„Творчеството изисква преди всичко много любов и много много всеотдайност“. С тези думи на певеца Миньо Минев завършва срещата с дългогодишния солист на Старозагорската опера.

Книгата на д-р Емилия Жунич представя биографията на една от звездите на първата извънстолична опера от миналия век. Разбираме, че изданието е посветено на 100 годишнината му. Като завеждащ архивохранилището на операта Жунич е имала достъп до цялата съхранена документация. Всички разказани факти са допълнени с подходящо подбрани факсимилета на документи, много цитати от статии и рецензии свързани с репертоарни представления в театъра, интервюта с певеца, правени през различни периоди от живота му.

Прецизно и много точно е описан репертоарът му – от първата роля – Никола в „Гергана“ от Маестро Георги Атанасов през 1947 г. до последната Звездочет във „Вълшебната лампа на Аладин“ през 1984 г., само месец преди да си отиде от този свят.

Колко са ролите? Много и то все централни. Обичайната статистика също е налична – колко спектакли е имал за всяка роля. Следвайки цифрите виждам забележителни постижения – 210 пъти е изпълнявал Алфред в „Травиата“, 102 пъти граф Алмавива в „Севилският бръснар“, 98 пъти е бил Пинкертон в „Мадам Бътерфлай“ и 89 пъти Лински в „Евгений Онегин“.

Според Стефка Минева любимите му герои са Алфред и Ленски. Научаваме това от публикуваните две срещи с дъщеря му – дългогодишната солистка на Софийската опера и една от големите български оперни артистки Стефка Минева. Много интересен поглед върху творчеството на бащата от дъщерята, която е и негов сценичен партньор. Подобни разкази за сценични срещи са толкова редки, дори и в световната история на операта  Научаваме, че двамата са били на една сцена за няколко оперни постановки – „Евгений Онегин“ – тя Олга той Ленски, в „Кармен“ – тя като Кармен, той влюбеният в нея Дон Хозе; в „Севилският бръснар“ тя е Розина, а той граф Алмавива. Допълвам „Ивайло“ и “Царска годеница“.

„Татко беше много емоционален и чувствителен. Като ме видеше на сцената и все плачеше“ – споделя дъщерята.

Специален интерес за мен са и срещите на различни журналисти със самия певец. Има разказ за специализацията му в Москва, за гастроли в Румъния, Съветския съюз, Чехословакия, Албания, за работата в любимия театър.

Тези срещи допълват творческата му биография и броят на спектаклите според мен се увеличава, защото в единия от разговорите се споменава, че е получил покана за участие в „Лакме“, опера, която не е отбелязана в справката, но която вероятно е изпълнил. Освен това самият певец говори за многократни гастроли във всички оперни театри в страната.

Описани са и получените награди – но не просто тяхното изброяване, а публикуваните доводи за присъждането им, оценката, която се дава за качествата на певеца и приноса му към развитието на оперното изкуства:

„Неговите образи са ярки, наситени с много емоционален заряд, нежност и красота. В играта му има много драматизъм и динамика. Той води сценичното действие свободно и с голям размах, дава тон и насока на спектакъла“.

Миньо Минев е лауреат на „Димитровска награда“, орден „Кирил и Методи“, „Заслужил артист“, „Сребърна лира“ и др.

Днес вероятно са много малко хората, които си спомнят за този певец, както и за много други, отдали творческата си енергия на театрите в страната. Добри поводи за подобни издания са техните годишнини. Чрез тези биографии навлизаме и в творческата атмосфера от онези години, научаваме какви творби са изпълнявани на сцените, припомняме си имена на диригенти, режисьори, художници, колеги.

Книгата „Най-добрият Луд гидия“ на д-р Ема Жунич доставя истинско удоволствие за любителите на оперни истории. Този път с български адрес. Искам да завърша с няколко думи на Миньо Минев:

„На тази сцена, тази публика и този град дадох всичко, което нося в себе си: душата си, любовта си. Винаги съм давал всичко от себе си, винаги съм търсил максимума във всеки спектакъл. Никога не съм пестил сили, никога не съм бил само рутиниран професионалист. А какво съм получил? Струва ми се, че това това, което съм получил, е равностойно на това, което съм дал: на тази сцена,, получих възможност да се изградя, да израстна, да стана певец и артист; от публиката получих любов и признание, от града – уважение и почит“.

Д-р Ема Жунич

Образование
2014 – докторска степен по музикознание и музикално изкуство, ВАК.

1991 – Завършени втори специалности ”Промишлен дизайн” и “Организация и управление” в Технически университет “Васил Априлов” – Габрово;
1991 – Завършено висше образование в Технически университет “Васил Априлов” – Габрово, специалност „Механично уредостроене“, специализация „Регистрационна техника” – инженер;
1980 – Завършена математическа гимназия “Гео Милев” в гр. Стара Загора.
Месторабота
2015 – 2025 – главен асистент в ИИИзк при БАН
2018 – 2025– завеждащ архивохранилище в Държавна опера – Стара Загора
2013 – 2015 – специалист в ННЦОКН – ИИИзк при БАН
2004 – 2007 – хоноруван завеждащ „Снимков и документален архив” в Държавна опера – Стара Загора
2003 – 2007 – Завеждащ “Реклама и връзки с обществеността” в Държавна опера – Ст. Загора

На снимката – корица на книгата и Миньо Минев като Канио в „Палячи“ от Леонкавало