„Когато преминеш осемдесетте и ако изведнъж те засърбят пръстите да хванеш молива и да почнеш да пишеш, не е на добре!

Това означава, че към законно притежаваните няколко болести за тази възраст се е присламчила още една, не особено законна и малко срамна! Гърците, пардон древните елини, са й дали красноречивото название „Графомания“. Речникът превежда думата – като лудост за писане! Аман! Сега пък и лудост! На дърти години?

В този момент чувам, някъде от далеч, гласът на моя покоен татко, който ми казва:

„И защо мислиш, че това е нова за теб болест? Носеше си я от най-ранна възраст и ти стоеше добре. Тя ти придаваше известен чар.“

С глух задгробен глас баща ми продължава:

„Думал съм ти много пъти, че напълно нормалният човек е голяма скука, от него нищо не става.“

Хаплив Татко! С подобни закачки ме възпитаваше моя отец. В същия речник, малко по-надолу, с изненада открих още едно заболяване, свързано с писателството: Графоспазъм. Симптоматиката на тази странна болежка е: щом хванеш перото, за да писателстваш, ръката ти се схваща болезнено и това прави писането невъзможно!

Виж, това е по-добра болест, която аз, уви, нямах шанса да добия и ето ме и мен „Барабар Петко с писателите“…

Аз осъзнавайки трудността на това, с което съм се захванал, още в моето заглавие избягвам глагола пиша, като го заменям с драскам!

Звучи доста непретенциозно и предварително извинително!“

Ако си познавал автора на тези „драсканици“ веднага ще усетиш тънката ирония, тънката самоирония. Ще чуеш и особения тембър на диригента.

Така започва книгата издадена през 2016 г. Следващата година беше юбилейна за него. Като редактор в програма „Христо Ботев“ го поканих за разговор по случай неговата 85 годишнина. Имаше и оперна вечер със запазени във фонотеката негови записи. След това представихме и книгата, На първа страница стои дата 30 март 2017 г. Само след пет месеца Михаил Ангелов напусна този свят.

Но да се върна на книгата.

Много интересно и забавно четиво, в което покрай словесните каламбури на Маестрото преминаваш през целия обществен и културен живот в страната през погледа първо на детето, след това на юношата и на младежа.

„Този (силно казано) автор, днес над 85-годишен, се роди в царство, беше ощастливен от социализъм, не дочака комунизъм, но дочака парламентарна република, псевдодемокрация и дивашки капитализъм под формата на нескончаем „преход“.“

Драските на Михаил Ангелов не са весели. Натежават от сравнения, препратки и спомени.

Но има и няколко красиви истории свързани със скъпи нему хора – Валери Попова – оперната певица, с която свързва живота си, синът му Людмил Ангелов – изумителен пианист, всеотдаен вдъхновител за млади таланти и умел организатор на уникални музикални фестивала, както и за великолепната Александрина Пендачанска – дъщерята на Валери.