Абат Прево и неговата Манон Леско
През 1753 г. Прево публикува „Манон Леско“ като преработена самостоятелна книга, която и днес е най-често препечатваната версия.
„Манон Леско“ има десетки адаптации в пиеси, балети, опери и филми. Най-известните сценични адаптации са три опери: „Манон Леско“ (1856) от Даниел Обер, „Манон“ (1884) от Жюл Масне и „Манон Леско“ (1893) от Джакомо Пучини.
Антоан Франсоа Прево е френски свещеник и писател. През 1710 той многократно преминава между военна кариера и послушничество в йезуитския свещенически орден. Присъединява се към бенедиктинците от Сен Мор след нещастна любовна афера, което понякога допринася за догадки, че „Манон Леско“ има автобиографични вдъхновения. През 1728 г. напуска абатството си без разрешение, а началниците му получават престижна награда за ареста му. Той бяга в Англия, където публикува първите четири тома от успешния си сериен роман „Мемоари и приключения на човек от знатните среди, който се оттегли от света“. През 1730 г. се премества в Холандия и подписва договор с „Compagnie des Libraires d’Amsterdam“ за още три тома „Мемоари и приключения“. Прево вероятно е написал „Манон Леско“ през март и април 1731 г. По това време той е в Амстердам и е писал бързо, за да изпълни договора си. Историята е публикувана за първи път през май 1731 г. като том VII от „Мемоари и приключения“, заедно с томове V и VI. Започвайки през 1733 г., „Compagnie des Libraires d’Amsterdam“ също публикува том VII самостоятелно, тъй като се оказва по-популярен от останалата част от поредицата. През 1733 г. всички екземпляри за продажба в Париж са конфискувани поради съмнителното морално съдържание на тома. Тази забрана допринася за увеличаване на популярността, което води до неоторизирани препечатки.
Фроментал Алеви – „Манон Леско“ (1830), балет-пантомима поставен от Жан-Луи Омер за балета на Парижката опера.
Джовани Казати – „Манон Леско“ (1846), балет поставен за Миланската Скала, чийто край е щастлив – Манон и Леско се женят.
Джовани Колинели – „Манон Леско“ (1852), балет.
Още драми, опери и балети по сюжета на „Манон Леско“ от абат Прево:
„Добродетелната куртизанка“ (1772), театрална комедия от Бренер
„Манон Леско и кавалер Де Грийо“ (1820), мелодрама от Етиен Госе
„Манон Леско, или Девойката на Артоа“ (1836), опера от ирландския композитор Майкъл-Уилям Балф
„Манон Леско“ (1851), драма от Теодор Бариер и Марк Фурние
„Манон Леско, или Замъкът Лорм“ (1887), опера от Ричард Клайнмихел
„Манон Леско“ (1940), драма в стихове от чешкия поет Витезслав Незвал
„Манон“ (1974), балет с музика от Жюл Масне и хореография от Кенет Макмилан
„Манон“ (2015), мюзикъл, написан за трупата „Такаразука“ от либретиста/режисьор Кейко Уеда и композитора Джой Сон
Даниел Обер – „Манон Леско“ (1856) опера в три действия с либрето на Йожен Обер. Изпълнена е на 23.02.1856 г. в Опера комик в Париж.
Историята само бегло наподобява оригиналния роман на Прево. Има един герой – маркиз д’Ерини – който представлява няколкото богати ухажори, с които Манон се е забъркала в романа. Някои други герои липсват напълно, а други са напълно нови.
Действащи лица:
Манон, сопран
Де Грийо, тенор
Маркиз д’Ерини, баритон
Леско, братовчед на Манон, бас
Маргарита, приятелка на Манон, сопран
Жерве, неин годеник, тенор
Мадам Бансьолен, собственичка на кабаре, мецосопран
Господен Дюрозо, комисар, баритон
Господин Рено, инспектор, баритон
Заби, млад роб, сопран
Жюл Масне – „Манон“ (1884), опера в пет действия с либрето от Анри Мейяк и Филип Жил. Изпълнена е за първи път на 19.01.1884 в Опера комик, Париж.
Действащи лица:
Манон Леско, сопран
Кавалер Де Грийо, тенор
Леско, братовчед на Манон, баритон
Граф де Грийо, баща на Кавалера, бас
Гийо дьо Морфонтен, тенор
Господин дьо Бретини, баритон
Пусет, актриса, сопран
Розет, актриса, мецосопран
Ханджия, бас
Портиер, тенор
Сержант, баритон
Джакомо Пучини – „Манон Леско“ (1893), опера в четири действия с либрето на Луиджи Илика, Марко Прага и Доменико Олива. Премиерата е през 1.02.1893 г. в театър „Реджо“, Торино.
Действащи лица:
Манон Леско, сопран
Леско, неин брат, баритон
Кавалер Ренато де Грийо, студен, тенор
Жеронт ди Равоар, главен ковчежник, бас
Едмондо, студент, тенор
Ханджия, бас
Певица, мецосопран
Балетмайстор, тенор
Сержант на кралските стрелци, бас
Морски капитан, бас
Ханс Вернер Хенце – „Булевард самота“ (1952), лирична едноактна драма с либрето от Грете Вайл. Премиерата е на 17.02.1952 г. в театъра в Хановер. Действието се развива в Париж след Втората световна война, където, фокусът на историята се измества от Манон към Арман де Грийо.
Действащи лица:
Манон Леско, висок сопран
Арман де Грийо, студент, висок тенор
Леско, брат на Манон, баритон
Франсис, приятел на Арман,баритон
Лилак, син, баритон
Проститутка, Слуга на Лилак, Двама наркомани, Цигаропродавач – танцьори