероятно е добавял част от библейския Йосиф към историята.) Клеопатра моментално се влюбва в потенциалния си убиец. Той постепенно попада под нейния чар. Нейната прислужница Хармион, която също обича Хармаки, се опитва да го убеди да бъде лоялен към народа си. Той я отхвърля. След това Хармион разкрива заговора си на Клеопатра, която арестува бащата на Хармион (върховния жрец Сепа) и останалите заговорници. Хармаки се пронизва с камата, с която някога е възнамерявал да убие Клеопатра, докато Хармион – която го е обичала, но го е предала – се свлича върху него, „с разбито сърце“, в мелодична любовна смърт, която би била чудесна концертна ария (по-малко от четири минути).
Сред другите ефектни театрални детайли са воал, който Хармион случайно изпуска (и който кралицата, разбира се, намира), и венец от зюмбюли, който кралицата поставя на главата на Хармаки в първо действие, а във второ действие последният хвърля на пода, след което прибира до сърцето си (малко като Дон Хосе на Бизе с цветето на Кармен). Всичко това звучи изключително добре в записа на Дакапо, направен по време на три представления в концертната зала в Одензе. Балансът между гласове и оркестър е чудесен: чувах всичко с лекота, а гласовете на петимата главни певци галеха слуха ми, като същевременно предаваха живо значението на думите. Със сигурност помага и фактът, че четирима от тях са датчани. (Хармион е украинка.) Внимавайте: Елзебет Драйзиг, прекрасната лирико-драматична певица (да не се бърка с по-лиричното сопрано от Белгия с подобно име, Елза Драйзиг).
Брошурата съдържа чудесно есе и либрето, всички преведени добре, с изключение на твърде буквалното пренасяне на глаголните времена (прекомерна употреба на историческо сегашно време). Ако предпочитате да слушате записа онлайн (например в Spotify), можете да изтеглите брошурата безплатно от сайта на Dacapo. Сайтът има и два страхотни видеоклипа за проекта, като можете да слушате началото на всяка сцена.
https://www.dacapo-records.dk/en/recordings/enna-kleopatra
„Светлата нощ“ от Рихард Флури
Фирмата „Токата“ издава запис на операта „Светлата нощ“ (Die helle Nacht) от Рихард Флури. Участват Юлия-Софи Вагнер, Стефани Бюлман, Магнус Вигилиус, Ерик Стоклоза, Симфоничен оркестър на Гьотиргер, диригент Паул Ман.
Това е втората опера на швейцареца Флури излъчена само веднъж по радиото през 1935 г., когато е била и завършена. Според д-р Ингоберт Валтенбергер „В нея има смес от сексуална ревност, обсебване и убийствено отмъщение, но все пак любовта и разумът в крайна сметка надделяват. Флури създава пламенни музикални елементи, балансирани между късния романтизъм на Рихард Щраус с по-модернистични щрихи, които разкриват възхищение от Албан Берг, но и непреривна връзка с Виена и валсовите ритми.“
https://toccataclassics.com/product/richard-flury-die-helle-nacht-opera-in-two-acts/
„Самсон“ от Йоахим Раф
Музикалната драма „Самсон“ на Йоахим Раф е готова за своята световна премиера на 20 май 2024 г. В продължение на повече от 170 години „Самсон“, петактната опера на романтичния швейцарски композитор Йоахим Раф остава забравена в чекмеджето и не е представена никъде. Завършена е през 1858 г. Композиторът е под силното впечатление от „Лоенгрин“ на Вагнер, на премиерата на която Раф е асистирал на своя патрон Франц Лист във Ваймар през 1850 г.
През есента на 2023 г. швейцарската премиера най-накрая се състоя в Берн като грандиозен финал след предхождащи я двуседмични студийни записи. Под артистичното ръководство на Фредерик Англеро от ADCSound, в приключението участва международен състав: Магнус Вигилиус, Олена Токар, Робин Адамс, Кристиан Имлер, Михаел Вайниус Хор дер Бюнен Берн, Бернски симфоничен оркестър, Филип Бах (диригент). В допълнителни роли: Кристиан Вале, Мирям Феслер, Бареон Хонг и Катарина Вили. В критичното си есе „Вагнеровият въпрос“ (1854), Раф излага вижданията си по наболелите въпроси на развитието на операта по това време и разграничава собствената си позиция между Новата немска школа около Лист и традиционалистите в линията на Бетовен. Той пише либретото за самия библейски герой Самсон, като се позовава на своите исторически и археологически изследвания; той се ръководи от новите оркестрови цветове на Вагнер (напр. използването на медни духови инструменти в речитативи) и също така интегрира аспекти на френската Гранд опера, напр. в цялостната форма или в балетните сцени на последния акт.
Йоахим Раф е роден в Лахен, Швейцария през 1822 г.