Герган Ценов и неговата грижа за музиката на българските композитори

Последната ми среща с него, макар и индиректна беше тази година на софийската премиера на монооперата „Алма“, на която той е автор на текста. Интересното повествование представящо отделни сцени преразказващи живота на Алма Малер, музата на няколко творци, самата тя композитор и творец, съчетано с музиката на композитора Любомир Денев се превърна в триумф.

Преди това той още няколко пъти привлече вниманието към своето творчество – и като писател, и като диригент. Дори беше поставена негова пиеса. Но сега се връщаме към две срещи от 2017. Първата от месец май, втората от ноември и двете след концерт в София.

2017

Концерт на Нов симфоничен оркестър с диригент Герган Ценов от 15 май 2017. На тази дата беше световната премиера на симфония №6 „Каскади“ от Васил Казанджиев. В края на минала години Герган Ценов записа симфонията с оркестъра на радиото, а няколко месеца по-късно я представи и пред българската публика. В програмата на концерта бяха включени още концерт за пиано и оркестър №1 в до минор на Дмитрий Шостакович със солисти Надежда Цанова-пиано и Петър Македонски-тромпет и „Антична сюита“ от Иван Бакалов. Това е цикъл от пиеси на композитори от Ренесанса и Барока аранжирани за симфоничен оркестър. Посветена е на камерния ансамбъл „Софийски солисти“ и техния основател и диригент Васил Казанджиев още през 1966 г. Частите са: Жорж Мюфа – увертюра, Михаел Преториус – Куранта, Йохан Щайн – Трипла, Валентин Хаусман – Фуга, Исак Пош – Гаярда, Паул Пойерл – Падуана 1 и 2 и Жорж Мюфа – Жига. Ще чуете няколко от частите

„Поканата за концерта дойде от две страни – първо от Васил Казанджиев за симфония. Аз му обещах, че ако той напише симфония аз поемам ангажимент да я изпълня. Обърнах се към Юлия Христова, от която дойде конкретната покана. Тя винаги има готовност на пропагандира най-новото от българската музика.“

На 25 април 2016 отново с нов симфоничен оркестър Герган Ценов дирижира концерт нарече „Българският авангард“, в който отново е изпълнена творба на Казанджиев – Симфония на тембрите. Тогава говорят и за създаването на нова симфония. През ноември записва шеста симфония на Казанджиев с оркестъра на БНР. „Работихме под ръководството на Васил Казанджиев, което беше изключително приятен момент. Той присъстваше, даваше много полезни съвети. Първото прозвучаване е винаги много странно за самия композитор. При репетициите ни с НСО неговите съвети бяха от изключително голямо значение.“

Много ваши колеги диригенти са ми казвали, че не обичат да работят с живи композитори.

Самият Васил Казанджиев ми каза, че не обича да работи с живи композитори. Но за мен това е изключително интересен процес. Има три основни части в този творчески процес – оркестъра, диригента и композитора. Това е уникален шанс за мен да работя в присъствието на творец от ранга на Казанджиев. Това са съвети и бележки, които аз ще пазя в сърцето си и ще се опитам да предам на всеки мой колега. Ще мога да казвам, че това са съвети взети от самия композитор. Сигурно и той с гордост цитира Димитър Ненов, Константин Илиев, Лазар Николов. Преди много години имах шанса за кратко да работя с Иван Спасов. Бях негов студент по композиция. Когато направихме движенията за дванайсет струнни инструмента в работата си с оркестъра говорех неща, които Спасов ми е казвал. За музиканта е важно да запазва живата връзка с твореца. Другият е Божидар Спасов, много интересна фигура, чието произведение Концерт за флейта, тринайсет струнни и челеста изпълнихме. С него разговаряхме по партитурата, по интерпретацията. Това са важните уроци за диригента. Никой преподавател по дирижиране не може да преподаде тези съвети, които получавам от композитора.

Учили сте при Васил Казанджиев. Намирате ли промяна тогава като ваш учител и сега като колега?

Струва ми се, че той още не може да приеме, че аз съм самостоятелен диригент и не може да се отърси от отношението професор – студент. Но той за мен е нещо като гуру. Мисля, че винаги ще си остане отношението Маестрото – Герган. Той е човек, който и тогава като преподавател и сега като композитор, и тогава като диригент винаги е носил едно качество, което не се промени – честното си отношение към музиката и към творческия процес.

2017

След концерта му с Нов симфоничен оркестър идва и поканата от страна на директора на Софийската филхармония Найден Тодоров за концерт с оркестъра. С него са съученици от Пловдивското музикално училище. Това ще бъде дебют на Герган с филхармонията.

„Найден ми предложи да избера репертоар, в който се чувствам най-комфортно, което беше изключителен лукс сам да съставя програмата и аз мисля, че подбрах три произведения, които в най-пълна степен представят тези композитори, които аз смятам за значими в нашата традиция. „Песни на мъртвите“ на Иван Спасов е едночастно за глас и оркестър по египетски текстове. То е много скъпо за мен. Сметам го за лирическия център на цялата програма. Защо точно тези композитори, защо точно тези творби? Моята мисия е да изпълнявам музика на композитори, които навремето не са получили адекватен шанс и възможност да се изявят. Говоря за авангардното поколение на Лазар Николов, Васил Казанджиев, Иван Спасов, Георги Тутев. Маже би и Симеон Пиронков влиза в тази група. Трите произведения са написани много близко едно до друго. Най-рано е това на Васил Казанджиев от 1979 г. След това е Иван Спасов от 1983 и последно е на Константин Илиев от 1984. Почитател съм на програми, които са вътрешно свързани, подчинени на една идея. Беше важно да представя трима композитори от едно поколение с творби от един и същи период. Тази период не е бил от най-радостните в нашата история – началото на 80-те години. Така публиката ще види как всеки един от тях е реагирал на случващото се около тях. Васил Казанджиев е създал творба, в която е дал сюрреалистичен изказ на своите преживявания в произведение, което е изключително бравурно и виртуозно за оркестър. Иван Спасов вероятно е почувствал трагизма на епохата. Произведението е изпълнено с огромен трагизъм, но и същевременно с оптимизъм. Симфонията на Константин Илиев е много специално произведение. За него можем да говорим като за прощално. Създадена е четири години преди да почине и това е твърде нерадостен период за него. Тя е изчистена от всякакви външни ефекти. Използвани са вярното количество ноти. Искам да се обърна и към хората, които биха казали: Програма с три български произведения не е ли много тежка? Не, не е. Щом можем да направим цяла програма с Моцарт.“

Друга част от мисията на Герган е да издирва произведения, които да изпълнява със своя камерен ансамбъл „Ценов“. „Моята мисия се развива бавно, но стабилно“. Ансамбълът е поканен да участва във фестивала „Ню Йорк пиано фестивал“. В концерта им е включен и концерта за струнен оркестър на Лазар Николов, заедно с концерт за пиано в ре минор от Бах, концерта за тромпет и пиано от Шостакович и Серенада от Чайковски.

Концертите на състава се финансират чрез дарители, които намират мисията за благородна и значима. Събират се музиканти от различни места, всеки който е свободен за определена дата. Основна подкрепа получават от Американска фондация за България със седалище в Бостън. „Те подпомагат Изабел Стайнов Уилкокс – внучката на Петко Стайнов, която живее в Ню Йорк. Участват и българи и американци. Иска ми се все повече хора да се ангажират, защото те от своя страна привличат други хора.“

Според Герган в следващи концерти той ще разшири програмите с още български имена. „В последно време започнах да се интересувам и от композитори, които не работят в България. Но все пак смятам да продължа с мисията да се погрижим първо за композиторите, които даже вече не са и между нас, които все още чакат да им засвидетелстваме някакво внимание.“

В ансамбъла ви има и българи и американци. Те как възприемат българската музика?

Ще кажа, че след като свирим български творби много от тях идват и питат дали няма солови пиеси от тези автори. Питаха за такива от Любомир Пипков, Лазар Николов, което показва, че те са харесали техния стил на писане. А аз се опитвам да подбера фундаментални произведения – не просто интереси или ефектни. Но когато изпълнихме две произведения и те наистина шокираха публиката в най-добрия смисъл. Това бяха движения за дванайсет струнни на Иван Спасов и Комплекси сонори на Васил Казанджиев.

Ценов споделя, че обича да издирва произведения. „Когато влизам в библиотеката на съюза имам чувството, че съм попаднал в Александрийската библиотека. Всичко е в манускрипти. За да изпълним дадена творба е необходим поне един месец къртовски труд от моя страна да поправя всички грешки, които са направени, защото няма перфектен копист. Ако имаме късмет може партитурата да е напечатана от издателство, но самият нотен материал е в ужасяващ вид. Оркестрантите трябва да гадаят. Това повдига един много важен въпрос „Какво правим с нотния материал на тези композитори? В архивите всичко е потънали в прах. С някои от архивите не знаем какво става.“

На 29 октомври 2017 прозвучаха „Илюминации“ на Васил Казанджиев, „Песни на мъртвите“ на Иван Спасов и Симфония №6 на Константин Илиев.