Легендарният тенор Грегъри Кунде в София

Един легендарен певец гостува по покана на Софийската опера за изпълнението на Симфония №9 от Бетовен под диригентството на Даниел Орен, с която завърши фестивалът „Опера на площада“ 2025 г.

От много години Грегъри Кунде има славата на певец, чийто изпълнения те грабват и те карат да се чувстваш щастлив, че слушаш опера. Казвам слушаш, защото в многото ми радиогодини многократно съм се възхищавала на неговите интерпретации в различни постановки. А и да гледам опера на видео не е сред любимите ми занимания. Всяка събота програма „Христо Ботев“ излъчва оперни спектакли, често директно от различни световни театри. Спомням си някои ярки участия на Грегъри Кунде като Полионе в „Норма“, Гуалтиеро в „Пиратът“, Тит в „Милосърдието на Тит“, Самсон в „Самсон и Далила“, „Отело“ на Верди и „Отело“ от Росини – спектакъл в който Дездемона беше Джесика Прат, с която бяха заедно и на сцената в София. Дори за миг, през 2016 г. по време на директното излъчване не си помислих, че ще ги видя двамата заедно в София. И до днес винаги се припомня нещо, което никой друг тенор не е направил – Грегъри Кунде изпълнява в един сезон ролите на Отело в едноименните опери на Верди и на Росини. Но признавам, бях истински запленена от записа на друга росиниева опера „Армида“, в която той е рицарят Риналдо, страстно влюбен, обсебен от магьосницата Армида. Pабележителна реализация в партньорство с Рене Флеминг. Тя и самата опера е толкова ярка и завладяваща, но и толкова трудна за изпълнение, че този рядък запис те изпълва с неизразимо удоволствие.

Сега, толкова години след тези събития разговаряме с Грегъри Кунде в залата на Софийската опера. Срещам един лъчезарен певец, с блестящи очи и покоряваща усмивка, на когото никак не може да дадеш истинската възраст. Както е модерно певецът не пропусна да се представи пред почитателите си в социалните мрежи на площада пред Катедралния храм, където беше концертът.

Преди няколко дни бяхте в Торе дел Лаго за „Турандот“.

Прекрасно място. За първи път пея там. Беше наистина грандиозно. Чувства се духът на маестро Пучини. Пак пях на открито на сцената на езерото. Както и тук имахме добро време. Но само на първото представление изиграхме първото и второто действие спокойно, а на последната сцена от второто започна да вали. Представлението беше прекъснато за един час. И тогава интендантът каза: „Не спирайте“. Така третата част – от арията на Лиу и финалния дует с хора изиграхме в лобито на театъра. Много атрактивно и наистина незабравимо преживяване, но така си е на откритите сцени?

Имате опит със сцените на открито.

Да, на открито съм пял и във Верона, но е напълно различно от това в Торе дел Лаго. Във Верона арената е кръгла, като Колизеума, акустиката е много по-добра, а тази в Торе се нуждае от малко усилване.

Какво сте правили във Верона?

Последно с Алекс (Александър Виноградов), изпълнихме „Аида“ заедно тази година. Имахме три представления, той като Рамфис, а аз Радамес и отделно аз имах „Турандот“.

Освен това моята първа „Аида“ там беше в продукцията на Франко Дзефирели, която беше много атрактивна. Втората, в която пях беше оригиналната от 1913 г. от началото на спектаклите във Верона, възстановка на продукцията, а сега на Стефано Пода от тази година. Тази на Дзефирели от 70-те, 80-те години е невероятна. Втората, оригиналната, е доста хубаво представление, с коне, които пристигат с прекрасна карета, традиционни костюми. На Пода е модерна, кристална е, всички костюми са сякаш от кристал. Да я гледаш на Арената е нещо невероятно. Но е трудна за един артист, защото е трудно да се ходи. Пода е много специален, но все пак е хубаво. Аз го обичам.

И сега сте в София за първи път?

За първи път и за първи път в България. Хубаво е, много ми харесва този театър, истинско бижу е.

И сте пели с други българи, нали?

Да, разбира се. Веднага се сещам за Дарина Такова. И с Гяуров. Познавам много добре Райна Кабаиванска. Видях я преди три месеца, в апартамента й. Кабаиванска е още по-красива сега? Винаги е била. Видях, че през септември ще води майсторски клас тук. Колко е хубаво!

Натоварена ли е програмата ви?

След България ще имам една седмица почивка, после отивам в Париж за репетиции на „Аида“. Отново „Аида“! Познавам само три образа, но те никак не са малки – Радамес, Калаф и Каварадоси. Но са ми достатъчни. (смее се) След Париж пак ще имам малко почивка. После ще бъда в Китай за два концерта. Ще отбележим 90 годишнината на Лучано Павароти в Шанхай. Ще бъде хубав концерт, в който ще участват и други певци.

Следващият ми ангажимент ще бъде „Ирис” от Маскани, концертно изпълнение в Мадрид с Ермонела Яо. Много, много рядко изпълнявана опера. Музиката е прекрасна. След това пак в Париж, но този път за спектаклите на „Аида“ и завършвам с „Отело” в Катания, а в края на годината дебютирам като Стифелио в Пиаченца.

Значи продължавате да имате дебюти. Сега сте много известен и обичан певец, дори бих казала Вие сте легенда. Но когато започнахте, кои бяха певците, на които се възхищавахте.

Много благодаря за думите ви. Искате да кажете, кои бяха моите герои. Моят ментор преди почти 45 години беше Алфредо Краус. Обичам го. Моята техника беше много подобна на неговата. Така пях белканто в продължение на 25 години. Промених репертоара си едва преди 15 години, когато преминах към по-драматичен. По-драматичен, по-напрегнат, по-спинтов. Да, в началото, пет години работих с Краус. После направих майсторски клас с Мирела Френи, с Лучано Павароти и с други. Но Алфредо беше моят любим ментор.

От толкова години сте на сцената. Има ли нещо, което още не сте пял. Вагнер. Не всички могат да пеят Вагнер. И колкото и да е странно да, има още неща за правене. Например Бритън. Вече изпълних „Питър Граймс” и „Били Бъд”. Бих искал да направя „Смърт във Венеция”. Има такъв проект.

Може би във Венеция, но ще видим. Знаете ли това е 48-ата ми година на сцената. Започнах през 1978 г.

Да, страхотна кариера, красива и много дълга.

Да, това е много важно за един тенор. Много е рядко. Дано продължа още.

Гледах ви на репетицията с Маестро Орен все дирижирате. Това ли ще бъде следващият ангажимент на Грегъри Кунде?

Да. Аз съм и диригент. Интересувам се от репетициите на оркестъра, а и съм учил в университета в Илинойс хорово дирижиране. Там имаше хубава диригентска програма. Учих три години и после започнах с пеенето. Вече съм направил три опери. Последната беше във Венеция – няколко спектакъла на „Севилският бръснар“. Беше фантастично. Интересувам се от белкантото – Росини, Белини, Доницети. Аз съм от школата на Росини. Иска ми се да продължа да дирижирам техни опери.

Значи следващите 48 години ще бъдат за диригента Кунде.

Да се надяваме. И, ако все още се движа. (смее се)

Диригентите имат тази привилегия. Ето скоро даваха Зубин Мета, който не се отказва.

Разбира се, работил съм със Зубин преди дванадесет години. Правихме „Отело” във Валенсия, когато беше музикален директор във Валенсия. Работил съм много пъти с него, дори в Тел Авив. Последният път беше Реквием от Верди в Тел Авив, последните концерти като музикален директор там. Той е велик. Аз съм наистина щастлив. Работил съм с много велики хора.

Преди малко казахте, че имате няколко свободни седмици. Какво правите тогава?

Аз съм запален по голфа. С мой приятел от университета винаги пътуваме, за да играем голф, в Ирландия, Шотландия, на други места.

В турнири ли участвате?

А, не, не. Обичаме да играем за себе си, не сме добри, но обичаме да играем, като всички голфъри по света. Това е хоби.

Значи може освен за спектакли да дойдете тук и да играете голф. Има хубави игрища и у нас.

О, добре ще проверя и кой знае.

В края на разговора ни Грегъри Кунде сподели, че с удоволствие би се завърнал в Софийската опера за участие в спектакъл. А през новия сезон на Софийската опера има подходящи заглавия за него. Например „Турандот“.

Грегъри Кунде е учил хорово дирижиране и пеене в Държавния университет на Илинойс, преди да дебютира професионално през 1978 г. в Чикагската опера. Бил е член на оперното студио и е изпълнявал малки роли. По-късно следват Касио в „Отело“, Пруние в „Лястовичката“ и други. Започват да идват и покани за по-централни изяви. В Операта в Монреал е Артур в „Пуритани“ заедно с Лучана Сера, която разкрива афинитета му към белкантовия репертоар и впечатляващия му горен регистър. Няколко пъти пее в Метрополитън опера в Ню Йорк замествайки неразположен колега. Това се случва през 1987, 2001 2006 и през 2019, когато вече се изявява в няколко спектакъла на „Самсон и Далила“.

Същевременно кариерата му в Европа е блестяща, а ролите следват една след друга. И ако в началото това са само белкантови роли, то постепенно започват да пристигат поканите и за опери на Джордано, Пучини, Леонкавало, Маскани, Берлиоз, драматичните вердиеви герои, а критиците са единодушни: „Американският тенор Грегъри Кунде никога не спира да ни изумява и заслепява.“

https://www.gregory-kunde.com/about

Интервюта с Грегъри Кунде е публикувано първо в Портал „Култура“.