Ние мислим в квадратчета и е добре да можеш да излезеш извън тях, казва Бендgжамин Апъл
На 11 ноември 2021 г. младият немски баритон Бенджамин Aпъл беше гост в концерт на Софийската филхармония. В зала „България“ той изпълни „Песни за мъртвите деца“ на Густав Малер под диригентството на Клаус Петер Флор.
Опери, песенни рецитали, кантати, оратории – толкова комплексен певец рядко се среща днес. Сигурно за всеки стил има различен начин на интерпретация, за да бъдете толкова търсен.
Да, обичам да бъда различен. Мисля, че можеш когато репетираш опера да мислиш за кантатно пеене. Обичам когато работя с добри режисьори в операта да си открадвам идеи, които след това ми помагат в рециталите. В повечето случаи ние мислим в квадратчета и е добре да можеш да излезеш извън тях.
Песните обикновено носят определени послания. Тези на Малер и Рюкерт също – драматични послания свързани с живота и на двамата автори. Вие какво послание ще ни предадете на концерта?
Този песенен цикъл много прилича на „Зимен път“ на Шуберт. Когато гледаш картина на изгрев или на лунна светлина, за да може да се открои тази светлина художникът рисува тъмен фон, за да може да изпъкне и даде някаква надежда и да бъде добър фон за светлината. Така и при „Песни за мъртвите деца“ през мрака се прокрадва светлина, за прекрасните спомени свързани с тези деца, за времето, през което авторите са имали възможността да живеят с тях. Мисля си, че ако не се интерпретират по този начин музиката на Малер ще бъде много трагична, много мрачна.
Учил сте с Дитрих Фишер-Дискау. Слушала съм негов концерт в залата на Дрезденската опера през 1989 г. и бях омагьосана от елегантността, от силата на чувствата, от цялата феерия, която поднася на публиката. Какъв беше Дискау?
Да работя и да бъда близо до него е един от големите подаръци в моя живот. Той беше моят ментор, моят герой. Беше чест да работя с него повече от пет години. Последният път, в който го видях беше две или три седмици преди да почине. Да работите със своя идол! Имах късмет, че все пак го срещнах, дори и да беше по-късно. Най-големият дар, който съм получил от него беше любопитството, любопитството да търсиш в хармонията, в произведението, в нотите нещо различно, това, което излиза само от прочитането на текста.
Много от записите, който сте направили съм слушала, както и някои от концертите от различни фестивали. Какво искате още да регистрирате?
Подписах договор с една френска фирма „Alpha Classics“ за седем албума. Първият запис е през февруари със „Зимен път“ на Шуберт. Ще работя и с Дьорд Куртаг. Вече съм правил записи с него. Сега отново той на своите 96 години ще ми акомпанира. („Линиите на живота“ издаден през 2025 г.)
Замислил съм и един албум, който се нарича „Съблазняването“, в който ще съчетая творби от ренесанса до Марлене Дитрих – немски, английски и френски песни. Смятам, че моето поколение трябва да надскочи тези преди нас и да оставим свой собствен подпис в изкуството.
След успеха на албума с цикъла на Шуберт (2022) излезе „Забраненият плод“ (2023), за който BBC Music написа: „Широтата и изобретателността на програмирането са неустоими“. Последва ново издание с песни на Шуберт, но в оркестров вариант с Мюнхенския радиооркестър. С оркестъра на Берлинското радио той осъществи колекция от песни на Ханс Зомер (2022), както и великолепен дуетен албум на Шуман с Ан Мъри и Малкълм Мартино. Отново Шуберт е в центъра на изданието с Греъм Джонсън за лейбъла Wigmore Hall Live. Първият му самостоятелен албум за Sony Classical, „Родина“ печели престижната награда „Дитрих Фишер-Дискау“ в категория най-добър песенен изпълнител. Следва албум на Бах с Кончерто Кьолн, както и „Кулерво“ на Сибелиус с оркестъра на Би Би Си Шотландия.
„Направихме филм с Би Би Си – музика за Коледа, която записахме в Алпите на 2023 м. височина. Пеех на сняг до колене в едно австрийско село. Смятам, че е много важно да покажем на хората нашата същност. Хубаво е да показваме не само силните си страни, но и нашите съмнения и това, което ни прави пълноценни личности.
А филмът за тангото?
Много е интересно, когато съм в Лондонското метро и наблюдавам хората. Казвам си – ето този човек говори странно, този изглежда като човек от „Сватбата на Фигаро“. Имах чудесната възможност да съм в Буенос Айрес докато се снимаше филмът „Breaking Music“ се опитвах да съчетая немския маниер на пеене с чувствеността на местните музиканти. Те имат невероятна свобода на движение, на музициране, което много интересно би се съчетало с оперното пеене. Така излизаме от кутийката на собствения си комфорт и ми се иска и оперните певци да имат тази свобода на изпълнение и движение.
Наградите в кариерата на един артист – признание, стимул или необходимото зло, тъй като обикновено се дават за определена част от творчеството на един артист – за един диск, роля, но артистът е многопластов.
Моите отношения с конкурсите са странни. Представям се много зле. Не съм почитател на конкурсите. Бих посъветвал младите музиканти да мислят какво е специфичното за тях, какво ги отличава, какъв е техният път, с който могат да се откроят от останалите петдесет. Трябва да разберат защо импресариото или музикалният директор е избрал точно тях. Струва ми се, че младите колеги слушат толкова много записи, искат да приличат на толкова много изпълнители, че понякога се губят. Днес най-важното е да имаш собствен глас, собствен път и да бъдеш оценен и награден точно за това, че си различен.
Кога намирате време да преподавате?
Нямам постоянни ученици. Имам ученици, но не като клас. Мисля, че е голяма отговорност. Но обичам да преподавам. В процеса на обучение ми е много интересен психологическия аспект. Когато общуваш с ученика и това което му казваш не достига до него. Трябва да намериш заобиколен път, да подходиш от друга страна, да му говориш на друг език, да приложиш друга емоция, така че той да може да те разбере това, което ти искаш за му кажеш.