„Полифем“ от Джовани Бонончини

„Полифем“, едноактна опера от Джовани Батиста Бонончини с либрето на Атилио Ариости. Поставена е за първи път в Берлин през 1702 г.

През 1702 г. войната за наследството на Испания значително намалява музикалните продукции в двора на Леополд I, в който Бонончини е от 1697 г. Налага се композиторът да напусне Виена. Отива в Берлин, за да е на разположение на пруската кралица София-Шарлота. През тази година той написва „Любовта на Цефал и Прокрис“, а след това и „Полифем“, която нарича „малка багатела“. Ариости смесва два епизода от „Метаморфози“ на Овидий, книга ХІІ– любовта на циклопа Полифем към нимфата Галатея, влюбена в овчаря Ацис и силната страст на магьосницата Цирцея, към морския бог Главк, който пък е обладан от чувствата си към нимфата Сцила.

В прочутата „Одисея“ на Омир Цирцея превръща моряците на Одисей в свине, а тук Сцила в грозно морско чудовище. Във финала на операта всички случки завършват щастливо и влюбените остават заедно благодарение на намесата на Венера, която казва, че смъртта няма сила в нейното царство. Така се дават великолепни възможности на Бонончини да разгърне своите композиторски умения в патетично-нежния стил, където е безспорен майстор. В едно действие Бонончини създава 18 арии във форма „Да капо“, два дуета и един хор. Според свидетелствата на Георг Филип Телеман самата кралица София-Шарлота изпълнявала партията на клавесина по време на премиерата. Братът на Бонончини Антонио също се включил в оркестъра, както и самият либретист Ариости.

Въпреки, че операта носи името Полифем, той няма много богата партия. Ролята му е ограничена, но е брилянтно изобразен като прост, праволинеен и едноизмерен персонаж и до самия край, когато убива съперника си, е много по-скоро комичен, отколкото плашещ. Това се отразява в музиката: ариите му са доста семпли (по-специално строфичната ария „Dieci vacche“), както и арията „Vanarella, pazzarella“. За разлика от това, Цирцея, другият зъл персонаж в тази опера, получава много повече внимание. Докато Полифем се обръща към груба сила, за да получи това, което иска, тя използва трикове, за да отклони вниманието на Главк от Сцила и да спечели сърцето му. Един от акцентите в операта е нейната ария на яростта „Pensiero di vendetta“. Друг красив момент е дуетът на Ацис и Галатея „È cara la pena“, като гласовете се имитират взаимно. „След като чуе Полифем, човек се чуди защо не е изпълнявана по-често. И ако тази опера е представителна за драматичното творчество на Бонончини, тогава със сигурност едно възраждане на Бонончини би било много полезно. Тази опера е пълна с велики и изразителни арии. В повечето арии певецът е подкрепен само от басоконтинуо, понякога с допълнителни инструменти. В някои виолончелото играе важна роля, може би отразявайки факта, че самият Бонончини е бил професионален виолончелист. Други арии включват две блокфлейти, един или два обоя (партиите за обой в арията на Сцила „Soccorrete e non tardate“ са великолепни) или соло цигулка (арията на Галатея „Cor contento fra catene“ започва с виртуозно соло на цигулка). В много арии струните свирят само в заключителното риторнело. Специален ефект е пицикатото в струнните баси в арията на Главк „Queste goccie“, по време на което той излива магическа отвара във водата, дадена му от Цирцея, с фалшивия претекст, че това ще накара Сцила да се влюби в него.“ Може да се прочете в отзив в пресата.

По същия сюжет серенада пише и Георг Фридрих Хендел „Ацис, Галатея и Полифем“ представен през 1708 г. в Неапол. По-късно през 1718 г. той я превръща в едноактна опера на английски език „Ацис и Галатея“, а през 1739 г. създава триактна опера за италианската опера в Лондон на италиански език.

През 1735 г. в Лондон е премиерата на последната опера на Никола Порпора „Полифем“, а в спектакъла участвал прочутият кастрат Фаринели като Ацис. В неговата опера се смесва историята на Полифем, Ацис и Галатея, и историята на Полифем, Одисей и Калипсо.

Операта „Полифем“ от Бонончини не е съвсем непозната, защото през 1944 г. във Виена е направен запис, но на немски, а в по-нови времена през 2004 г. е представена и в Утрехт.

Действащи лица и изпълнители

Полифем, бас

Ацис, контратенор

Сцила, сопран

Галатея, сопран

Главк, контаалт

Цирцея, сопран

Венера, сопран

Малка митологична справка.

Полифем е най-известният от циклопите, син на бог Посейдон и нимфата Туза. В „Одисея“ на Омир се разказва как той затворил в пещерата си Одисей и хората му. Хитрият грък го напил, ослепил го, а след това се измъкнал заедно със спътниците си, като се завързали за коремите на овцете. След това Полифем призовал баща си да отмъсти. Полифем бил влюбен в нереидата Галатея, която обичала сицилианеца Ацис, когото Полифем убива.

Цирцея е нимфа, дъщеря на Хелиос и океанидата Персеида, и е известна магьосница.

Главк бил рибар, който опитал вълшебна билка, но скочил в морето, където Океан и Тетия го очистили и той се превърнал в морско божество. Влюбил се в Сцила, която магьосницата Цирцея превърнала от ревност в чудовище.

Сцила била дъщеря на морското божество Форкис и била красива девойка, в която се влюбил морския бог Главк, но тя отхвърлила любовта му. Той се обърнал за помощ към Цирцея, която за нещастие се влюбила в него и от ревност превърнала Сцила в чудовища с шест кучешки глави с три реда зъби и дванадесет крака.

На снимката: Галатия и Полифем.