Красимира Стоянова – човек трябва да има самоуважение

През 2015 г. Красимира Стоянова заедно със съставите на БНР представи концертно операта „Отело“ на Верди с диригент Георги Димитров.

„Това е действително специален момент, защото трябва да може да се преплете невинността, женствеността с чувството на недоразумение, на голяма любов, на голяма обреченост, на голяма себеотдаденост и на края усещането са смъртта. За мен това е възможност да изразиш огромна палитра от чувства. Дездемона откри за мен един по-драматичен Верди, въпреки че самата партия не е така драматична, както останалите негови драматични сопранови роли. Но тя има съвършено различен музикален изказ.“

Следващият съвместен проект е още едно концертно изпълнение, този път „Евгений Онегин“ на Чайковски, което се случи на 21 декември 2019 в НДК. Преди това Красимира Стоянова имаше майсторски клас в Националната музикална академия и концерт в рамките на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“ в Пловдив. Там тя представя млади оперни певци, които не е задължително да са нейни ученици.

„Около мен се въртят много деца, много млади и талантливи певци, както и такива, които някак са се загубили в пътя си. Самата аз съм минала по тези пътища. Когато усетя, че в някое дете има зрънце, има хубави данни винаги или предлагам помощ или организираме с мила и Ясен Теодосиеви тази поредица. Така им отделяме един концерт и шанс да стъпят на българска сцена. Така те се готвят цяла година. Трябва да изпълнят половин програма песни.“

През 2017 г. първи бяха Салина Александрова и Божидар Божкилов. Последваха ги Гергана Дудина и Ангел Антонов, Стефани Кръстева и Емил Павлов, Йосиф Славов.

Път младите певци получават и при подготовката на постановката „Янините девет братя“ от Пипков в Софийската опера, които са поканени от Пламен Карталов да изпълнят ролите на братята, след като присъства на майсторски клас на Красимира Стоянова.

След това през 2019 нашата именита певица беше поканена да проведе майсторски клас в Националната музикална академия в София. Разговорът с Красимира Стоянова се състоя в края на майсторския клас.

„Цялата ни среща със студентите премина много хубаво, много успешно за мен, а и за децата“, вълнува се певицата. „Те започнаха да работят с огромен ентусиазъм, с щурм и всяко като че отлюспи една люспичка и се усети по-голямо, като едно кокиченце, всяко едно дете разцъфна. Много се радвам, защото по някакъв начин, отчитам го за себе си, като че успях да събудя у всеки един желание да музицира, желание да интерпретира, да създава образ. Затова съм много щастлива. Особено една от певиците, която в първите дни беше доста сдържана, нямаше реакция и в един момент разчупихме нещата работейки една от ариите като образ, като мизансцен, като интерпретация и чисто драматургически. И това дете на другия ден дойде абсолютно ново. Тя беше мислила, тя беше разсъждавала, тя се преобрази. За мен това беше качествен скок. Но това се случи не само с нея. Разбира се тези деца бяха работили преди това със своите преподаватели. И тук искам да кажа колко добра работа са извършили с младите певци колегите в Академията. Но винаги го има и този момент, че когато дойде някой друг, различен с други идеи се променя въздухът около тях. Те научават нещо друго, разсъждаваме, дискутираме. Те самите задават въпроси, чудят се как, какво, защо, отчайват се в някой момент, но на другия ден са с нов ентусиазъм, с още повече пламък. За мен това е знак, че работният процес винаги е пламенен. Той е като вулкан. Има вътре страшна енергия – кипи, ври. Може да има доза негативност в един момент, но на другия ден е позитивно облечена и си казвам, че дори само затова този клас трябваше да се състои.

Винаги младостта търси по-сложните партии. Имаше ли и тук подобни избори?

Това е детската болест на певеца – още неукрепнал да иска да пее драматични партии. Всички до един са така. Дори една от участничките се беше определила като драматичен колоратур. Но аз не реагирам негативно, защото това е вътрешният подтик. Никой не знае. Може утре тя наистина да стане драматичен колоратур. Човешката природа е толкова незнайна и непредсказуема, че ако нейните физически и интелектуални сили й позволят може и това да се случи. Но съм щастлива, че в лицето на проф. Исаков аз имах пълна подкрепа. И освен това се радвам, че с някои от преподавателите имахме контакт по време на целия клас. Например Мариана Пенчева, която е великолепна певица беше непрекъснато на класа. Това ми показва, че тя се интересува за своите ученици, интересува се от това, което ние говорим, коментираме, за да може да прецени до каква степен всичко това може да се съотнесе към нейните ученици.

Имате и още едно участие в България. Преди година приехте да бъдете ментор в проекта „С усилия към звездите“ на избраната от Ина Кънчева и нейната фондация оперна певица Стефани Кръстева. Сега ще бъде вашият концерт в рамките на фестивала „Дни на музиката в Балабановата къща“ в Пловдив – европейската столица на културата.

Да, Стефани спечели тази стипендия и тя една година работи много сериозно. Аз съм горда с нейните постижения. Тя дебютира в Софийската опера като Татяна от „Евгений Онегин“ на Чайковски. Научи партията за двадесет дни и не само я научи, но успя да я пречупи през себе си. Разбира се тя има още много да учи. Но тя има великолепен глас и е прекрасно дете, като дисциплина, като интелигентност. Беше Християния от „Зографът Захарий“ на Големинов, една много трудна партия, която й лепна като ръкавици, защото тя самата като натюрел е много близка до тази героиня. Тя вложи от себе си всичко чисто, което можа. Освен това направи самостоятелен концерт в Художествената галерия, подготвя се за концерт с филхармонията за „Миса солемнис“ с Емил Табаков. В този концерт в Пловдив ще участва и Емил Павлов, който е мой ученик. Той е тенор и се развива много добре. Беше по-трудно да работим всички тези песни, въпреки че той много задълбочено самостоятелно работи и анализира. Но е сложна да правиш едновременно „Клетниците“ и камерна музика. „Клетниците“ не са за оперни певци. Те изискват съвършено друго звукоизвличане. Мюзикълът се пее от специално обучени певци, защото оперните певци имат различна постановка. Но аз се надявам те да са умни момчета и да се справят с това предизвикателство без щети. Тенорите са ценно цвете (смее се) и трябва да ги пазим. Ето, в този клас няма нито един тенор. В Софийската опера има няколко много добри тенори. Надявам се да се справят и да се научат да оцеляват в екстремни условия, и да отстояват себе си.

Другото събитие за този сезон е „Евгений Онегин“.

Много се радвам за този „Евгений Онегин“. Това е емблематично произведение. Няма човек, който да не познава първо Пушкин, а след това и тези красиви лирични сцени на Чайковски. Много съм горда, че съставът е само от български певци. С продуцента на БНР Георги Еленков успяхме да го организираме, да съберем всички певци. Работихме две години. Диригентът ни е прекрасният Павел Балев, когото аз много уважавам и ценя, и като приятел, и като музикант. Може би трябваше да направим два концерта, заради труда, който влагаме в тази продукция.

Сред останалите роли къде нареждате Татяна?

Много я обичам. Всъщност образът на Пушкин е невероятен. Всяко младо момиче изживява, това, което изживява Татяна – първите любовни трепети, този вулкан от чувства и страсти.

Къде сте участвали в постановки на „Евгений Онегин“?

Два пъти съм правила Татяна – в Лондон и Амстердам. И двете постановки бяха модерни. Бяха много красиви. И двете са заснети и издадени.

Годината беше натоварена, дори прибавихте нов композитор към творческата си биография – Вагнер.

Да. Аз с него не съм много на ти. Това определено не е моят композитор. За жалост не успях да изпея Елза от Лоенгрин“ в Байройт. Разболях се и това беше отвратително, защото положих толкова много труд да науча тази безумно дълга опера. Но сега се надявам да съм здрава, за да направя Елизабет от „Танхойзер“ в Миланската Скала. Освен това имам страшно много камерни концерти. Имам нова постановка на „Бал с маски“ във Виена и пак там „Отело“, както и в Хамбург. Имам концерти с Рикардо Мути.

Освен това от тази година преподавам в университета за музикално и драматично изкуство във Виена. Вече съм университетски професор. Имам половин клас, защото все още много пътувам. Делим един клас с тенора Рамон Варгас. Дори ще направим обща класова среща, продукция. Студентите ми са магистри, защото пътувайки не мога да работя с най-малките. Имам прекрасни ученици, много ентусиазирани. Аз също съм много ентусиазирана.

Преди няколко години направихте концерт с пианиста Людмил Ангелов тук в зала „България“. Имахте и други участия заедно. Тази година отново бяхте в Миланската Скала.

Да, за втори път сме там. За мен той е феноменален пианист и музикант. Той е толкова задълбочен, толкова деликатен и проникновен. Ние вече си имаме нашата публика, имаме си нашите проекти. Отдавна се опитвам да организирам записите на двата цикъла на Мусоргски – „Песни и танци на смъртта“ и „Детски ъгъл“. Но ужасно трудно е моята програма да съвпадне с неговата, така че да може да имаме заедно студио в Мюнхен в Баварското радио. Но в крайна сметка вероятно ще потърсим друго студио, защото не искам да изтървем възможността ние с него да направим Мусоргски, защото аз не ставам по-млада. Надявам се в близките няколко години гласът ми да е такъв, а и Людмил да е добре, за да стане това, което сме намислили, защото Мусоргски се записва много рядко и нашият запис би имал успех.

А идеи за нови програми?

За момента не, но сме говорили за много неща. Обмисляли сме много автори, които са близки до Рахманинов. Нещата са отворени.

Вие и днес работите с най-големите диригенти. Ето пяхте „Аида“ в Чикаго с Рикардо Мути. И в началото на кариерата ви те бяха същите, но усещате ли промяна в света на операта?

Да, във всички случаи има промяна и тя е много разнопосочна. Бих казала, че такива авторитети като Мути стават все по-малко. Дали защото те отиват в живота все по-напред? Има много талантливи диригенти, но като че ли като авторитети, като задълбочени интерпретатори, няма толкова много. Като че хората нямат смелост да бъдат авторитети. Сякаш се страхуват, че ако кажат нещо по-сериозно и застанат здраво на позициите си, някой ще им се разсърди и няма повече да ги покани или някой ще ги сметне за твърде сериозни … Не знам. Или просто, защото знаят малко. Аз лично не бих правила компромис в това отношение. Човек може да живее без много неща.

От там ли идва убеждението, че операта е в криза? Няма го онова сериозно музициране от времето на Караян, Бьом.

Определено. В момента се дава право на фигури, които не би трябвало да са решаващи и това са режисьорите, те да определят цялостното развитие. Защото на света има много режисьори и всички те трябва да се хранят. И за да не се повтарят, те измислят абсолютни абсурди и трябва да се правят компромиси с музикалната страна на произведенията. Никой няма право да коригира например един Росини. Да речем във „Вилхелм Тел“ знаменитата увертюра да отиде някъде преди трето действие, защото на режисьора така му е хрумнало, че драматургически по му е удобно. Кой си ти, че ще решаваш как е по-добре? Има един, който го е решил вече. Ако Росини беше жив щеше да има съд и авторски права. Например Гершуин навремето е казал, че „Порги и Бес“ трябва да се изпълнява само от тъмнокожи певци и край. И никой не смее да си прави експерименти. Така че днес режисьорите са тези, които колят и бесят в операта. Не може да се появи един режисьор и да каже „А, Симон Боканегра не умира, защото е бил отровен, а защото полудява и си прави шапки от вестници“. И какви ли не още подобни идеи. И тогава вместо един диригент, който води цялата продукция да каже „Това не може да стане, защото ние не сме верни на композитора, не сме верни на либретото, на историята“. А диригентите си мълчат и се свиват долу в оркестрината. Те дори не са решаваща дума по отношение на целия проект, на цялата продукция. Там е важен режисьорът. Това е безобразие.

Но страдат и певците.

Предимно. Певците са обслужващ персонал. Това просто не може да бъде така. И когато някой певец има мнение и изисквания тогава се казва, че той е капризен.

Има ли изход? Казвате аз не правя компромиси, но явно такива като вас са малко.

Да. Това е моят избор. Стигнала съм до извода, че мога да живея без много неща. Човек трябва да е наясно с какво може и без какво не може да живее и така да реши живота си. Защото животът не е на всяка цена. Човек трябва да има самоуважение.

Дискография на Красимира Стоянова

Дискове

„Златен сън“ – пълен запис на песните от Джакомо Пучини с пианистката Мария Принц.

„Веризъм“ – с оркестъра на мюнхенското радио, диригент Павел Балев. Дискът става избор на критиката през 2016 г. на списание „Опера нюз“, както и наградата на немската критика.

„Верди“ – арии от опери с оркестъра на мюнхенското радио, диригент Павел Балев.

„Славянски оперни арии“ с оркестъра на мюнхенското радио, диригент Павел Балев.

„Любовни трепети“ с оркестъра на мюнхенското радио, диригент Фридрих Хайдер.

„Отело“ на Верди с Чикагския симфоничен оркестър и хор, диригент Рикардо Мути.

„Мария ди Роан“ на Доницети с оркестъра от епохата на Просвещението, диригент сър Марк Елдър

Реквием на Дворжак с Кралския концертгебау оркестър, диригент Марис Янсонс

„Стабат матер“ на Росини с Академията за старинна музика, Берлин, диригент Маркус Криид.

Малка тържествена меса на Росини с Академията за старинна музика, Берлин, диригент Маркус Криид.

Симфония №9 на Бетовен с хора и оркестъра на Баварското радио, диригент Марис Янсонс

Реквием на Верди с хора и оркестъра на Баварското радио, диригент Марис Янсонс

„Гуарани“ на Гомес с хора и оркестъра на Софийската опера, диригент Луис Фернандо Малейро.

„Фоска“ на Гомес с хора и оркестъра на софийската опера, диригент Луис Фернандо Малейро.

Видеозаписи

„Любовта на Даная“ на Рихард Щраус от Виена, Реквием на Джузепе Верди от Цюрих и Мюнхен, „Кавалерът на розата“ на Рихард Щраус от Виена, „Отело“ на Джузепе Верди, „Еврейката“ на Фроментал Алеви от Виена, „Евгений Онегин“ на Пьотр Илич Чайковски от Амстердам и Лондон, „Миса солемнис“ на Лудвиг ван Бетовен от Дрезден, Симфония №9 на Бетовен от Ватикана.

Красимира Стоянова е родена във Велико Търново. Учи цигулка в русенското музикално училище „Веселин Стоянов“, а след това в АМТИИ, Пловдив със специалности цигулка, пеене и музикална педагогика. „Мечтата на татко беше да стана цигуларка. А аз винаги съм искала да стана оперна певица.“

Започва кариерата си като цигуларка в Пловдивската филхармония, В Академичния оркестър на Софийската академия, в Нов симфоничен оркестър, а след това през 1995 г. дебютира в Софийската опера като Джилда в „Риголето“ на Верди. „Явих се на прослушване „Нови гласове“ и ми беше присъдено да изляза в спектакъл. Направих го без никаква репетиция. Спомням си, че отидох и стоях зад кулисите на друг спектакъл, за да видя, какво се случва на сцената, да чуя как звучи оркестърът на сцената“ – спомня си певицата. В следващите четири години на тази сцена тя прави централните партии в „Идоменей“ и „Милосърдието на Тит“ на Моцарт, „Еврейката“ на Алеви, „Гуарани“ и „Фоска“ на Гомес. Първата й роля като солистка на Виенската държавна опера е Микаела от „Кармен“ на Бизе през 1998 г. „И там по същия начин дебютирах без репетиция. Така се случи. Както се казва „Силата на съдбата“ – смее се Красимира.

Често ли се случва да няма време за репетиции?

Ако е нова постановка има време. Но ако е концертно изпълнение няма време и ако е поредица от спектакли както много често се случва, има театри, в които репетициите са в рамките на три дни. Но в Скалата те са двайсет и пет дни, един месец. И ти свикнал на тридневния режим си казваш: „Какво правя аз тук толкова време?“ Невероятно е това разточителство.

Тя е редовен гостуващ солист в Австрийската столица, а оперите, в които участва са повече от двадесет. През 2001 г. дебютира като Виолета от „Травиата“ на Верди в Метрополитън опера, Ню Йорк, като гостуванията й там продължават. От 2003 г. Красимира Стоянова редовно пее и на Залцбургския фестивал, като първата й роля там е Антония в „Хофманови разкази“ на Офенбах.

Награди

2007 г. е избрана за „Музикант на годината“ от слушателите на предаването „Алегро виваче“ на БНР

2009 г. удостоена е с титлата „Камерзенгерин“ на Виенската държавна опера.

2012 г. получава „Златен век“ на българското Министерство на културата за своя изключителен принос в оперното изкуство.

2015 г. става “Доктор хонорис кауза” на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство – Пловдив.

2019 г. получи наградата „Златен век“ с огърлие и грамота за       изключителен принос за популяризиране на родното изкуство по света.

http://krassimira-stoyanova.com/bg/%D0%B1%D0%B8%D0%BE%D0%B3%D1%80%D0%B0%D1%84%D0%B8%D1%8F/

Снимки

Горе – „Русалка“, „Дон Карлос“

Долу – „Отело“, „Ариадна на Наксос“

Интервюто е публикувано в списание „Култура“ през 2019 г.

#Krassimira Stoyanova