Вадим Репин, който обича да мечтае и да сбъдва мечтите си
Отново сте в България. Предишния път беше още през 1983 г. Спомняте ли си нещо?
Да. Помня много добре Русе, София. Помня новите хора, които срещнах. Сега е същото срещам нови хора, имам нови впечатления. Но най-хубавите ми спомени са от много топлата публика. Приеха ме много сърдечно, както и музикантите в оркестъра. Сега е същото развиваме много приятелски отношения, и усещам, че искат да свирим заедно. Сигурно харесват моите интерпретации на произведенията, които свирим. Това е един вид диалог.
С този диригент вече сте свирили, нали?
Да, вече веднъж сме свирили заедно и се познаваме, така че и двамата сме спокойни.
Моля, разкажете ни за вашия инструмент, който ще чуем.
Това е може би най-старият инструмент, на който някога съм свирил. Той е от 17-и век, от 1650 или 1660 г. И това е цигулка на Никола Амати. Вече години наред съм запленен от нейния звук и от нейните цветове. Щастлив съм, че мога да свиря на нея.
Това ли е единственият ви инструмент?
Не, имам и други, но в момента това е любимият ми инструмент. Сред другите има стари, има и по-нови, но това е най-старият и в момента е цигулката, която винаги е с мен, независимо от репертоара. Този инструмент е от много висока класа.
Вие провеждате много майсторски класове. Какви са младите хора сега?
Както винаги, всеки има различен характер, кой е по-интровертен, кой е екстровертен. Има такива, които имат нужда да бъдат съветвани, за да прикрият някои ексцесии, а има и такива, които имат нужда, напротив, да се отворят, така че да премахнат някаква срамежливост, някаква несигурност. И това, разбира се, зависи от това кой свири. Няма двама еднакви. Сред тях има много нетърпеливи, които бързат, но има и такива, които, напротив, отделят твърде много време за себе си. Но в музиката е така, както и в живота. Телефонът, разбира се, прави всичко по-бързо. Ticktock и YouTube и всички тези неща. Особено в днешно време изкуственият интелект. Основното е да компресираш текста възможно най-кратко и просто да направиш нещо като консенсус. А в музиката животът е друг. В музиката преди всичко трябва да се ръководим от нашите композитори, които са ни дали такъв дар.
А тези композитори, които пишат за вас, те ли ви търсят или и вие ги търсите? Има различни начини. Има такива, които първоначално пишат и посвещават произведения за мен. Има композитори, на които ние, от името на моя фестивал и от мое име лично правим поръчки. Дълго време си мечтаех София Губайдулина или Арво Пярт да напишат произведение само за нас, за мен. И това е голямо щастие. И списъкът е много много голям. За 12 години, сам съм изпълнил повече от петнайсет.
Вие сте ги изпълнявали всички!
Изпълнявал съм ги всичките, да, и те са много, много интересни, разнообразни, красиви и нови. Защото това е труден въпрос, когато получиш нова творба, то е като котка в чувал. Не знаеш какво ще бъде то. И тук съм имал и късмет, и лоши концерти. Не съм имал такива, за щастие. И дори Плетньов, той написа концерт за цигулка, но не го написа за мен, а просто искаше да го напише. Изпълнихме го, първото изпълнение също беше в Новосибирск. Много съм горд. Прекрасен концерт, отличен. И някой ден, надявам се, ще го покажем и тук.
Да, да, Михаил Плетньов беше тук и ми разказа за този концерт. Той също каза, че се надява да изпълните този концерт заедно тук. А вашият фестивал, вие го нарекохте фестивал на изкуствата.
Да. Фестивал на изкуствата. Това не е само музика? Да, имаме много неща.
Как съставяте програмата?
Правя я в продължение на почти повече от шест месеца за всеки фестивал. Много месеци. Логистиката е много сложна. На първата част от въпроса е по-лесно да се отговори, защо фестивал на изкуствата. Защото ние имаме различни неща, които се случват. Имаме художествени изложби. И Болшой театър е идвал при нас с балетна постановка, а имаме и невероятни театрални постановки, които са свързани с музика. Башмет прави много от тези съвместни проекти с прекрасни актьори. Много е интересно да слушаш и да бъдеш в центъра на това действие. Освен това дори имахме журналистическа академия за журналисти, имаме майсторски класове, които се провеждат почти през цялата година. И, разбира се, камерна музика, защото камерната музика сега се продава много трудно. Дори да ви кажа камерната музика не се продава. И тя става все по-малко и по-малко. Някога в големите столици можеха да съществуват десетки различни триа, квартети. Сега те стават все по-малко и по-малко, така че ние наблягаме много и на това. Нещо повече, във всяка камерна програма се набляга и на определен инструмент. Например преди няколко години арфата беше кралицата на камерната програма, после миналата година имахме флейта, тази година – китара. И дори ще изпълним ново произведение, което току-що е написано, ще бъде премиера. Ще изпълним соната за цигулка и китара. Така че това саа интересните неща, през които преминават колективите ни тази година. И Държавният оркестър „Светланов“ от Москва ще бъде там. И ще има и вече традиционната гала на Светлана Захарова, балетна гала в театъра. Ще има и джаз концерти. Изобщо, по много от всичко. Разнообразно.
Вие и съпругата ви сте заедно и в живота, и на сцената.
Наскоро направихме няколко концерта заедно. Много е интересно, винаги е красиво, винаги е празнично. И, разбира се, много се вдъхновявам, когато Светлана е на сцената и танцува така, както никой друг.
А как избирате програмата за тези срещи? Какво обичате да представяте на публиката? Вие свирите, тя танцува.
Заедно. Трябва да изберем вида музика. Светлана е вдъхновяваща танцьорка, а и на мен не ми е скучно да свиря.
Какви са идеите ви за бъдещото развитие на този фестивал? Има ли нещо, което все още не сте успели да реализирате?
Има много желания.И те се трупат и трупат. Работим върху тяхното осъществяване. Някои от тях ще се появят на фестивала след 2-3 години, други могат да бъдат логистично събрани и организирани наведнъж. Това е много сложен процес, той на практика продължава цяла година. Олга Перетятко ще дойде при нас, ще изпълни солова програма. Каним прекрасни инструменталисти, имаме камерни концерти и такива с оркестър, както и големи диригенти. Така че всичко е много интересно и най-важното – разнообразно. Да, това е за публиката. Публиката е тази, която харесва различни неща. И благодарение на фестивала те са заедно, те са част от този фестивал. Интересувате ли се от желанието на публиката за това, което тя харесва? Или предлагате онова, което вие сте избрали?
Фестивалът всъщност не съм аз. Защото, да речем, ако поканя голяма звезда, музикант, който ще свири самостоятелна програма, моят въпрос към него е: какво искаш да свириш? Защото това е много важен аспект, според мен, когато един музикант избира това, което му е по-удобно, което му е по-приятно. И качеството на концерта се повишава многократно, вместо аз да му казвам, „о, аз имам една тема и тя трябва да бъде само Шуман или само Чайковски.“ Това поставя рамка за гостите. Така че първо те ще изразят желанията си, а след това ние, като организатори, ще се опитаме да го направим така, че да е логично в нашата програма.
Един малко неудобен въпрос свързан с финансирането на фестивала. По-лесно ли е да се финансира фестивалът сега, отколкото в миналото?
Много е трудно да се изчисли какви средства трябват, за да се осъществи един фестивал. Само ако споменем самолетните билети. Никога не знаеш как ще се развият нещата там. Но аз вече имам екип, хора, които са професионалисти, които знаят как да го направят. И това е всичко. Моята работа е да мечтая. (смее се)