Галя Йончева: Аз съм оперната певица, която вероятно е изпяла най-много български опери

Галя Йончева, певица която е оставила траен спомен у всеки, който я е срещал и в театъра, и в живота. Казват, че е една от най-красиви български оперни артистки, вдъхновителка на много български творби. Много са ролите, които е изпълнила на сцената – по-големи и по-малки.

Започва с Кейт Пинкертон и представя на сцената някои от най-вълнуващите женски образи – Сузана, Мими и Мюзета, Лиу, Адриана Лекуврьор, Чо Чо Сан, Лейла, Алиса, Татяна, Флора, Албена, Мария Десислава, Йенуфа – общо трийсет и четири.

Омъжва се и заминава със съпруга си за Атина, като там завършва Атинската държавна консерватория с пеене. След като се прибира в България пет години е стажант артист в Софийската опера. Работи и с проф. Христо Бръмбаров в неговата оперна студиа. Специализира във Виена. Чаровна, лъчезарна, винаги готова да обърне внимание на човека до себе си. Вероятно затова след като приключва с активната си кариера тя издава книга, в която представя чрез интервюта свои колеги.

„Сцената е безпощаден рентген. Артиста не може да се скрие зад хубавия костюм и декора и осветлението. Не. Там проличава и възпитанието и моралът му и начетеността му, културата, която е натрупал, неговите нравствени качества. Когато съм влизала в нова постановка по цели нощи не съм спала. Репетициите са ми минавали като на филмова лента. Гледала съм се отстрани. Как сядам, от коя страна на стола трябва да седна, как трябва да заметна шлейфа си, как да изнеса грациозно ръката си. Много е грозно, когато играеш графиня или японка, изтъкана от финес, различни нюанси в поведението си, трябва да знаеш как да поемеш ветрилото, как да раздвижиш китката от лакътя. Направиш ли го грубовато в залата няма да ти повярват, че ти си гейшата Чо-Чо сан. Била съм щастлива, че съм виждала кърпичките, с които си трият сълзите хората в публиката. Това е най-висшата отплата за нашия труд.

Имам щастието няколко опери да ми бъдат посветени – от Парашкев Хаджиев и от Красимир Кюркчийски. „Златната ябълка“, „Лето 893“ и „Мария Десислава“ ми посвети Парашкев Хаджиев. Пяла съм на концерти много български песни. Записвала съм ги. Това ми е давало голямо удовлетворение и самочувствие, защото съм дълбоко убедена, че макар и малък народ ние сме много талантливи. Аз съм оперната певица, която вероятно е изпяла най-много български опери. Изпълнявала съм Пипков, Владигеров. Той искаше да запишем всички негови вокални творби, може би защото когато бях на специализация във Виена, тогава му дадоха Хердеровата награда и аз заедно с Маргарита Лилова, с Веско Парашкевов, който тогава беше концертмайстор на Виенската филхармония, направихме прекрасен концерт в чест на Панчо Владигеров в Музикферайн. (във Виена наин преподавател е Мария Брандт.)

За мен Красимир Кюркчийски е най-талантливият композитор. Той направи някои неща, с които си издигна вечен паметник – балета „Козият рог“, концертите му за пиано, операта „Юла“, която ни срещна в живота. След това той написа „Наздраве, Господарю“, една комична опера, която толкова се харесваше на публиката. Режисьор беше Павел Герджиков, който цялото си вдъхновение изсипа в постановката. Беше един фойерверк.

Баща ми е завършил в Тулуза, майка ми също. Баща ми е агроном-инженер, а мама филоложка. Баща ми робуваше на традицията. Той не можеше да приеме, че в нашата фамилия ще има артист. Смяташе, че това е една недостатъчно стабилна професия. Искаше да имам в живота си сигурност, да не разчитам на партньор, да не разчитам на други хора. Първо завърших икономика и дори седмица след като се дипломирах тръгнах на работа. Това беше жесток удар за мен. Първият ден писах фактури в „Металимпорт“ – много престижно учреждение. Внасях коли, камиони. Но това беше кошмар. Първия ден на връщане плаках по улицата. Дадох си обещание, че това няма да е моят живот. Сестра ми, която винаги е била артистична – тя пееше, свиреше на цигулка, играеше балет. На мен никой, никога не ми е обръщал внимание. Тя започна де пее в Академичния хор. Аз никога не съм пяла, освен в училищния хор. Но явно съм имала вътрешен порив да се доближа до изкуството. И благодарение на сестра ми ме приеха. Започнах да уча при Елизабет Рутгерс. Но нейната немска школа не ми допадна. Отидох при госпожа Доскова-Рикарди. Тя много ми разшири гласа, постави го на правилни основи, но от нейните уроци започнах да излизам с умора и пресипналост. Така отидох при маестро Христо Бръмбаров. Той ми каза, че имам основание и съм длъжна да се занимавам с музика. Междувременно кандидатствах във ВИТИЗ. Не ме приеха, защото имам слаб глас. Но аз вече заразена от изкуството реших, че щом не ставам за артистка ще стана критичка. В театрознание се кандидатстваше или с история, или с литература или режисура. Но аз не обичах историята, заради датите, затова реших да кандидатствам литература. Но нямам право на второ висше. Но отидох, явих се на изпит в университета и се класирах на първо място. Отидох при декана с молба, тъй като работя да ме прехвърли от редовно в задочно. Той прояви разбиране и така завърших литература. Работя, уча пеене и вземам изпити в университета. А в събота и неделя ходя на опера, защото тогава имаше невероятни спектакли.“

В Софийската опера постъпва през 1969 г. и работи там до 1991 г. Като спинтов сопран изпълнява 34 оперни роли. Най-значимите измежду тях са:

Бенджамин Бритън – Елена в „Сън в лятна нощ“;

Волфганг Амадеус Моцарт – Сузана в „Сватбата на Фигаро“, Фиордилиджи в „Така правят всички жени“;

Джакомо Пучини – Кейт Пинкертон и Чо-Чо сан в „Мадам Бътерфлай“, Мюзета в „Бохеми“;

Джузепе Верди – Леонора в „Трубадур“, Алиса във „Фалстаф“;

Жорж Бизе – Микаела в „Кармен“, Лейла в „Ловци на бисери“;

Красимир Кюркчийски – Юла, Вивиан Боасиер в „Наздраве, господарю!“;

Леош Яначек – Йенуфа;

Николай Римски-Корсаков – царица Милитриса в „Приказка за цар Салтан“;

Парашкев Хаджиев – Албена, Милкана в „Майстори“, Калинка-Малинка в „Тримата братя и златната ябълка“, Севина в „Лето 893“,  Зорница в „Луд гидия“, Мария Десислава;

Пьотр Илич Чайковски – Татяна в „Евгений Онегин“, Лиза в „Дама Пика“;

Рихард Вагнер – Елизабет в „Танхойзер“;

Сергей Прокофиев – Клара в „Годеж в манастира“;

Франсис Пуленк – Жената в „Човешкият глас“;

Франческо Чилеа – Адриана Лекуврьор;

Шарл Гуно – Маргарита във „Фауст“;

Книги: „Оперни пътеки“ – интервюта с колеги, 2006 г.; „Отвъд завесата“, 2009 г.

Галя Йончева написва книгата „Оперни пътеки“ (изд. „Сиби“), в която разговаря с над петдесет видни оперни певци, диригенти, режисьори, художник-постановчици, с които е творила на оперната сцена. Тази книга е стойностен документ за живота и духовния мир на много изтъкнати оперни светила, за които няма други източници на информация. Поради голямото търсене, на двадесетия ден след издаването ѝ следва второ издание. Книгата се ползва като учебно помагало в музикалните училища и Музикалната академия „Панчо Владигеров“.

Втората книга на Галя Йончева „Отвъд завесата“ (изд. „Сиби“) разказва за чудната същност на всеобхватното оперно изкуство. Разгледани са проблемите за мястото на музиката и на театъра в Операта, всевластният порив, който стимулира творците, същността на оперната певица, разказано е за предизвикателствата, колегиалността, сцената, публиката. Авторката, изхождайки от богатия си личен опит, разкрива как се изгражда оперния образ, важния репетиционен период, ролята на партньорите, какво дава и какво взима успехът. Във втората част на книгата Галя Йончева описва как е изградила осем от най-любимите си героини, които са ѝ донесли висше удовлетворение. Тази част с множеството музикални примери разкрива тайните на творческия процес и е чудесна школа за младите интерпретатори.