Весела Делчева – усетих мюзикъла като мисия, да се развива този жанр и аз да съм част от това развитие

„Клетниците“, „Мама миа!“, „Шрек“, „Матилда“, „Звукът на музиката“, „Баща ми бояджията“, това са мюзикълите, които в последно време са в плейлистата ти в Софийската опера. Със сигурност не можеш да ми кажеш, кой ти е любим. Но, ето, мъчно ли ти е за Шрек?

Всички мюзикъли в Софийската опера и балет за мен са любими, и съм много щастлива, че ми се случиха през последните години. Да, „Шрек“ наистина ми липсва. Тази комедия, която се сътвори на сцената, беше великолепна. Но всеки един от тези мюзикъли е твърде различен в своята интерпретация, драматургия, като провокация за мен като артист и съм много благодарна за това.

Участваш и в един концерт, „Изгубената принцеса“ за най-малката публика. Там усещанията са съвсем различни, нали?

Различни са, защото досегът с децата, тази чиста енергия, която те предават на нас артистите, е незаменима. Първо те са най-чистото огледало за всеки един от нас, защото по никакъв начин не могат да те излъжат с емоциите си и с това, дали са те харесали или не са те харесали или разбрали. Но и самият спектакъл е много сладък, много симпатичен, защото е комбинация от два мюзикъла. Песните са от „Анастасия“ и от „Звукът на музиката“, събрани драматургично в малка история, която сътвори режисьорът ни, Юлия Кръстева. Мисля, че носят много топло, човешко послание. Радвам се, че все още децата го гледат и им харесва.

Знам, че е малко по-различно при детската публика. Какво ти казват децата след спектакъл, след концерта?

Първото нещо за едно дете, особено ако е момиче, е, че винаги си мечтае да бъде принцеса. И когато видят една принцеса в края на спектакъла, веднага искат да я докоснат, да я пипнат, да се снимат с нея. Винаги ме питат как се чувствам като принцеса. А аз гледам максимално да не ги разочаровам, да не ги върна в реалността, да си остана принцеса и да кажа, че това е нещо приказно, за да мога да им запазя вярата в чудото.

Тези деца, с които се срещаш на този концерт след това виждаш ли някои от тях поотраснали на другите спектакли?

Да, голяма радост е за мен, защото децата, които идват на този спектакъл, някои от тях са ме гледали и в „Мама миа!“. Тази публика, която идва от „Мама миа!“, ме разпознава като лице, за което съм безкрайно щастлива и благодарна, че така съм ги заинтригувала.

Гледах как работехте с децата, когато подготвяхте „Звукът на музиката“ и „Матилда“, как контактуваш с тях и с каква обич те  обграждат. Имаш харизмата да ги привличаш.

Много обичам децата и  се радвам, че и те изпитват същите емоции към мен. Особено в „Звукът на музиката“ и „Матилда“, може би защото имаме обща история в годините, като участници в една вокално-театрална формация. Те вървят по моите стъпки. Децата много ми дават като емоция и като енергия, те ме учат на много чисти неща като израз на сцената. А това, с което аз мога да им помогна, е с актьорско майсторство, с пеене, с танци, но най-вече с дисциплина. Винаги е трудно в началото на репетициите,  има малко напрежение, но  след това те се запленяват от магията на изкуството, от навлизането в постановката и сами започват да спазват тази дисциплина, виждат, че наистина тя е необходима на сцената. Разбират, че не могат да правят каквото си искат.

Спомена, че по един и същи път вървите. Ти си Таласъмче. От там ли започна всичко или ти и преди това си пееше и танцуваше, както всяко дете?

Това, което съм чувала като история от майка ми е, че от много малка, още на две годинки съм започнала много да пея. След това в детската градина, моите възпитателки са ме включвали във всички концерти, които са правили. Една от тях обърнала внимание на майка ми, че съм много музикална и я посъветвала да ме запише някъде.

А как учеше песните? От касети, по слух.

По слух. Още не бях започнала със солфежа и пианото. И от касети – аудио и видео. Дисковете дойдоха по-късно. Родителите ми ме записаха в детската вокално-театрална формация „Таласъмче“, а Димитър Костанцалиев много ме запали по жанра, тъй като там се правеха всяка година мюзикъли. А щом е посято това зрънце у детето, то покълва и така продължих да работя в тази посока и до ден днешен. Много обикнах жанра, много се информирах за него, гледах непрекъснато да уча. Освен това в Академията с моите преподаватели правехме всяка година мюзикъли. Това, че стигнах до Ню Йорк и бях на workshop за мюзикъл и се запознах с много хора от гилдията беше изключителен шанс и ми помогна още повече да се развия. Гледах да работя в тази насока, да се профилирам.

Мюзикълът е модерно изкуство. Хитове са всички поставяни у нас творби. Но то е комплексно изкуство. Трябва да си актриса, танцьорка, певица. Танците къде ги усвояваш? Ходи специално или те ти идват отвътре?

Човек трябва да има някаква вродена пластика, но в случая от дете се занимавам с танци.  В детската формация имахме часове по балет с Роберта. След това започнах да уча джаз танци. В Академията също работихме с хореографи различни стилове танци. В Ню Йорк учих степ танци. Да, в мюзикъла, задължително е артистът да бъде комплексен. Дори да нямаш танц за изпълнение, ти пак трябва да си пластичен на сцената, за да изразиш всичките емоции и чрез движението на тялото. Посещавала съм уроци по различни стилове танци. Това е много важно. Както трябва да владееш различни техники на пеене като класическо, джаз, рок, поп, така е и в танците.

Все пак няколко имена да споменем на твоите преподаватели.

Започнах с Димитър Костанцалиев. В музикалната Академия пеене продължих с Алис Боварян. След това в Щатите, когато се подготвях за „Фантомът на операта“, ходих на уроци при преподавател, който готви певци специално за „Фантомът на операта“. Отидох при този преподавател, защото исках да проверя, дали наистина съм готова да пея опера. Тя ме прослуша и каза, че съм абсолютно подходяща. Тя е италианка, казва се Кристине Падуа, която се занимава с белкантова техника. След като емигрира в Щатите работи за подготовката на мюзикълни артисти.

За актьорското майсторство много ми помогна драматичният режисьор Андрей Аврамов. С него много работих. След това му станах асистент в Музикалната академия. Продължих да работя с него и като вокален педагог за музикалната подготовка на актьорите в Младежкия и Сатиричния театър, когато той поставяше мюзикъли и пиеси с песни.

Слушаха ли те актьорите?

Доста ме слушаха. Те са като попивателни и имат желание да се научат да пеят. Не познават нотите, но като им покажеш и обясниш как да изпълнят дадената песен се справят много добре.

Но все пак най-важно и огромно място в израстването ми има Маестро Пламен Карталов. Той е най-големият ми учител. Запознахме се в Музикалния театър, когато постави там „Булевардът на залеза“. Даде ми шанс да покажа неподозирани от мен качества. Толкова много ми помогна през всичките тези години като преподавател и ментор. Страшно много се развих под неговото ръководство и съм му безкрайно благодарна за всичко това. С него направих „Булевардът на залеза“, „Фантомът на операта“, „Любовта никога не умира“ и разбира се, „Мамма миа!“ и „Клетниците“ тук в операта.

За танците в Академията работихме с Радослав Радев по джаз танци и с Маша Илиева по балет. В Щатите бях на степ танци при Боб Борос, който е хореограф и преподавател в различни университети, а тук в операта, разбира се, с Риолина Топалова. Когато бях в Музикалния театър работих с Антоанета Алексиева, Боряна Сечанова, Татяна Янева, Йоанна Стоянова.
Тук съм си записала имената на някои от героините ти, защото списъкът е дълъг. Софи, Кристин, Фантин, Дороти, Фиона, Мария и Мис Хъни, твърде различни и много популярни. Но има ли някоя, с която би се идентифицирала? 

Може би най-много се оприличавам на Софи от „Мамма миа!“. И до ден днешен ми въздейства тази енергия, която тя носи, вярата в мечтата, мисълта й за светлото бъдеще и че всичко ще се оправи, независимо каква каша е забъркала или какво ще причини на майка си. Тя вярва, че е направила най-доброто и в мечтата, която я отвежда до финалния акорд, това е нейният лайтмотив – „В ангелите вярвам“ и „Мечтая аз за песента…“ – да, това е Софи и това е най-любимата ми роля. Но след това, когато ми се случи „Фантомът на операта“, това беше другата провокация. Трябваше да се сблъскам с класическото пеене, с актьорското представяне на двойнствения живот на героинята. Влюбих се в Кристин като образ. А като припокриване, като мен, като личността Весела, може би това е Мария от „Звукът на музиката“. Мария с вярата си в доброто, в Бог, да се влюбиш по най-чистия начин без никакъв фалш, да отгледаш, възпиташ и  обичаш децата и да създадеш дом и  щастливо семейство. Всичко това е много близко до мен. Това са неща, които и мен вълнуват като човек.

Когато подготвяхте мюзикъла „Звукът на музиката“ , помисли ли да отидеш в Австрия, на мястото откъдето тръгва цялата история?

Да, замислих се, защото страшно много харесвам природата в Австрия. Била съм преди време на преходи в Алпите. Наистина е приказно място, а и героинята в мюзикъла е свързана с планината, както съм и аз самата.

Всеки свободен ден съм на Витоша или някъде на въздух. Но много ми се иска да отида в Австрия, там където е била къщата на семейство Трап.

Имаше ли певица, която да е символ за теб?

Първата ми любов беше Идина Менцел. Когато я чух за първи път в мюзикъла „Шах“ от Бени и Бьорн, бях омагьосана. След това, относно „Фантомът на операта“, моята любима певица, която изпълнява  Кристин е Сиера Богес. Много я харесах на честването на 25 годишнината на „Фантомът на операта“ в Роял Албърт хол. Има много други талантливи изпълнители, които също  харесвам. Имам възможността да пътувам често до Щатите и да гледам  мюзикъли. Впечатли ме Ева Ноблесада, която играе в момента „Великият Гетсби“ на Бродуей. От мъжете – Рамин Каримлу от „Фантомът на операта“ и „Анастасия“, както и Джош Гробан от „Шах“.

Разговаряме след „Клетниците“ и спектаклите на „Мама миа!“. В „Клетниците“ има три прекрасни образа – Фантин, Епонин и Козет. И те са корено различни. Маестро Карталов ли ти предложи Фантин?

В началото се колебаех между Козет и Фантин. Маестро Карталов по-скоро ме насочваше към Козет. Точно бяхме направили „Фантомът на операта“ и той казваше, че имам хубави височини, а също и актьорски много ще ми подхожда.

Но ролята на Фантин ме предизвиква повече. Трите героини са много интересни и имат своите провокации. Козет е изключително чиста, за мен тя е като една сълза, тя е непорочна, неподправена, която вярва в доброто. Епонин е мечтателката, която вярва в любовта, вярва, че ще се случи невъзможната любов. И ето я Фантин и нейната голяма драма. Тя вече е разочарована, вярвала е в любовта, но е изоставена от своя любим, изоставена с дете, за което трябва да се грижи и няма как да му осигури живота, за който тя самата мечтае. Тя жертва себе си, гордостта си за своето дете. Много хубава роля и се радвам, че екипът на Камерън Макинтош ме одобриха за ролята на Фантин.

Каза, че следиш постановките по света. Иска ли ти се още някой хитов мюзикъл да бъде поставен у нас, в който да участваш ти? Разбира се, знам, че това е трудно.

Имам огромни мечти, естествено. Много подходящи за България са мюзикълите на Дисни. В момента много нашумял и търсен е мюзикълът „Замръзналото кралство“. Друг например е „Мери Попинз“. Мечтая си за „Мис Сайгон“ – мюзикъл, който много обичам. Това е „Мадам Бътерфлай“ в жанра. Споменах по-рано и „Шах“ – много го обичам и като история и като музика, като сценография.

Една от най-дълго изпълняваните от теб роли е тази на Софи в „Мама миа!“. Вече колко станаха спектаклите!? Не са само песните на АББА, които водят публиката винаги щом заглавието е в афиша на Софийската опера.

Обичам ролята, музиката, режисурата, сценографията, невероятният екип на Софийска опера и балет, моите изключителни колеги на сцената, всичко в тази постановка. Колкото до броя на спектаклите вече сигурно са над 135. Успехът му се дължи не само на песните на ABBA, които са тотален хит, където и да ги бутнеш всяка песен е право в десетката. Успехът е заради самата постановка на Маестро Карталов, заради певците и музикантите, които участват. Но все пак заглавието е ключът. Всички познават музиката на ABBA. Има много поколения, които са израснали с нея. Продължават да я слушат, обичат я, водят и децата си, които израстват с тази музика. Песните са на български, което е най-хубавото, а преводът им е невероятен и публиката пее с нас. Много е важен текстът. И самата драматургия на постановката, как хубаво е вплетена и е направена, така че да бъде адекватна, да бъдат изведени задачите на всеки един актьор от Маестро Карталов. Важно е и че съставът непрекъснато се обновява, има нови млади хора. Заглавието е популярно и се харесва от всички. Играхме го в много градове  – Пловдив, Варна, Разград, Благоевград, Белоградчик, Албена, Велинград и сигурно пропускам нещо.

Много години си свързана с мюзикъла и имаш наблюдения върху подготовката на певците у нас. Промениха ли се нещата от времето, когато ти започваше?

Основният проблем е, че ние нямаме установена школа и образование за мюзикъл. Искам да кажа, че аз също впоследствие съм стигнала до чужбина, за да се доусъвършенствам, но в крайна сметка първо съм завършила подходящо образование тук. Смея да твърдя, че имаме подходящите преподаватели. Просто трябва да се вземат програмите отвън. Това е нещото, което трябва да се направи. Иначе, имаме хореографи, имаме преподаватели по пеене, имаме по актьорско майсторство, имаме сценографи, режисьори, всичко имаме. Имаме и опита от това, което Софийската опера направи в последните години, което е абсолютно на световно ниво. Също и други културни институции развиват жанра. Ние всички гледаме навън какво се случва и какво правят хората. Но и тук работим по същия професионален начин.

Сега мисля, че и в Музикалната академия направиха специалност „Мюзикъл“, в НАТФИЗ също. Във времето, в което аз бях в Академията, самите преподаватели много обичаха мюзикъл и ние всяка година правехме мюзикъл. Някак естествено, продължи моят път. Но виждам, че определено вече се създават такива школи и има деца, които се образоват, защото според мен този жанр трябва да се възпитава от дете. За мен това е посоката. Както аз съм имала шанса да тръгна по този път и виждам, че това работи. И детето колкото по-отрано го вземеш за обучение толкова е по-добре. Както е с балета и много други неща

Била си вокален консултант за определени спектакли. Търсят ли те да преподаваш?

Да, доста често. В Академията бях хоноруван асистент и преподавател известно време, но се отказах, когато поех да бъда артист на сцената. Вече за трети път ме канят в НАТФИЗ да бъда преподавал по пеене, но аз все давам стъпка назад, защото сега още се усещам в разцвета си да играя. А самото посвещение на преподавателската дейност е много ангажиращо. Аз съм човек, който се отдава на сто процента. Знам, че, погълне ли ми другото, спектаклите ще останат малко назад. Според мен, преподаването ще дойде по естествен път. От време на време консултирам хора, давам уроци, когато имам възможност. Работила съм, както казах, за отделни продукции и конкретно в Младежкия театър, където се направиха много мюзикъли. В Стара Загора също бях поканена. Но то е за определен период от време. Влезеш ли в институция, като преподавател, поемаш отговорност за едни млади хора, на които трябва да покажеш пътя. Много се радвам, че в операта се отвори тази врата за мюзикъла. Чувствам се изключително щастлива, че съм част от този колектив, чувствам се на мястото си, защото тук наистина се правят световни продукции и ако трябва да направя същия избор, бих го направила отново.

Питаха ме защо съм решила да остана в България. Защото вярвам, че където си се родил е твоето място. Камъкът си тежи на мястото, тук е моята среда, тук е семейството ми, тук се усещам жива. Усетих мюзикъла като мисия, да се развива този жанр и аз да съм част от това развитие. Много е сладко, когато ти участваш в развиването на жанра и виждаш, че има плодове.

Весела Делчева е родена на 16 ноември 1986г. в София. В семейството ѝ няма професионални певци. Занимава се с музика от шест годишна във вокално-театралната група „Таласъмче“ с ръководител Димитър Костанцалиев. Заедно със свои приятелки създават момичешката група „Инстинкт“. Завършва природо-математическата паралелка с изучаване на испански език в 39 СУ, София. Има бакалавърска степен и две магистратури по поп и джаз пеене и музикално-сценична режисура в Музикалната академия. Играе в студентските постановки “Чикаго”, “Мама миа”, “Коса” и др. Нейна е заслугата за вокалната подготовка на актьорите от Младежкия, Сатиричния и Старозагорския театър в спектаклите “Стъпка напред”, “Календарни момичета”, “Карлсон, който живее на покрива”, “Само за жени!”, “Пинокио”.
От 2011 г. е част от трупата на Музикалния театър, а след това от 2020 г. е солистка на Софийската опера и балет. Била е вокален педагог в „Х фактор“, България и в „Звездите в нас“, България.

Награди:

2019 – „Златно перо“ за принос към българската култура и изкуство;

2019 – „Музикант на годината“ в категорията „Класика в другите жанрове“ за актриса в мюзикъл;

2020 – Номинация “Hollywood Music in Media Awards” за изпълнение на най-добра песен във видео игра “Baldur’s gate3”;

Роли: Луиза в “Зоро“, Дороти в „Магьосникът от Оз“, Сатин в „Мулен Руж“, Бети Шифър в „Булевардът на залеза“;Шийла в „Коса“,  Кристин във „Фантомът на операта“; Кристин в „Любовта никога не умира“, Фантин в „Клетниците“; Г-жа Андреева в „Баща ми бояджията“; Софи в „Мама миа!“; Фиона в „Шрек“; Мария в „Звукът на музиката“; Мис Хъни в „Матилда“и други.

Интервюта е публикувано в Портал Култура през август 2025 г.

Снимки: Софийска опера, личен архив