На 30.09.2026 г. в камерна зала „България“ се състоя концерт на сопрана Антония Раднева, баритона Алек Аведисян и пианиста Фридман Зайцер. Използвах възможността за разговор с господин Аведисян. Нова среща след известно прекъсване. Последният път представихме концерта им с пианистката Венета Нейнска от края на 2019 г.

Отново в България. Как се организира тази среща с една чудесна певица?
Антония Раднева ме покани да участвам в този концерт. Това беше през есента на миналата година, още от тогава го планираме. Имахме идеята да бъде с друг репертоар, да изпеем на Хуго Волф един голям цикъл, но поради заетост, и организационни проблеми, а и тъй като е много дълъг цикъл решихме в крайна сметка да се спрем на нещо малко по-разнообразно от различни композитори. Някои от тях имат и годишнини, така че Роберт Шуман е в първата част на нашия концерт.
Втората част се състои от изцяло от френска музика – Дюпарк, Бизе, Пуленк и аз пея цикъла на Равел „Дон Кихот и Дулсинея“. Пианистът е прекрасен. Това е съпругът на Антония, който е бил корепетитор в немалко немски театри. Когато двамата сме подготвени нещата се получават бърза. Моите пиеси работих с един американски пианист в Инсбрук. Пял съм с Ружка Черкчиева, някои от нещата от Шуман. Като цяло тя остави в мен една голяма култура към детайла, към музиката, към камерният звук.
Обичаш да правиш камерни концерти, била съм и друг път на твой концерт.
Много ми харесва да пея камерна музика, тя е един съвсем самостоятелен свят.  Не зависиш от диригент, не зависиш от колеги, не зависиш от декори, не зависиш от никой, сам си. Много чиста форма, директна форма, т.е. ако се чувстваш комфортно, а аз се чувствам комфортно в този стил, според мен много може да бъде директна връзката с публика. Публика – музика, без посредници.
Кариерата ти преминава изцяло навън, както разбирам епизодично се връщаш.
Сега в момента съм на свободна практика. Седем години бях в Инсбрук, солист в театъра, но в един момент си казах стига толкова, защото истината е, че като солист на театър ти си натоварен със страшно много спектакли на сезон.
И това не е ли добре?
Това е добре, но до време, защото аз изпях всички главни Моцартови роли. Моцарт и Росини са моите композитори, но сега лека полека, с годините ще отида към по-лиричния Верди. Миналия сезон гастролирах в театъра в Есен, много хубав театър с Есенската филхармония, която са страхотен оркестър. Направих нова продукция на „Пепеляшка“ – голяма серия от изпълнения. А тази година гостувам в Инсбрук. Поканиха ме за две продукции – „Мадам Бътерфлай“ от Пучини и другата е Яначек – опера, която е много рядко изпълнявана – „Пътешествията на пан Броучек“. Фантастична е и ясно се вижда неговия почерк. Либретото е малко особено и затова според мен не е поставяна много често, но в момента се връща интересът към нея. Както оркестрира Яначек партитурата е нещо с такава фантазия. За мен е близо до Щраус като майсторство на оркестрацията.
Свободен артист точно в този период не е ли много трудно?
Трудно е, но като си влязъл в лентата, все пак си търсен малко или много. Аз не съм в лигата на звездите. Движа се в средната категория, но влезеш ли в системата и търсят ли те, винаги има необходимост, особено от опитните певци, които често липсват. Аз съм малко в специфична ниша. Например Росини не пеят много баритони, тъй като партиите са много колоратурни, изисква се специфична техника.
Моцарт се пее много, разбира се, но пак има нужда от отношение към стила. Но, вече търсенето е толкова размито, че аз даже не мога да конкретизирам. Виждам много лирични гласове, които пеят много драматични неща, което не е добре, защото отношението към музиката вече липсва. Губи се замисълът на композитора. В днешно време забравихме да говорим за стил. Всеки композитор има своя стил на композиция. А когато ти сложиш един лиричен глас в драматичен репертоар и обратното, по никакъв начин не можем да отговорим на изискванията за стил. Акцентите не могат да се изпълнят във Верди, например.  Така че трябва човек все пак да има отношение към това как стилистично звучи един композитор, а то всеки композитор има собствен стил.

Значи имаш добър импресарио, щом се справяш добре като свободен артист.

Да, имам двама импресарии, с които работя. Това създава свежест в теб. Ползите са големи. Сигурността е по-малка, но ти като човек оставаш по-свеж, срещаш се с нови колеги. Малко се задушавах в ансамбъла. Прекалено натоварен си. Това че непрекъснато пееш с едни и същи колеги – добиваш една рутина, която не винаги е положителна. Освен това не ти позволяват да поемаш други ангажименти. Ето аз на Георги Димитров трябваше да му откажа Малер „Песни за земята“, което с него, да ги изпея щеше да бъде за мен сбъдната мечта, но имахме тогава спектакли и нямаше как да се освободя.
Но сега сигурно ти остава време да се занимаваш и с други неща.

Да. Мога да правя камерна музика, аз и преподавам, имам си ученици. В Австрия, има много хора, които искат да се занимават с пеене, не всички са професионалисти, но искат да учат при професионалист. В Австрия има тази култура, че дори човек на 40-50 години иска да се занимава с пеене, с класическо пеене. Правят го за себе си и с голяма любов. Всъщност е много приятно да им покажеш, не само с професионалисти да се занимаваш, но и с такива хора, които сега прохождат, но го правят с голяма посветеност и огромно желание. Имам един ученик, който изпя с мен всичките 600 песни на Шуберт. Научи ги наизуст. Той е толкова запален. Пее ги с мен, изработва всяка песен. Изпълнява ги вкъщи за себе си. Тъй като е австриец, няма нужда от превод, но си ги свири на пиано, разучава ги много внимателно и ги учи наизуст. Това ме впечатли страшно много. Той е заможен, няма финансови грижи и това му е най-огромното хоби. Той се занимава единствено с песните на Шуберт. Имам и млади певци, които идват при мен в Инсбрук.

Вече много години си на сцената, толкова роли си направил. Има ли все пак нещо, което ти е на сърцето и очакваш?

Ще ми се някои от по-подходящите за мене роли може би от Верди, може би Маркиз Поза в „Дон Карлос“. Искам да пробвам там, да видя как ще се чувствам. Валентин от „Фауст“ още не съм изпял, а мисля, че ролята е подходяща за мен – хем кратка, хем брилянтна. Хамлет от Тома искам да изпея. Това ще ми бъде много интересно. Може би това е, защото имах щастието да се занимавам с Моцарт и изпях целия цикъл Моцарт – Да Понте, както и немските му опери, които стават за моя глас и винаги бих се връщал към тях, защото те са голяма драматургия и фантастична музика.
Имам чувството, че умно управляваш кариерата си, не поемаш ангажименти, които не са за гласа ти. Кой те научи на това?
Александрина Милчева. Тя е с мен още от 19 годишен. Когато спечелих конкурса в Сполето ме посрещнаха и ми казаха „Ето го, нашия Скарпия. Ние сме те разпределили в „Тоска“. Обадих се на госпожа Милчева и тя каза „В никакъв случай. Това е дивашка роля, защото за нея са изисква доста по-експлозивен характер“.  Имаше и предложение за Барнаба в „Джоконда“. Много хора не знаят, не разбират от партиите в нашите професии. Певецът трябва да умее да отказва. Много млади не го правят. Бях на един майсторски класс на Кири Те Канава и тя каза: „Най-важната дума, която един певец трябва да научи в този живот е „не“. И наистина разбирам това нещо, защото да кажеш „не“ на темпо, да кажеш „не“ на изискване, което върви против инстинкта и да кажеш „не“ на репертоар, който не е за теб не е лесно. Има моменти, когато трябва да се отстои позиция.
Дълго си бил в един театър, както казваш, и то известен театър, с големи певци, големи диригенти, режисьори. Как се справяше с постановки, които не ти харесват?
Винаги гледам да намеря моите предизвикателства, дори да не ми харесва. Най-мъчно е когато се върви против инстинкта, когато се върви против това, което ти разбираш. Вярвам, че всеки певец има собствен инстинкт, който е верният инстинкт за него самия. Тогава ми е било много трудно. Помня един „Вертер“ с един много известен американски режисьор, който искаше Алберт да бъде съвсем обратното на това, което е, да бъде зъл, да бъде груб с Вертер, да бъде омразният приятел на Вертер, а музиката и романтичния подход на Масне, да оставим думите, дали думите са, може да бъдат перефразирани по някакъв начин, но проблема беше в музиката, че тя е изключително нежна и романтична в линиите на Алберт и много хубава, красива мелодия на Масне. Трудно става, въпреки това правиш всичко възможно.
А диригентите?
Най-голям проблем са необоснованите бързите темпа, което се случва много често, особено в Росини и Моцарт. Това е нещо, с което те искат да направят бърз ефект без понякога да мислят за това, че ние трябва да кажем определен брой думи и да изпеем определен брой ноти. Става трудно и тогава за съжаление губи музиката. Музиката понякога губи, когато егото застане на първо място.
С кой диригент сте работил най-спокойно?
Георги Димитров. Наистина го казвам без да се замислям. Той е голям музикант, той върви с една толкова ясна идея, която ти приемаш дори да е малко по-различна от твоята. Но истината е, че тая успява да те да бъде с теб, да диша с теб, да живее с теб. Наистина е той. Колкото до чуждестранните диригенти имало е много добри.
Лейв Сегерстам беше много добър. Работих с него в Швеция. Наистина беше много вече много възрастен, но с него се пееше също много лесно. Разбира се кога един диригент е добър, когато човек пее лесно и му се струва, че минаваш през вечерта като с полет, а не да се препъваш. Трудна професия е диригентската.

Поддържате ли контакт с госпожа Милчева?
Разбира се. Много често се обаждам, говоря си с нея. Тя е от това поколение, което винаги е знаело къде е, има много реалистична представа къде е стъпил в момента. Така че да, възхищавам се на това поколение хора.
Използваш ли някои от нещата, на които тя те е учила в твоята работа и като преподавател?
Разбира се. Те са като, как да кажа, вродени неща. Разбира се, след това съм работил и с други преподаватели. През последните години с госпожа Красимира Стоянова. Тя ми дава хубави съвети за репертоара, за вокална техника, така че с нея също поддържам много хубав контакт. Тя преподава във Виена, ние се познаваме още преди да започне да преподава в консерваторията във Виена. Тя също е страхотен музикант и от нея може много да се научи.
Но Александрина е тази, която започна с мен да работи от 19 годишен. Винаги ме е учила на отношение към музиката. Много е хубаво за един певец да може да влиза в една динамична палитра. Тя винаги ми е казвала за пея камерна музика, независимо от оперните спектакли, да се опитвам да се връщам към камерната музика, защото камерната музика оставя гласа еластичен. И това е вярно. Гласът остава млад и как да кажа, наистина еластичен и подвижен. Защото с камерната музика се вмъкваш в една малка форма, която трябва да изградиш в три минути, понякога от много пиано до много форте и тогава правиш добър ефект.

Алек Аведисян е носител на първи награди от международните конкурси „Елена Николай” и „Панчо  Владигеров”, както и Трета награда в конкурса на „Театро лирико спериментале” в Сполето, Италия; първа и специална награда на Международния певчески конкурс в гр. Русе „Франц Шуберт“ през 2005 г.; носител е на трета награда на Академичния конкурс „Христо Бръмбаров“ в София през 2005 г.; както и на първа награда и на специалната награда на Международния конкурс „Йозеф Хайдн“ през 2009 г. в София, както и трета награда в конкурса на „Театро лирико спериментале” в Сполето, Италия.

Носител е на „Кристална лира“ като най-добър млад изпълнител присъдена му от СБМТД през 2013 г.
Оперния си дебют прави на сцената в Русе като д-р Малатеста в „Дон Паскуале“. Репертоарът му включва роли, като Папагено във „Вълшебната флейта“, Гулиелмо в „Така правят всички жени“, Белкоре в „Любовен еликсир“, Онегин в „Евгени Онегин“, Зурга в „Ловци на бисери“, Марсел и Шонар в „Бохеми“, Фигаро в „Севилският бръснар“, Дандини в „Пепеляшка“, Леско в „Манон“

Често се завръща у нас за участие в различни концерти, първият е през 2010 г.  в камерната зала ,“България“ с Ружка Чаракчиева, в рамките на Софийските музикални седмици, същата програма бива повторена и на „Аполония“ в Созопол. Следват още няколко:

2 декември 2019 г.  2 декември 2019 г. – баритонът Алек Аведисян и пианистката Венета Нейнска изпълниха издадените след смъртта на композитора песни – „Лебедова песен“ от Шуберт

30 септември 2025 в рамките на СМС  – сопраното Антония Раднева, баритонът Алек Аведисян и пианистът Фридеман Зайцер представят камерния концерт „Пътищата на любовта“

В Софийската опера е гостувал в „Пепеляшка“ и „Евгений Онегин“ и в Новогодишни концерти. Канен е на фестивала Моцартови празници в Правец през 2016 г. и за „Вълшебната флейта“ в Русе през 2015 г. На фестивала Варненско лято под диригентството на Георги Димитров със Стефани Кръстева, Емил Павлов имаше концерт с арии от Моцарт и фрагменти от Годишните времена от Хайдн. Участвал е в изпълнението на Немски реквием от Йоханес Брамс с диригент Георги Димитров заедно с Димитрина Кечеджиева на 10.04.2025 г.

Репертоар:

Волфганг Амадеус Моцарт Папагено във „Вълшебната флейта“, Гулиелмо в „Така правят всички жени“, Дон Жуан;

Гаетано Доницети д-р Малатеста в „Дон Паскуале“, Белкоре в „Любовен еликсир“;

Джакомо Пучини Марсел и Шонар в „Бохеми“, Шарплес в „Мадам Бътерфлай“;

Джоакино Росини Фигаро в „Севилският бръснар“, Дандини в „Пепеляшка“;

Жорж Бизе Зурга в „Ловци на бисери“;

Жюл Масне Леско в „Манон“, Алберт във „Вертер“;

Йоханес Брамс Немски реквием;

Леош Яначек „Пътешествията на пан Броучек“;

Пьотр Илич Чайковски Евгений Онегин;