Виолистът Румен Цветков между концертите и преподаването

Искам да ви върна малко назад във времето. Майка ви е пианистка, баща ви е един от основателите на ансамбъл “Тракия”. А вие виолист?

Започнах като цигулар и когато навърших осем години Здравка Колева, която беше директор на музикалното училище в Пловдив, предложи да мина на виола, тъй като тя смяташе, че виолата също заслужава да има добър фокус и хора, които да се профилират в този инструмент. Разликата не е огромна между двата инструмента, но винаги е много важно смяната между цигулка и виола да бъде в по-ранна възраст, защото едно дете има по-голяма възможност да се приспособи към инструмента.

А къде остана фолклора? Предполагам като дете често сте ходили на концерти на ансамбъла, по фестивали.

Разбира се. Фолклорът продължава да бъде много любим за мен. У дома се слуша много фолклор, наравно с класическата музика. Бях закърмен с българските ритми, защото татко ме е водил по концерти не само на ансамбъла, но и на всякакви мероприятия. В къщи се свиреше и класическа музика и фолклор, така че аз съм един щастлив човек, защото успях да поема и от двете култури.

Вече споменахте един от учителите си. Имаше ли разлика в обучението ви тук и в Щатите?

За мен първо беше стресиращо разликата в държавите, в културите. Имах късмет да уча с блестящи професори започвайки от Георги Найденов, след това в Щатите с Миша Галаганов, който е израелски възпитаник от школата на Михаил Кугел, след това с Роджърс Мейс, който е от английската школа, Така успях да взема от всички виолови школи по малко, за да мога да си създам мой критерий и стил. Напоследък забелязвам, че има много млади хора, които учат само с един професор, който има определени насочености към една школа. България е настроена повече към руската школа и ми се иска това да се разчупи малко, защото и в другите школи има много добри неща. Младите музиканти не трябва да бъдат ограничавани с едно мнение, с една страна на нещата.

Няма да ми са разсърдите ако попитам знаете ли вицове за виолисти? Защо ви е такава славата?

(Смее се) Нямам представа откъде идва това, но има някои много сполучливи вицове. Много се забавляваме с тях и всички виолисти трябва да приемат тези вицове от шеговитата страна. винаги сме под прицел, дори и на духачите.

Моят любим е “Кой е най-дългият виц за виолисти?” – “Харолд в Италия”.

Помежду си разказвате ли си ги или те са за широката аудитория?

О, разказваме си ги. Има някои много добри разказвачи и когато се съберем хващат на прицел виолистите, и забавата е голяма. Аз много се забавлявам.

Колко виоли имате?

Имам няколко инструмента, но този, с който ще свиря тази вечер е специален. Всъщност направихме програмата специално за него. Инструментът е руски. Изработен е през 1941 г. в Москва от лютиера Тимофей Подгорни, който се счита за руския Страдиварий. Точно когато немците окупират Русия той прави този инструмент. Дори си има име. Казва се “Поетът”. Той на всичките си по-добри инструменти е слагал имена. Попадна при мен случайно, но много ми хареса, защото има много красив тембър. Този човек е бил много интересна личност. Дълги години е поддържал руската колекция с инструменти в Москва. Това са над триста инструмента. Аз предложих на Людмил тъй като инструмента е такъв да направим изцяло руска програма. Имам го от няколко месеца. Свирил съм само три, четири концерта с него. Иначе имам пет виоли. Виолата, с която най-много свиря е моят първи инструмент. Намерих го, когато бях в Щатите. Той е от колекция от 1785 г. Тя също има име – “Времето”. Имам една италианска. И всяка си има характеристики. В зависимост от репертоара свиря с различен инструмент.

Свирили ли сте на бароков инструмент? 

Да, харесвам този репертоар. Имам тесни връзки с един ансамбъл. Казва се “Бах колегиум” в Германия. С тях свиря на барокова виола. За съжаление нямам много време да свиря изцяло барокова музика, защото те имат много специфичен репертоар и участват на фестивали, които са барокови, така че човек трябва да бъде отдаден на това изкуство.

Как продължавате по-нататък?

В тясна връзка съм с оркестъра на Тонхале Цюрих и оркестъра в Сан Себастиан, който е Баският национален оркестър. По тяхна покана съм водач на виолите. Аз съм на свободна практика и така предпочитам, за да имам повече време. Работя по проекти и за мое щастие мога да работя с големи състави. Имам рецитали, камерен концерт в Испания и няколко с оркестрите.

Какво се случи с вашия фестивал в Мурсия?

За щастие се състоя в мини вариант. Имахме само четири концерта, а нормално правим седем. Успяхме да убедим властите, че ще спазим всички мерки. Така останахме активни. Но и при нас беше по-спокойно. Мадрид и Барселона бяха най-засегнати.

Преподавате в Испания и в Холандия. Как успявате?

Трудно е, но се справям. Много самолети. Не е любимото ми да летя, но живеем в ера, когато пътуването е много по-лесно и това ми дава възможност да съм на много места за много кратко време. Мога сутринта да преподавам в Холандия, привечер да съм в България.

Пътувате много, а познавате ли местата където сте били или като повечето музиканти кацате, свирите и излитате?

Да, така беше до скоро, но сега, когато вече остарявам имам желание да ги разглеждам. По-рано нямах и време. Но вече все повече ми се иска да ги опозная, така че винаги когато някой ми се обади за концерт или майсторски клас желанието ми е да ми дадат свободен ден, за да мога да се разходя из града.

Румен Цветков е роден в Пловдив. Учи в пловдивското музикално училище с Георги Найденов, ученик на Феодор Дружинин. Заминава са САЩ, където продължава следването си в института „Ван Клайбърн“ в Далас и след това в консерваторията „Рузвелт“ в Чикаго. Там негови учители са Миша Галаганов, Роджър Чейс и Шмуел Ашкенази. Завръща се в Европа и следва в Холандската Кралската консерватория с Владимир Менделсон. Работи в Германия и Холандия, след което от 2008 г. заедно със съпругата си, която е цигуларка се установяват в Испания. Там създава камерния оркестър „Meditarranean Soloists“, както и фестивала за камерна музика „МурсиАрт“ в Мурсия, чийто артистичен директор е, а почетен патрон е Пласидо Доминго. Той е соло виолист на Симфоничния оркестър на област Мурсия и заема същата позиция в Кралската испанска опера „Кралица София“ във Валенсия.

Преподава виола и камерна музика в консерваторията Тилбург в Холандия в Нов български университет в София. Има майсторски класове в САЩ, Европа и Азия. Член е на Американската виолова асоциация.

Инструментите на които свири Румен Цветков са няколко. Една виола изработена от Симеон Шодлер от 1785 г. „Времето“, подарена му от ценителка на млади таланти в САЩ. Следващата виола е на Джузепе Джакети ди Рома. Последната е от 1941 г. „Поетът“ дело на руския лютиер Тимофей Подгорни.

През 20018 г. „Гега ню“ издаде албумът „Брамс алианс“, за който с Людмил Ангелов записват сонати оп. 120 на Йоханес Брамс, Три романса на Клара Шуман и Шест пиеси на Полин Виардо.

В България Румен Цветков е гостувал на някои от най-престижните фестивали – „Варненско лято“ , „Дни на музиката в Балабановата къща“, „Неотъпкана пътека“, „Аполония“, „Пловдивски камерни срещи“, „Пиано екстраваганца“, „Софийски музикални седмици“, „Софийско музикално лято“, „Неотъпката пътека“. По света ангажиментите му са с едни от най-големите състави и диригенти, а партньори са му известни музиканти.

По света ангажиментите му са с едни от най-големите състави и диригенти, а партньори са му известни музиканти.

Ето и няколко отзива за неговите изпълнения:

Бърнард Грийнхаус пише: „Адски виолист“.

„В „Харолд в Италия“ Румен Цветков ни достави голяма радост със звук от най-чисто кадифе“.

„Приказно музициране и неповторимо присъствие“ – „Манхайм Цайтунг“

„Звукът му беше пълен, жив, внимателно балансиран и безкрайно променящ се“ – отзив в „Los Angeles Weekly“

Интервюто е публикувано в портал „Култура“ през 2020 г.