Александър Пушкин в музикалния свят

За своите 37 години живот Александър Сергеевич Пушкин създава невероятно творчество, вдъхновило много композитори, на свой ред да създадат брилянтни образци. Още приживе той е признат за един от най-великите руски поети.

Първата завършена поема на поета е „Руслан и Людмила“ (1817 – 1820).

По нея композиторът Фридрих Щолц създава голям вълшебно-героичен балет в пет действия „Руслан и Людмила“. С хореографията на Адам Глушковски той е поставен на 16.12.1821 г. в Москва под диригентството на автора. Това е първото музикално-сценично произведение, в което се използва за сюжет творба на Пушкин.

Двайсет години по-късно на 27.11.1842 г. в Петербургския Болшой театър е премиерата на операта в пет действия „Руслан и Людмила“ от Михаил Глинка. По либретото Либретото работят Валериан Ширков, Константин Бахтурин, Николай Маркевич, Михаил Гедеонов и сам композиторът.

У нас премиерата е през 1978 г. в Софийската опера с диригент Иван Маринов, режисьор Николай Николов, художник Венера Наследникова

Поемата „Бахчисарайски фонтан“ от 1821 – 1823 г.

През 1912 г. по мотиви от поемата Павел Крилов създава операта „Бахчисарайски фонтан“.

През 1934 г. е хореографската поема в четири действия с пролог и епилог „Бахчисарайски фонтан“ от Борис Асафиев с либрето на Николай Волков. Хореограф е Борис Захаров. Премиерата е на 28.09.1934 в Кировския театър в Ленинград. Дирижира Евгений Мравински, а ролята на Мария изпълнява Галина Уланова.

У нас премиерата е през 1945 г. в Софийската опера с хореограф Нина Анисимова, диригент Атанас Маргаритов, художник Асен Попов.

Има и опера „Бахчисарайски фонтан“ от Александър Илински.

Мотиви от поемата използва и Александър фон Цемлински за операта си „Зарема“ от 1893-1895  създадена по либрето на Адолф фон Цемлински и Арнолд Шьонберг и представена през 1897 г. в Мюнхен.

„Бахчисарайски легенди“ е пиеса за четец и пианола от Татяна Смирнова

„Кавказкият пленник“ от 1822 г., поема

„Кавказкият пленник“, опера в три действия от Цезар Кюи, с либрето на Виктор Крилов. Премиерата е на 4.02.1883 г. в Мариинския театър в Санкт Петербург с диригент Едуард Направник.

 

„Цигани“ от 1824 г.

По нея Сергей Рахманинов създава първата си опера „Алеко“ през 1892 г. Това е неговата дипломна работа, за която получава златен медал. Либретото е на Владимир Немирович-Данченко. Премиерата е на 27.04.1893 в Болшой театър, Москва под диригентството на Иполит Алтани. У нас премиерата е през 1962 в Стара Загора, диригент Тодор Стойков, режисьор Георги Петров, художник Петър Русков. Има бележки, че първи опера по тази поема създава Валтер фон Гьоте, внук на великия германски поет. „Цигани“, опера в две действия от Руджеро Леонкавало. Либретото е от Енрико Кавалчоли и Гулиелмо Емануел. Операта е с премиера на 16.09.1912 г. в театър „Хиподрум“, Лондон. Диригент авторът.

„Триумфът на Бакхус“, стихотворение от 1826 г. „Триумфът на Бакхус“ е лирична едноактна опера-балет с две сцени, от Александър Даргомижски по Пушкин. Първо изпълнение на 11.01.1867 в Болшой театър, Москва.  Първата версия е кантата.

„Полтава“  от 1828 г. Посветена е на Полтавската битка от 27.06.1709 г., в която цар Петър Велики побеждава шведския крал Карл ХІІ. Пушкин посвещава поемата на Мария Волконска, дъщеря на генерал Раевски, герой от войната през 1812 г., която последва съпруга си декабрист в неговото изгнание в Сибир. По поемата Пьотр Илич Чайковски създава операта „Мазепа“ в три действия. Либретото е на автора и Виктор Буренин. Премиерата е на 3.02.1884 в Болшой театър, Москва с диригент Иполит Алтани. На 7.02 същата година е изпълнена и на сцената на Мариинския театър в Санкт Петербург, а диригент е Едуард Направник. У нас премиерата е в София през 1937 г. с диригент Емил Купер, режисьор Христо Попов – Петър Райчев, художник Александър Миленков.

„Меденият конник“ от 1833 г.

По тази поема Рейнголд Глиер създава едноименен балет в три действия, 13 картини с пролог. Либретото е на Пьотр Аболимов. Премиерата е на 14.03.1949 г. в Ленинградския театър за опера и балет с диригент Евгений Дубовски. Хореограф е Ростислав Захаров. Частта „Химн за великия град“ е официален химн на Санкт Петербург. На 27.06.1949 е премиерата в Болшой театър, Москва, отново с хореография на Захаров.

„Евгений Онегин“ роман в стихове от 1823 – 1832 г.

„Евгений Онегин“ – опера в три действия и пет картини от Пьотр Илич Чайковски по либрето на Константин Шиловский. Премиерата е в Малий театър, Москва на 17.03.1879 г. под диригентството на Николай Рубинщайн. Първият спектакъл е на 16.12.1878 г. в залата на Московската консерватория, защото Чайковски искал тя да бъде представена именно там, а първи изпълнители са студенти. Премиерата в България е на 8.12.1919 г. в София, диригент Тодор Хаджиев, режисьор Христо Попов, художник Александър Миленков.

През 1936 г. Сергей Прокофиев пише музика към несъстоял се спектакъл на „Евгений Онегин“ в Московския камерен театър.

От 1981 г. е пиесата „Евгений Онегин“ за а капелен хор от Родион Шчедрин.

На 1.10.2015 г. в театър Мюзик хол в Санкт Петербург е премиерата на мюзикъла „Онегин“ от Антон Танонов и Глеб Метвейчук с либрето на Мария Ошмянска и Ирина Афанасиева.

„Борис Годунов“  или „Драматична повест, комедия за настоящата беда на Московската държава, за цар Борис и за Гришка Отрепиев“, историческа драма от 1825 г.

Модест Мусоргски прави либрето и пише опера  в четири действия и пролог „Борис Годунов“. Творбата има няколко авторски редакции – от 1869 и от 1872 г. Първата постановка, на само на три сцени е на 27.01.1874 в Мариинския театър Санкт Петербург с диригент Едуард Направник. На 27.01.1874 г. е първата цялостна постановка отново в същия театър и отново с диригент Направник. През 1882 г. по нареждане на Художествения съвет на театъра е свалена от репертоара.

На 16.12.1888 под диригентството на Иполит Алтани е премиерата в Болшой театър, Москва. След десетото представление е свалена от репертоара на театъра.

У нас първата премиера е през 1929 г. в София, диригент е Мойсей Златин, режисьор Николай Веков, художник Александър Миленков.

„Дом в Коломне“ – шеговита поема от 1830 г. На 3.06.1922 г. в Париж е представена едноактната комична опера „Мавра“ от Игор Стравински. Либретото е от Борис Кохно, постановката на Бронислава Нижински, диригент Гжегож Фителберг. Постановката е на френски от трупата на Сергей Дягилев.

По „Малки трагедии“ от 1830 г.

„Скъперникът рицар“ от Сергей Рахманинов, едноактна опера в три картини. Поставена е на 11.01.1906 в Болшой театър, Москва заедно с другата негова опера „Франческа да Римини“. Дирижирал е сам Рахманинов.

„Моцарт и Салиери“, опера от Николай Римски-Корсаков с премиера на 7.11.1898 г. в Частната руска опера, Москва. Корсаков посвещава творбата на Александър Даргомижски за заслугите му за създаването на жанра камерна опера. Премиерата дирижира Йосиф Труфи, а ролята на Салиери изпълнява Фьодор Шаляпин, Моцарт – Василий Шкафер. У нас се поставя от Учебния оперен театър през 1987 г. с диригент Иван Вульпе и режисьор Стефан Трифонов.

„Пир по време на чума“, едноактна опера от Цезар Кюи. Премиерата е на 11.11.1901 г. в московския Нов театър.

„Зимна буря“, повест от 1830 г.

„В зимната нощ“, комична опера от Иван Дзержински с постановка в Ленинградския театър за музикална комедия през 1946 г.

„Господарката-слугиня“, повест от 1830 г. „Лизинка“, оп.453, опера в три действия от Иван Зайч, премиера в Загреб ва 12.11.1878 г., либрето Йосип Томич

„Приказка за цар Салтан, за славния му син и велик богатир княз Гвидон Салтанови и за прекрасната царевна лебед“, приказка в стихове от 1831 г.

„Приказка за цар Салтан“, опера от Николай Римски-Корсаков с либрето на Владимир Белский. Либретото е на В. Белски. Премиерата е през 1900 г. в Москва. Българската премиера е през 1933 в София с диригент Мойсей Златин, режисьор Христо Попов, художник Александър Миленков. По музиката от операта на Римски-Корсаков п рез 1928 г. е създаден в Парижката опера балет „Принцесата лебед“. Пънк-мюзикъл „Приказка за цар Салтан“ в две части от 1999 – 2002 на кримската комеди-пънк група „Красная плесень“

„Русалка“ от 1829—1832, незавършена пиеса, публикувана след смъртта на Пушкин. „Русалка“, опера от Александър Даргомижски с либрето на композитора. Премиерата е на 3.051856 г. в Мариинския театър, Санкт Петербург, диригент Константин Лядов. У нас премиерата е през 1939 г. в София с диригент Асен Найденов, режисьор Драган Кърджиев, художник Александър Миленков.

„Дубровски“ новела от 1833 г.

„Дубровски“, опера в четири действия и пет сцени, оп.58 от Едуард Направник. Либрето от Модест Чайковски. Премиерата е на 15.01.1895 в Мариинския театър в Санкт Ретербург с диригент автора. На 26.12.1895 е поставена и в Болшой театър, Москва.

 „Дама Пика“, повест с мистичен елемент от 1834 г.

„Дама Пика“, опера в три действия от Фраментал Алеви. Либретото е на Йожен скриб. Премиера на 28.12.1850 в Опера комик, Париж.

„Дама Пика“, опера в три действия, 7 картини от Пьотр Илич Чайковски. Либретото е на Модест Чайковски. Премиерата е на 19.12.1890 в Мариинския театър, диригент Едуард Направник. Българската премиера е на 20.03.1926 г. с диригент Юрий Померанцев, режисьор Иван Йосипов, художник Страшимир Мачев и Александър Жибаров.

„Дама Пика“, оперета в две действия от Франц фон Супе. Използвано е в либретото от повестта на Пушкин. Либретото е на Софи Щрасер. Премиерата е през юни 1864 г. в театър „Талия“ в Грац. Това е ревизирана версия на „Гадателката“ от 1862 г.

„Приказка за Златното петле“ от 1834 г.

„Златното петле“ опера от Николай Римски-Корсаков и либрето на Владимир Белский. Премиерата е на 24.09.1909 г. в оперния театър на Сергей Зимин в Москва, диригент Емил Купер. У нас за първи път е играна през 1973 г. във Варна под диригентството на Влади Анастасов, режисьор е Кузман Папав, художник е Мариана Попова. „Златното петле“, опера-балет по операта на Римски-Корсаков, постановка на Михаил Фокин за трупата на Сергей Дягилев в Париж. На 24.05.2014 г. и балет в постановка на Михаил Фокин. На 27.09.1937 г. в Ковънт Гардън е премиерата на балета „Златното петле“ с музиката на Римски-Корсаков в редакция на Николай Черепнин, диригент Антан Дорати и хореография на Михаил Фокин.

„Капитанската дъщеря“ от 1836 г., исторически роман. Едноименна опера от Цезар Кюи от 1909 г., от Сигизмунд Кац от 1941, от Дмитрий Толскот от 1976 и от Михаил Колонтай от 1995 – 1998. „Капитанска дъщеря“, балет от Тихон Хренников с премиера през 2003 г. От 2018 г. е мюзикълът „Капитанската дъщеря“ създаден от Максим Дунаевски.