Живеех в пълно отдаване на професията, казва Веселина Кацарова

През 1989 г. от родната Стара Загора Веселина Кацарова пое пътя към най-големите световни сцени.

„Това се случи на един концерт, на който пях. Беше през 1988 г. Отказах се да участвам в един международен конкурс. Бяхме определени да отидем от България трима певци. На другите двама им бяха заплатени разноските, а на мен не. И аз отказах да отида. Прибрах се в Стара Загора. Срещнах случайно човек от Старозагорската опера, който ми каза „Веси, нямаш ли желание да изпееш нещо на заключителния концерт на Фестивала на оперното и балетно изкуство?“ Съгласих се и участвах. На този концерт присъства директорът на операта в Цюрих Кристоф Грьоцер. Спомням си с мен беше и моята преподавателка Реса Колева и след концерта в ресторант „Верея“ имаше малко парти с участниците. Кристоф Грьоцер дойде и ми съобщи, че съм му направила много силно впечатление и ме кани в Цюрих. Не беше сигурен дали ще ме вземе в оперното студио или в състава на театъра. След една седмица получих съобщение, че съм ангажирана за солист на Цюрихската опера. Аз просто не повярвах. Преди този концерт вече бях поканена от Херберт фон Караян и Йоан Холендер във Виена и имах договори за спектакли от 1991 г. Така напуснах България през месец юли 1989 г.“

Равносметката за тези години е над петдесет и пет централни мецосопранови партии, двайсет и три цели опери, сред които „Проклятието на Фауст“ от Берлиоз, „Орфей и Евридика“ от Глук, „Алчина“ от Хендил, „Танкред“ от Росини, „Вертер“ от Масне, опери на Моцарт, както и деветнайсет други диска, сред които няколко портрета, симфонични и кантатни произведения. Много от тези записи са номинирани или получават световни награди. Ще спомена диска й с песни от Берлиоз, Равел и Шосон с диригент Пинкас Щайнберг от 1994, който печели наградата „Морис Равел“. Дискът с арии от опери на Моцарт с диригент сър Колин Дейвис от 1997 г. е номиниран за Грами. През 2000 г. година дискът с арии и дуети на Росини заедно с Хуан Диего Флорес печели в Кан наградата за класика в раздела „Песни и вокален рецитал от 19/20 в.“. Дискът с песни на Красимир Кюркчийски от 2003 г. с диригент Цанко Делибозов е номиниран за Ехо класик.

Това е официалната й дискография, а предполагам колко са още документалните неофициални аудио и видео записи. Сред тези записи ще цитирам и такива осъществени у нас и съхранявани във фонотеката на Националното радио – концертът от 1988 г., за който Веселина говори по-горе, концерти в НДК, в зала „България“, рецитал с Людмил Ангелов, концерт от фестивала в Стара Загора и много други.

Няколко телевизии правят филми за Веселина Кацарова. Телевизия Арте разказва за записа на песните на Кюркчийски, австрийската телевизия прави през 2005 г. филм-портрет за кариерата й, а след това и „Дойче Веле“ заснема сериал, в който Веселина Кацарова представя местата в България, които обича и са важни за нея. През 2012 г. Веселина Кацарова издаде автобиографичната си книга „Пея с тяло и душа“.

Веселина Кацарова е Камерзенгерин на Баварската държавна опера в Мюнхен от 2005 г. и на Виенската държавна опера от 2010 г. Носителка е на Европейска културна награда, както и на Наградата Echo за класическа музика за 2003 и певица на годината;

От 2016 г. е артистичен директор на Държавна опера Стара Загора.

През годините на нейната кариера многократно съм разговаряла с нея – преди концерт, след концерт, по телефона преди спектакли, които трябваше да излъчваме по радиото. Щастлива съм и че много от изявите й у нас съм проследила лично – първите й появи и следващите й участия на сцената на Софийската опера, концертът от 1988 г. и следващите няколко в Стара Загора, концертите й с оркестъра на радиото, рециталът с Людмил Ангелов, както и много спектакли от чужбина, които са излъчвани директно.

Днес тя е търсен и обичан преподавател по целия свят.

Първият си майсторски клас у нас направихте в театъра, откъдето започна световната Ви кариера. Започнахте да преподавате, за да предадете това, което сте научила по големите сцени и от големите режисьори и диригенти на младите певци.

Първия си майсторски клас направих в Швейцария и той беше записан от германска телевизия. Търсена съм от младите певци. Разбирам, че хората, с които съм работила се чувстват добре, защото поддържаме контакт. За жалост нямам много време да им отделям. Но ми доставя голямо удоволствие. Имах съмнения, защото не знаех дали самата аз мога да преподавам, дали мога да бъда разбрана от певците, които идват да искат съвет. От самото начало знаех много добре, че да преподаваш на други трябва да разбираш и от психология, защото всеки човек е самостоятелен индивид. За да предаде човек знанията си той трябва да бъде и психолог. Човек трябва да предразполага ученика. Да не се явява като някой многознаещ, да говори само какво е направил или да очаква веднага да бъде разбран от ученика. Нужно е търпение, дипломация. Човек трябва да прегърне младите хора, казано метафорично и след това да ги поведе. Трябва да им казва истината и пак да ги прегръща. Да ги критикува по много дипломатичен начин, да работи отново, да им предаде една изключителна дисциплина и енергия. В това вече съм сигурна, защото аз без моята дисциплина нямаше да постигна нищо.

Това което установих, като гледах как работите, е че се вживявате изцяло в това, което правите в момента с дадения ученик. Смятате ли, че това пълно потапяне и на тях им дава стимул да правят същото?

Може би така ги запалвам. Аз съм такава натура. Не чакам хората да кажат нещо. Трябва аз да бъда убедена, правя ли го сто процента или не. За това е нужна изключително много енергия. И за това е нужно да не бъдеш егоист. Понякога хора с голяма кариера стават малко странни. Тъй като са постигнали всичко с много труд и мислят, че трябва и младите трябва да се потрудят, да не получат всичко наготово. Аз пък смятам, че ако мисля така няма смисъл да започвам да преподавам, няма смисъл да правя майсторски класове. Всичко ще бъде фарс. Освен това е нужна много честност към младите. Аз за две седмици майсторски клас не мога да кажа къде е лимитът на един човек. Трябва повече време. Но ако си отдал всичко на този ученик и той няма развитие, бих потърсила помощ от друг колега. Трябва да бъдем честни. Ако и другият колега не може да помогне това означава, че трябва да се насочи този млад човек към нещо друго. Защото другото би било голямо осакатяване за един човек, който да си мисли че може, и завършва, и започва да търси работа, и никъде не го приемат. За жалост съм виждала такива певци.

Следите певците, с които работите?

Да, стискам палци на всички. Много се вълнувам. Когато аз пея разчитам на себе си. При майсторските класове трябва да мобилизирам тези деца, трябва да ги успокоя, да им дам сила и мотивация. Всъщност учителят трябва да ги убеди, че могат. Надявам се, че съм им предала нещо. Те са бъдещето.

Склонни ли са певците да поемат по-трудни ангажименти? Вие проведохте кариерата си по изключително умен и обмислен начин избирайки ролите и отказвайки други.

Да, има такава тенденция. Имах щастието, когато започнах кариерата си да работя с много големи познавачи на гласа, срещнах малко, но много интелигентни хора, които ми даваха хубави съвети и затова продължих дълго да пея. Нещата се промениха с течение на времето, защото дойде модерната режисура от драматичните театрални режисьори. Не говоря за България, защото за тук нямам никакъв поглед. Стана така, че режисьорите очакват от един млад певец той да бъде активен. Говоря за Германия например. Модерната режисура няма нищо общо с това, което ние пеем по либрето. Това трябва да са певци, които са пеещи актьори. Аз винаги така съм си го представяла и затова станах оперна певица. Това на мен не ми пречи. Но за младата генерация певци е много по-трудно да направи кариера днес. Изискванията са много по-големи. Те трябва да бъдат много по-подготвени. Защо? Режисьорите, които работят с тях нямат търпение. Те не работят например езика на тялото, който трябва да бъде овладян. Независимо в коя епоха играем, дали сме в режисура от днешно време или класическа, те не обясняват много. Те искат. Трябва да си готов. Те не показват как да придвижиш ръката. Те искат динамичност. Чувала съм, без да споменавам името на режисьора, за лейди Макбет искал певицата да е руса, със сини очи и да пее като Калас.

Има и друг проблем. Отварянето на границите и многото певци. Има много и то добри певци. После дойде икономическата криза. Певците, които учеха в консерваториите, паралелно учеха и педагогика. Пак повтарям говоря само за нещата извън България. Тези, които не станаха певци директно се насочиха към преподаването без да познават пеенето. Няма гаранция, че един голям певец би бил добър педагог, но пък още по-малка е гаранцията, че човек, който никога не е стъпвал на сцена може да обясни вокален проблем в една роля – къде са трудните моменти и къде човек трябва да внимава. Дори не споменавам дихателната техника, интерпретацията, стилистиката на Моцарт, белкантото, Росини, Вагнер, дори Хендел. Това е друго звукоизвличане. И затова, няма ли я базата на дихателната техника, на опората, никой не е издържал дълго.

Споменахте стилd. Учили сте в консерваторията в България, а тогава не се отделяше много време специално на различните стилове при интерпретацията. Учеха се предимно ариите на Верди, веристите. Как успяхте да влезете в стила на всеки един от авторите от барока например, Моцарт след това?

Работих с много големи творци и най-вече диригенти. Успях да изпея седем или осем опери на Хендел. Аз не съм барокова специалистка. В енциклопедиите ме водят белкантова певица. Как успях с Хендел? Моят глас беше интересен и търсен за Хендел, защото бароковата музика в един момент стана много популярна и големите театри започнаха да я поставят. А на голямата сцена, малките гласове се губят. Въпреки, че и това не е така. Защото какво е техниката? Един малък глас, ако има добра техника се чува по-добра в зала с 2500 места от един глас, който е голям, но не е научен. Това обяснявам на младите хора. Паралелно с тези основи за дишането говоря много и за нашата професия. Защото всичко има една логика и е много по-простичко отколкото си го мислим. Как се научих да пея Хендел? Аз от четиригодишна съм инструменталист. Големите педагози на инструменталисти казват: „Отидете и слушайте певците как пеят“. Аз казвам обратното на певците. „Моля ви слушайте инструментални концерти, симфонична музика, как фразира един инструмент“. Това за мен е много важно. Аз мисля инструментално. Говоря за фантазията, която има човек, защото в инструмента няма думи. Там има звук, цветове, вибрато, по-малко вибрато, тенути, стакати. Всичко има логика. Но и аз се докоснах до много големи музиканти. Хванах последното вагонче на влака. Благодаря на съдбата и на Господ, че успях да се кача в последното малко вагонче и попаднах сред големи певци, музиканти, диригенти, които ме доразвиха като певица и човек. Това е истината.

Това ли правеше тогава кариерата на певците дълга. Сега се явяват за кратко и ги няма?

Да, това е трагично. Защо? Защото им се дават неща, за които още не са дорасли. И не се уважава трудът им. Например в театър точно преди премиерата смениха певицата, която проведе репетициите. Това е експлоатация. Това е неуважение. Трябвало е да се реши по-рано. Има много добри певци, но защо те биват изхабявани? Не е нужно да се стига до там. Трябва да бъдем по-добри.

Когато се срещнахме преди време казахте, че има роли, които сте избягвали. Как решавате, че е може да направите дадена роля. Ето например Азучена. Казвахте, че винаги сте я отбягвате.

Да, вече мога да я изпея, както и някои други роли. Без риск. Сега вече не мога да пея с тази интензивност както едно време – по 80 спектакъла на година. Не желая, защото искам да се насоча към преподаването и майсторските класове. А и искам малко да поживея. Имала съм толкова интензивни години. По четири, пет премиери, все нови роли. Синът ми стана вече на 20 години. Искам малко и да поживея.

Всички музиканти казват бил съм например в Париж, Рим, Ню Йорк, но не съм го видял. Може би и Вие така. Ще отидете на места, където сте пяла, но не сте видяла.

Абсолютно. Това е факт, а и аз живеех с изключителна дисциплина. Живеех в пълно отдаване на професията. Сега се упреквам. Но ако не бях такъв човек нямаше да издържа. Сега като си погледна дискографията в Цюрих ми се струва невероятно. Какво е това нещо? Изпяла съм почти целия възможен репертоар за мецосопран и съм го записала.

Броите ли ролите?

Сигурно са 55. Можеше и да са повече, но известно време се бях оттеглила от оперната сцена. Затова пък през това време направих много песенни вечери и концерти. Няма никога да си простя само едно. Когато детето ми е плакало, а мен ме е нямало. Идвал и навсякъде с мен, но той ми е казвал „Мамо, всички са в Цюрих?“ Аз след шестата му година вече не го вземах с мен. Исках той да знае къде му е домът, къде са приятелите му. Да има свой живот. Можех да вземам няня да го гледа, но реших, че ще е по-добре у дома. Ето, това към моя син няма никога да си го простя. Изпуснах детството му. Но се надявам да не ме упреква. Надявам се.

За песенните вечери как избирахте композиторите?

Различно – Чайковски, Рахманинов, Брамс, Шуберт, Шуман. Пея и кантати – например „Ариадна на Наксос“ от Хайдн или песенни цикли – например „Летни нощи“ от Берлиоз, „Шехерезада“ от Равел.

Веселина Кацарова е родена в Стара Загора. На четиригодишна възраст започва музикалния си път с уроци по пиано. На 14 години вече учи в Музикалната гимназия „Христина Морфова“. От 1984 се занимава с пеене. Завършва и обучението си по пиано, след което е приета в Музикалната Академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, където изучава пеене в класа на Реса Колева. Дебютира в Старозагорската опера с Хабанера от операта „Кармен“ на Жорж Бизе. През 1988 г. прочутият диригент Херберт фон Караян я открива за световната сцена и я кани да се присъедини към Виенската Държавна опера. Завършва образованието си през 1989 година и получава двугодишен договор в операта в Цюрих. През 1991 участва в Залцбургския музикален фестивал (Salzburger Festspiele). Тласък на кариерата й дава участието в Залцбург през 1992 година, когато замества Мерилин Хорн в ролята на Танкред от едноименната опера. След това участие българката печели вниманието на публиката и получава роли в Лондон, Мюнхен, Залцбург, Флоренция, Цюрих, Париж, Ню Йорк, Чикаго и пр.
Наред с галерията от над 50 главни роли на сцена, Веселина Кацарова има активна звукозаписна дейност.
Веселина Кацарова е прочута освен с впечатляващия си глас и с изключителното си сценично присъствие – тя с лекота влиза в коренно различни персонажи, които изгражда с най-висок професионализъм, артистична игра и обаятелна харизма като ги прави цялостни, правдоподобни и незабравими.

https://www.kasarova.com/home.html