„Изабо“ е „драматична легенда“ или опера в три части от Пиетро Маскани

Написана е през 1911 г. по италианско либрето на Луиджи Илика.

Маскани дирижира първото изпълнение на 2 юни 1911 г. в театър „Колизео“ в Буенос Айрес. Следват представления в Росарио, Рио, Сао Пауло и Монтевидео. Маскани е на дълго турне в Южна Америка. За премиерата практически е невъзможно да бъдат намерени билети, а шумът около „Изабо“ налага намеса на полицията, която трудно поддържа реда и дори представлението е отложено с един час. След премиерата овациите продължават около тридесет минути и са особено силни за Маскани и Мария Фарнети като Изабо.

„La Gazzetta dei Teatri“ на 20 юли заявява: „Тя беше несравнима и особено на финала покори всичко с красивия си глас, най-вече в любовния дует с Фолко. Аплодисментите бяха изключителни.“

Маскани в писмо до приятелката си Анна Лоли от 10 юли 1911 г. пише: „Бих искал да я видя в италианската премиера на новата ми опера, но сега не съм толкова сигурен; ролята е наистина твърде трудна за гласа ѝ. Третото действие надхвърля вокалните ѝ възможности.“

Италианската премиера също дирижира самият Маскани в театър „Ла Фениче“ във Венеция на 20 януари 1912 г., с изпълнители, включително Мария Ласер и Итало Кристали. Последният се конкурираше за ролята на Фолко с Бернардо Де Муро, който по-късно стана водещ изпълнител на героя. Твърди се, че Бернардо де Муро е пял ролята на Фолко над 400 пъти.

Това е преразказ на баладата на Алфред Лорд Тенисън от 1842 г., който използва средновековната легенда за Лейди Годива. Маскани определя операта като опит „да се завърне към романтизма, който е вдъхновил толкова много италиански опери“.

През 30-те години на 20 век операта се поставя на сцена.

Действащи лица

Крал Раймондо, баритон

Изабо, негова дъщеря, сопран

Корнелиус, министър, баритон

Фолко, соколар, тенор

Ерминтруде, сопран

Ермингарда, сопран

Жулиета, сопран

Съдържание

Крал Раймондо се опитва да намери съпруг за принцеса Изабо, като организира турнир, но тя не желае да си избере съпруг. Когато кралят я принуждава да язди гола през града, хората отказват да я погледнат от уважение. Освен това, те изискват от краля едикт, осъждащ на слепота всеки, който се осмели да я погледне. Без да знае за едикта, соколарят Фолко случайно поглежда Изабо по време на ездата ѝ и е арестуван. Когато Изабо го посещава в затвора, тя се влюбва в него и моли баща си да го помилва. Кралският министър обаче разпалва страстите на народа, който се вдига възмутен и убива Фолко. Изабо се самоубива над умиращото му тяло.

На 2 май 1911 г. Пиетро Маскани пристига в Буенос Айрес и е посрещнат от над 50 000 души. Teatro Coliseo започва сезон, който включва изпълнения на оперите на Маскани „Селска честа“, „Приятелят Фриц“, „Уилям ратклиф“, „Ирис“ и „Амика“, както и световната премиера на десетата му опера „Изабо“ – чувствено сливане на италиански лиризъм и хроматични вагнериански хармонии. Подобно на влюбените във Вагнеровата опера „Тристан и Изолда“, дирижирана от Маскани през 1909 г., Изабо и Фолко са преобразени от взаимна, незаконна любов. Още през 1905 г. Маскани казва: „Чувствам се дълбоко вагнерианец, докато по дух и форма оставам повече от всякога италианец.“ В Изабо композиторът, който е изобретил веристичната опера със „Селска чест“, започва да помирява двете половини на музикалната си личност, надграждайки вълнуващото писане за хор, което за първи път изследва в „Химн на слънцето“ в „Ирис“. Трансалпийски влияния от оперите на Щраус и съноподобни мотиви от символистичните драми на Морис Метерлинк са съпоставени с декадентско, богато на камбани, оркестрово Интермецо, което Маскани посвещава на младата си любовница Анна Лоли. Религията и еротиката се размиват в „Изабо“, както и в поемата на Тенисън и по-ранните разкази за живота на Годива и легендата за Света Агнеса. Хорове на преданост („Sulla fida chinea bianca“) и ярост („A morte! A morte!“), както и зрелищен турнир за ръката на Изабо, контрастират с деликатна реконструкция на мотет от четиринадесети век за два женски гласа („Cantilena sacra in forma di cuore“), изпят от придворните дами на Изабо, Ерминтруда и Ермингарда. Особено популярни за много тенори преди Втората световна война са героичните арии на Фолко „Tu ch’odi lo mio grido“ и „Gigli al bel giglio“, както и любовния дует с изключителна емоционална зависимост „I tuoi occhi“ в трето действие.

На снимката изпълнителите на Изабо – Мария Фарнети и Фолко – Итало Кристали.