Цигулките на надеждата на Шломо Минц
Шломо Минц се завърна в България по покана на Софийската филхармония.
„Много съм щастлив, че съм в България. България е наистина много, много скъпа страна за мен. Спомням си много неща отпреди много и съм щастлив да видя, че страната се развива сравнително добре. Разбира се, всички имаме проблеми, няма как всичко да е перфектно. В слънчева България всички изглеждат в добро настроение и аз винаги се радвам да бъда в България.“
Под диригентството на Карло Тенан той изпълни концерта за цигулка и оркестър от Макс Брух. С този концерт беше открито 56-то издание на международния фестивал „Софийски музикални седмици“ на 24.05.2025 г. Сътрудничеството между Националната филхармония и Софийския фестивал е дългогодишно и обичайно е точно концерт на филхармонията да полага началото на фестивала. В програмата на концерта бяха включени още сцени от „Тристан и Изолда“ от Рихард Вагнер и „Саломе“ от Рихард Щраус, а солистка беше Александрина Пендачанска.
След една от репетициите Шломо Минц прие да разговаряме. В неголемия времеви лимит ми се иска да науча колкото може повече за тази изключителна личност, която съчетава в себе си най-различни таланти и щедро ги раздава както на публиката, така и учениците си. В стриктно разпределеното му време след репетицията и срещите с журналисти той бързаше за онлайн среща с учениците си.
Как разделяте живота си? Свирите, дирижирате, преподавате, ръководите различни ансамбли и композирате. Как съчетавате всичко?
Нужна е определена дисциплина и опит как да балансирате живота си. Да не правите прекалено много от едното и недостатъчно от другото. Така че винаги си в ситуация на жонглиране. Но в същото време това обогатява живота ти и ти се наслаждаваш на това, което правиш, и ти е приятно да споделяш този опит с публиката.
Иска ми се да започнем с един проект, на който сте отдали много време. Кога и как се зароди идеята за Цигулките за надеждата?
„Цигулки на надеждата“ съществува от много години, но не беше курирана, не беше подготвена за представяне пред публика, защото всички тези музиканти са изоставили инструментите си и са починали. Откритите цигулки бяха почти напълно унищожени. Но ние имахме тези инструментите, а те разказваха истории. Така че един мой приятел, скъп колега, лютиерът Амнон Вайнщайн, започна бавно да подрежда инструментите и започна да възстановява историята зад всяка цигулка. И това, което се случи след това, е, че имаше голяма, голяма история за това как всеки инструмент разказва историята за това как е оцелял собственикът му или е починал в концентрационен лагер. Ето защо това е една специална история. Това е история на надеждата, защото и аз до голяма степен представлявам или се чувствам част от тази надежда. Човек има правото, привилегията като музикант да не се занимава с политика, да не участва във войни, доколкото е възможно, и да изпълни задачата на живота си, да бъде музикант. Този проект представлява правото на музикантите да бъдат музиканти.
Продължавате ли все още да се занимавате с този проект?
Да, винаги когато имам време се занимавам с проекта. Той вече е навсякъде по света. Представен е в много, много страни, по различни начини. Аз не участвам винаги, но от време на време свиря и се включвам в него. Мисля, че ще се опитаме да направим подобен проект в Токио, в Япония. Очаквам с нетърпение в крайна сметка да има реализация на това. Последните срещи, в който участвах бяха в Буенос Айрес, в Аржентина, където свирих. Имахме голям успех и много се вълнувахме.
Цигулките 45 ли са досега?
Мисля, че се увеличават. През цялото време има някой, който открива нещо ново. Не знам, не съм сигурен за точния брой, защото мисля, че има и други инструменти, и виоли и виолончели. Защото те имат една и съща история, подобна на история на хора, които са свирили на тях, които са били много добри и след това са изчезнали или са починали, загинали са във войната. Така че това е една и съща идея, една и съща тема, но предтавена на различно място.
Първите концерти са от 2008 г. в Париж и Ерусалем. След това срещите се провеждат в Сион, Швейцария, в Мадрид, в Шарлът и Сарасота, Съединените щати, Мексико сити и в Буенос Айрес.
Моля да представите цигулката, на която ще свирите на концерта в четвъртък? Свирите и на виола. Може би имате и други инструменти.
Свиря на инструментите, които според мен заслужават да бъдат чути на сцената. Имам няколко цигулки, имам виола. Този четвъртък ще свиря на Страдивариус и това е любимият ми инструмент.
Имате забележителни учители. Какво ви е дал всеки от тях и когато започнахте да преподавате, следвахте ли съветите им или създадохте своя собствена система?
Мисля, че всичко зависи от това на какво ниво преподавате. Най-общо казано, бих казал, че участвам и споделям опита, който съм имал с тези велики учители. А именно не само с цигулари като Исак Щерн, но и с велики диригенти, с които съм споделял музика, защото става въпрос за това как да се създава музика. Но също така преподавам и собственото си заключение за това, което съм научил от тях, което може да бъде различно. Отново, това много зависи от това на какво ниво е ученикът.
Освен изпълнител вие и композирате. Какво ви вдъхновява, когато композирате? Композирането е най-самотното преживяване.
Не композирам постоянно. Но когато силно усещам, че нещо трябва да бъде изписано, тогава пренареждам плановете си и пиша. Не съм създал големи произведения. Може би някой ден ще го направя. Но не това е целта. Смисълът е да пиша качествено. Това е важното. В повечето случаи то е свързано разбира се с цигулката, защото знам много неща, познавам ограниченията и предимствата на цигулката. Много пъти композирам за цигулка, но не само. Композирам и малко за пиано. Имам пиеси за цигулка и пиано, дори за камерен оркестър.
Възлагали ли сте нещо на съвременни композитори? Или има съвременни композитори, които пишат за вас?
Бих казал не. Ако ми е много интересно някое произведение, тогава просто го свиря. Но през повечето време не го правя. Опитвам се да отделям това време за самото композиране. Това е, което правя.
Видях, че много рано започвате и да дирижирате.
Освен на цигулка няколко години свирих и на пиано. Но моята учителка Дороти ДиЛей непрекъснато ми казваше, че трябва да знам с какви инструменти свиря в различните концерти. Тя самата умееше също да свири на пиано и понякога ни акомпанираше. Така че аз се насочих към дирижирането.
В различни периоди на кариерата си сте ръководили и различни оркестри. Трябвало е да съставяте програмите на тези състави. Кое е най-важното нещо, което трябва да бъде представено пред публика?
Това зависи от вкуса на местната публика. Зависи от нещата, които смятам, че са необходими на оркестъра за собственото му развитие. Така че това определя репертоара. Това е много относителен отговор, който мога да ви дам. Няма строга формула от рода на това, че ще изпълним това, това или това. Много зависи от ситуацията и от това от какво се нуждае както оркестърът, така и общността, за да се разширява музикалното й образование. Това е почти като да напишеш определена диета за един оркестър, за да стане по-добър.
От опита си на диригент и артистичен директор може ли да кажете дали има публика за съвременни композиции?
Мисля, че много експериментална музика, която да се слуша два часа на концерт, не винаги е добра идея. Това беше вярно и преди 20 години, когато хората се опитваха да слушат съвременна музика. Идеята е да се представи качествена съвременна музика, която отговаря на някои от нещата, които публиката би искала да чуе. Но пак ще кажа, че това винаги е относително. Трябва да сте сигурни, че няма да загубите аудиторията си, като бъдете прекалено експериментални. Има хора, които го правят, но знаете, че това е поемане на риск за собствена сметка. Трябва да сте готов да го поемете. Например Денис Ръсел Дейвис е много голям шампион в това отношение и страстен прокламатор на съвременната музика от много години. Той е известен в тази област, но аз лично винаги съм смятал, че доброто представяне на съвременната музика трябва да се комбинира или да се комбинира с по-позната музика. Това прави преживяването на публиката по-добро.
Вие сте един от големите изпълнители и със сигурност имате своите виждания за интерпретация на творбите, които свирите. Когато свирите и дирижирате разбира се се получава перфектната звучност. Имали ли сте случаи когато се срещате с диригент, чийто разбирания се различават от вашите.
Винаги се опитвам да хармонизирам отношенията, да разбера какъв е замисълът на диригента, на това, че прави нещата по съвсем различен начин. В повечето случаи това не е проблем, защото един професионален диригент винаги знае, че човекът, който свири нотите, има определен приоритет. Не бих казал, че може да се стигне до реален проблем. Ако има недоразумение, се опитвам да разбера какво трябва да се промени, какво трябва да се направи. Идеята е да се уеднакви тълкуването. Не можете да имате напълно гъвкав начин на работа. Все пак трябва да бъдем верни на замисъла на композитора.
Вече изминаха двайсет и пет години от новото хилядолетие. В предишния век много забележителни творби бяха вече написани. Можете ли да посочите композитор, който ви е впечатлил през последните 25 години?
Мисля, че ще обидя някого, като не спомена другиго, но например смятам, че някои от нещата, които прави Джон Адамс, са много сериозни, много конструктивни, а също и красиви.
Шломо Минц е роден в Москва, но едва на две години семейството се премества в Израел. Първи преподавател е баща му, а след това Илона Фехер, която го представя на Исак Щерн. На единайсет дебютира с израелската филхармония. След две години изпълнява и първия концерт на Паганини, а на шестнайсет е в Карнеги хол с Питсбъргския симфоничен оркестър. Със стипендия от Израело-Американска фондация продължава образованието си в Джулиард Скуул, Ню Йорк с Дороти ДиЛей. През цялата си кариера той има концерти с най-големите оркестри и диригенти.
Сред съставите, чийто артистичен директор е бил Шломо Минц са Израелският камерен оркестър, оркестърът на Маастрихт и Загребската филхармония. Ръководил е фестивала в Сион, Швейцария, както и зимният сезон на Арена ди Верона.
Монц е участвал в различни журита: на конкурса „Чайковски“ в Москва, Кралица Елизабет в Брюксел, на „Хенри Виенявски“ в Полша, и конкурса Сион-Вале-Швейцария. Президент е на конкурса за цигулари „Илона Фехер“ в Будапеща, Унгария
Има дългосрочен звукозаписен договор с „Дойче грамофон“.
Интервюто е публикувано първо в „Култура“