Започнете новата година с „Фалстаф“, една от най-атрактивните опери на Джузепе Верди. Спектаклите са на 15, 16, 17 и 18 януари, а забавлението е гарантирано.

Двама световнопризнати интерпретатори ще представят Фалстаф – Лучо Гало и Кирил Манолов. Дамите, които събуждат интереса на сър Джон са Мила Михова и Габриела Георгиева – Алиса Форд, Александрина Стоянова-Андреев и Мария Радоева – Мег Пейдж. Весела Янева и Мариана Пенчева ще пресъздадат забавната мисис Куикли, чийто план за отмъщение задвижва цялото действие. В него, без да са наясно точно какво се случва, се включват Атанас Младенов и Венцеслав Анастасов – мистър Форд, Ангел Антонов и Красимир Динев – д-р Каюс. Сред тази невъобразима суматоха се радваме на чистата любов на Нанета и Фентон, в изпълнение на Станислава Момекова, Силвия Тенева и Мария Павлова, Рейналдо Дроз и Емил Павлов. Между суетнята, своето оцеляване търсят и двамата слуги на благородния сър Джон Бардолфо и Пистола, представени от Пламен Гранджан и Николай Павлов, Николай Войнов и Александър Носиков. Във вихрения ритъм се включват оркестърът, хорът и балетът на Софийската опера, обединени от диригента Никола Пашковски. Режисьор на „Фалстаф“ е Марко Гандини.

„Всичко на света е шега. Човек се ражда шегаджия“, единодушни са Уилям Шекспир и Джузепе Верди във финалната фуга на операта „Фалстаф“, която композиторът първо създава. Още през 1889 г. той пише на Бойто: „Надявам се, че работите? Най-странното е, че и аз работя!… Развличам се да пиша фуги!… Да, господине: фуга… и то весела фуга… Защо весела? Ще кажете вие? Не знам как, нито защо, но фугата е весела!“

А и каква друга да бъде тази фуга след цял куп перипетии, надлъгвания и забавни номера, които си погаждат веселите жители на Уиндзор. Но на финала всички единодушно заявяват: „Всеки смъртен се подиграва на всеки, но най-добре се смее този, който се смее последен.“

„Верди написва тази изключително трудна фуга, която е много красива. Това е като да отвориш шампанското.“, казва режисьорът Марко Гандини и продължава: „В тази постановка срещам сила, която е изключително мощна и увличаща. Има доверие, уважение, споделен артистичен живот. Това е нещо, което наричам „Любовна аура“. В моите постановки искам да създавам атмосфера на сливане, на уважение и това позволява на артиста да даде най-доброто от себе си.“ Това е втората постановка на Гандини в Софийската опера след „Медея“ от Луиджи Керубини. Бил е асистент на Франко Дзефирели и Греъм Вик. Освен режисьор на успешни спектакли в различни театри по света, той е професор в университет „Шова“ в Токио, в певческата академия на Миланската Скала, оперното студио на консерваторията в Лугано, както и към програмата за млади артисти на „Ел Система“ във Венецуела и др.

Диригентът Никола Пашковски е дирижирал „Турандот“ в Софийската опера. Сред последните му ангажимента са „Бохеми“ в Равена, „Сватбата на Фигаро“, „Така правят всички жени“ и „Дон Жуан“ в Токио.

След премиерата на „Фалстаф“ преди година Лучо Гало се завръща за още два спектакъла на една от любимите си опери. Освен в София той изпълнява Фалстаф и в Лайпцигската опера през декември и януари. За ролята той казва: „Ролята на Фалстаф е своеобразен сбор от всички баритонови роли, написани от Верди. Това е ролята с най-много нюанси и богатство на цветове в репертоара на Верди – истинско предизвикателство за всеки интерпретатор.“

„Това е роля, която ме е извела на сцените по света, която съм пял в големите театри, с големи диригенти и режисьори. Постановката е изключителна. За два часа ще бъдете в един друг свят.“, смята Кирил Манолов.

„Верди решава да напише тази опера в края на творческия си път. Това сякаш е ретроспекция на това, което го е вълнувало през целия му живот. Като млад много слушах „Суингъл сингърс“ и тук се чувствам като певец от тази група.“, споделя Венцеслав Анастасов.

Световната премиера на „Фалстаф“ е на 9 февруари 1893 г. в Миланската Скала и е аплодирана от кралски особи, аристократи, критици от цяла Европа. Някои от номерата са бисирани, а Верди и артистите са аплодирани повече от час. Само през следващите два месеца се играе двайсет и два пъти.

В Софийската опера творбата е представена за първи път на 10 февруари 1942 г. с режисурата на Петър Райчев. Следващата е на 14 юни 1986 г. с диригент Димитър Манолов и режисьор Светозар Донев.