„Пощальонът от Ланжюмо“ от Адолф Адам
„Пощальонът от Ланжюмо“ (Le postillon de Lanjumeau), комична опера в три действия от Адолф Адам. Либретото е на Адолф дьо Льован и Леон Леви Брунсвик.
Премиерата е на 13 октомври 1836 г. в Опера комик, Париж.
Действащи лица
Мадлен, сопран
Шаплу, тенор
Маркиз дьо Корси, баритон
Бижю, бас-баритон
Роз, субретка
Съдържание
Първо действие
На площада в Лонжюмо се е събрала празнично облечена тълпа. Селяните празнуват сватбата на гостилничарката Мадлен и кочияша на пощенската карета Шаплу. Младият мъж се надява, че този ден няма да има пътници и няма да се наложи да прекъсне тържеството. В селото има само един, който би могъл да го замести – ковачът Бижю, но сега той е негов съперник – искал е ръката на красивата Мадлен. В разгара на празненството се появява маркиз Дьо Корси, отбил се в селото, за да поправят каретата му. Бижу се заема с ремонта. Междувременно, по стар обичай, жените открадват младоженката от съпруга й и за да бъдат „омилостивени“, Шаплу трябва да изпее песен. Очарован от красивия глас на младежа, маркиз Дьо Корси, който е директор на Кралската опера в Париж, решава да го ангажира като солист – отдавна е търсил такъв прекрасен тенор! С обещания за бляскаво бъдеще той успява да завърти главата на младия и лекомислен мъж, който без колебания зарязва младоженката и заминава с него.
Второ действие
Изминали са десет години. Шаплу вече е първи тенор в Парижката опера и се казва Сен Фар, а неговият приятел и съперник, ковачът Бижю, е станал хорист с артистичния псевдоним Алсиндор. Опиянен от славата, Шаплу е забравил напълно жена си Мадлен. Но и при нея са се случили големи промени – селската гостилничарка е наследила огромно богатство и се е преобразила в парижката аристократка мадам дьо Латур. За разлика от Шаплу, тя не го е забравила и му е останала вярна. Мадлен е решила да покани в замъка си във Фонтенбло край Париж звездите на Кралската опера начело със Сен Фар. Без да губи време, той й се обяснява в любов, като не подозира, че това е собствената му съпруга. Тогава изобретателната жена решава да му даде добър урок. По нейно нареждане връчват на лекомисления мъж писмо от… неговата съпруга, селянката от Лонжюмо. Сен Фар не се смущава и отрича да е имал такава жена. Упорито твърди, че никога не е бил женен. За доказателство предлага на мадам дьо Латур да се омъжи за него още сега. В момента, в който домакинята излиза, самонадеяният Сен Фар доверява хитрия си план на Алсиндор. Неговият приятел трябва бързо да докара в замъка един статист от операта, преоблечен като свещеник за церемонията. Бракосъчетанието ще завърши като весел и невинен спектакъл, като Сен Фар се надява без риск да спечели любовта на мадам дьо Латур. Но сметките на измамника излизат криви. Маркиз дьо Корси е подслушвал разговора на двамата приятели и е побързал да съобщи за него на мадам Латур. Умната и енергична жена успява да се справи с хитреците – Алсиндор и статистът биват задържани до края на церемонията, а бракосъчетанието се извършва от истински свещеник.
Трето действие
Сватбата е вече факт. Разбрал, че венчавката е истинска, Сен Фар изпада в ужас – двуженството се наказва със смърт! Като вижда докараните от маркиза стражи, той загубва ума и дума. Най-сетне бившата гостилничарка Мадлен се разкрива пред лекомисления си съпруг. Повторната женитба с една и съща жена не може да се накаже от закона. Сен Фар, или Шаплу, може да бъде спокоен и щастлив със своята умна, вярна и находчива жена. И като спомен за отдавна отминалите дни отново прозвучава веселата попътна ария на пощальона от Лонжюмо.
През 1897 година във френския град Лонжюмо е открит паметник на композитора Адолф Адам, наречен „Пощальонът“.
На 25 май 2013 г. е българската премиера в Старозагорската опера с диригент Дидие Талпен, асистент-диригент Здравко Лазаров, режисьор Емануел Кордолиани, сценография и костюми Жюли Скобелцин, хормайстор Младен Станев, Концертмайстор Паулина Колева, пластика Алида Бонева, корепетитор Никола Шено.
Изпълнители
Николай Моцов
Ивайло Йовчев
Денис Иванов
Иван Кабамитов
Яница Нешева
Десислава Стефанова
Петър Кунев
Евгений Арабаджиев
Ромина Славова
Хор и оркестър на Държавна опера Стара Загора
Със съдействието на Френски културен институт в България, посветен на 20-годишнина от присъединяването на България към Международната организация на франкофонията.