На 25 февруари почитателите на Джузепе Верди отново ще могат да гледат десетата опера на италианския Майстор и първата по сюжет от Уилям Шекспир. Към своя любим автор Верди ще се завърне едва в края на славната си творческа кариера, за да създаде последните си две опери „Отело“ и „Фалстаф“.

На специална пресконференция в Софийската опера международният екип представи творческите си търсения.

Директорът на операта Пламен Карталов поздрави екипа и журналистите.

„Ние споделяме нашата ангажираност към разнообразие на репертоара. Разчитаме и на вас. Съвременното поколение има необходимост от по-голямо образование. Имаме непрекъснати срещи с ученици от различни училища, работим с младите хора. Сега е премиерата на „Макбет“, предстои и балетната ни премиера през март „Гордост и предразсъдъци“ и след това се посвещаваме на летния ни сезон, който започва с Вагнеровия фестивал, преминаваме към „Опера на площада“ и тази публика, която има необходимост от по-близък контакт с нашето изкуство.“

След като водещата на пресконференцията Бронислава Игнатова представи целия екип и изпълнителите, всеки от тях обясни концепцията и отделните емоции, които го вълнуват преди премиерата.

Вера Петрова, режисьор:

„Макбет“ е една от най-красивите опери с една от най-страстните музикални партитури, с изключителни бои в целия музикален изказ. Тази невероятна симбиоза между Шекспировия мрачен сарказъм, изведен в свръх естествените герои, във Вратаря, в Стареца от самата пиеса и патетично страстният красив музикален език на великия Верди прави голямо предизвикателство за всеки екип в извеждането на историята. Нашето голямо желание с Мария Колева беше да се придържаме към ремарките на Верди и в същото време да поднесем интерпретация, която надяваме се няма да наруши историята, която разказва тази опера. Силуетите и декорите са Средновековие, мрачно Средновековие. За съжаление и в нашето така наречено светло ежедневие виждаме убийства, амбиции, власт, кръв. Целият свят е потопен в зловеща кръв. Нищо ново не се получава под небето. Но ние го разказваме под формата на фантазен трилър с много интересна естетика на готически врати-остриета, които дават през цялото време усещането за опасността, която ни грози. Надяваме се да я постигнем с помощта на Риолина Топалова, която работи по пластиката на артистите, защото при вещици се търси една много специфична пластика. Имаме един невероятен герой, който е върху текста на Шекспир, изигран от Александър Александров, нашия голям балетист. Надяваме се да ви разкажем история, която наистина да бъде фантастична и в същото време да запази психологическия трилър, който върви между главните герои. За мен това заглавие не дава отговори, а поставя най-тежките въпроси. Кои сме? Защо сме? Защо сме се родили? Има ли смисъл в човешкия живот и ако има, какъв е той?

Имаме прекрасен диригент, театрален диригент, който вижда драматургията. Макбет първо е много трудна вокално. Тя е екстремна – за централните роли, малки, големи, тя е изключително сложна. Оркестърът и хорът също изграждат много сериозна партитура с огромен мащаб на нюанси. Опитваме се Лейди Макбет да е просто човека, не да е едно психопатично чудовище. За мен най-сърцераздирателната и най-красива мелодия в операта е точно на Лейди Макбет – там, където една човешка душица се държи на една струна и върви по път, който не знаем накъде ще я заведе. Трудна опера от една страна, защото изисква огромни певци, но другото, което е още по-сложно – трябва да са изключителни артисти, защото това е драматургията на Шекспир. Тя не може да бъде направена схематично. Тя трябва да бъде изведена във всички нюанси, които в много интересен, подсъзнателен музикален изказ Верди поставя като предизвикателство не само пред диригенти и солисти, но и пред постановъчния екип. И затова смятам, че може би това е причината една от най-красивите опери на Верди да бъде по-рядко поставяна.

Мария Колева, сценография и костюми:

Търсихме много интересен сценичен образ, който да е симбиоза между реалното и метафизичното в този текст. Така се родиха тези тежки архитектурни кулиси, тези остриета, които са напомняне за съответната историческа епоха, без да я илюстрираме дословно. В същото време ги съпоставяме с едни много неравни природни терени, които обрисуват света на вещиците и пространството на свръхестествените сили, които са основната движеща сила в този спектакъл. Образът на вещиците, много интересният образ на Вратаря – Пазителят на сънищата, както го създадохме в нашия спектакъл, който стъпи върху основата на пиесата на Шекспир. Там Вратарят е изключително малка роля, но ние го развихме. Получи се много интересен образ и страхотно допълнение към света на невидимите сили. Основната гама е по-монохромна, по-мрачна, за да представим една от най-мрачните епохи в архитектурата като цяло, с възможно най-малко светлина. Запазили сме това усещане, но сме запазили и много акценти, които ще видите в костюмите, особено в костюмите на тези много важни свръхестествени същества – вещиците, Хеката. Червения цвят е важен елемент в костюмите. Създадохме много интересни текстили, които в своя колективен образ, създават илюзия за сенки, които газят в огромна локва кръв и сякаш се разтичат в пространството. Силуетите до голяма степен са флуидни.

Риолина Топалова, хореография:

Всеки път е предизвикателство да съм в екипа на Вера Петрова. Тя много дълбоко и емоционално влиза в драматургията на всяко заглавие, върху което работи като режисьор. Тя изисква неговата пластическа одухотвореност не само като изграждане на образи, но и като емоционално състояние. Нашия прекрасен сценограф ми е дал възможности с костюмите естетически да развивам богата пластика. След толкова години работа в театъра, специално обръщам внимание на хора, който е страшно мотивиран в изграждането на цялото заглавие, защото целият хор е с много повече задачи и с много повече движенчески изисквания.

Алесандро Д`Агостини, диригент:

Каква е необходимостта в днешно време да поставяме „Макбет“? „Макбет“ не е музейна опера. Тя е опера за усещането за власт на човека, изправен пред властта. Това е опера, която е изключително актуална. Верди сам си задава въпроса, как може човек да се преобрази, когато получи власт? Може ли да избира добро или злото? И много често избира злото. И е много интересно, защото злото не е свръхестествено. Вещиците казват това, което е бъдещето. Но изборът го прави Макбет. И това е основно. Защото проблемът за властта е проблем, който ще остане в много опери на Верди – „Дон Карлос“, „Аида“. Това са опери, където виждаме отново този проблем. Това е проблем и на нашето ежедневие. „Макбет“ е революционна опера, дори и в днешно време. Интересно също така е това, което Верди прави като експеримент в тази опера в колорита на оркестъра, в колорита на хора, и в колорита на гласовете на солистите. Верди изпълва всичко с указания – дали да е по-тихо, да шепнеш, дали да бъде с един понякога затъмнен глас. Защото те трябва да подсказват състоянията на душата, които са извънредни, но всъщност човешки. И това е парадоксът. Ние много работихме върху това с хора, но и с оркестъра. Аз съм изключително доволен, защото намерих невероятен хор и оркестър с огромен потенциал. Доволен съм от постигнатите резултати. Освен това, имаме невероятен екип от певци, които са готови да изпълнят всички указания на Верди. Изключително се радвам, че работя с Вера и с нейния екип, защото Вера тръгна не само от Верди, но всъщност тя тръгна от Шекспир. А познаването на Шекспир е изключително важно, за да се възстанови величието на тази опера.

В края на срещата диригентът сподели, че операта не се поставя често, защото излиза извън общоприетите оперни канони: „От двамата главни герои единият си има само една ария, а другият цели четири. За Лейди Макбет се изисква изключително различна вокалност, а за Макбет се изисква само да присъства непрекъснато на сцената, но само с една единствена ария чак на финала и с много дуети и много моменти, в които той пее с другите изпълнители, но има само една ария. Това означава, че в този момент Верди търси да променя правилата. Главната роля вече е на баритона, а не на тенора, както е традицията. И не е обичайната любовна история, в която любовният триъгълник се разиграва. Има нетипична схема в драматургията.“

Емоциите и вълненията споделиха и някои от изпълнителите на главните роли.

Венцеслав Анастасов, Макбет:

Операта Макбет е едно от най-специалните за мене заглавия. Срещата ми с това произведение на Верди е още от съвсем ранна детска възраст. Когато бях на три години моите родители Мария Венциславова и Анастас Анастасов бяха водещи солисти на Русенска опера и изпълняваха Макбет и Лейди Макбет. И така още от тази епоха, в детската ми глава тогава, са останали много мелодии, които после се насложиха и при разучаването на операта при всичките постановки, в които съм участвал в България и в чужбина до този момент. Затова тази опера е много специална за мен. Освен това, като музика и като драматургия, не знам дали е заради мрачния сюжет или заради това, че музиката много органично показва цялата драма, но това е произведение, което е много близко до сърцето ми. Моя баща, още когато изпълняваше Макбет, ми даде някои насоки, които още помня. Обикновено първите неща, които научаваш за дадено произведение, остават най-траен отпечатък и съответно формират цялото изграждане на идеята ти за произведението. Основното нещо, което той ми каза и което помня е, че при работата над образа на Макбет той винаги си е представял, че всъщност Макбет и Лейди Макбет са двете страни на героя. Тоест и Макбет и Лейди Макбет живеят в него и съответно в дадени части на историята взема превес едното или другото, както доброто и злото са борят в нас. Не казвам, че Лейди Макбет е доброто, а Макбет е злото или обратното, но всичко е пропито с нюанси в решенията, в характерите и това определя съдбата им.

Радостина Николаева, Лейди Макбет:

Ще дебютирам в ролята на Лейди Макбет. Не съм си представяла, че ще се докосна до този образ, най-вече заради неговата многопластовост, заради това, че е толкова интензивен и експресивен в своята проява. С Вера Петрова сме обсъждали много неща за образа. Едно от нещата, което на мен много ми импонира е, че не трябва да я покажем от нейната жестока страна, а точно обратното, да покажем нейната слабост чрез любовта й към съпруга й. И чрез тази слабост, чрез тази любов, която се превръща в нейна слабост, да покажем човешката страна и това, че тя също страда. И разбира се, тя е подвластна на всичко, с което човек може да се сблъска през живота си, а именно стремежа към власт. Разбира се, тя е много разрушителна при Лейди Макбет и при Макбет. Ще видите нещо много по-различно, отколкото до този момент сте гледали. Ще се постараем да покажем тази прекрасна страна на Лейди Макбет. Не само лошата й страна.

Лилия Кехайова, Лейди Макбет:

Преди единадесет години, когато се явих на прослушване в Софийската опера за ролята на Тамара в операта „Борислав“ се явих с арията на Лейди Макбет. Повече от петнайсет години знам цялата роля, но не я бях пяла. Изключително съм щастлива, че ще изпея тази роля, защото страшно много я обичам. Имаме много хубав състав, имаме и прекрасна изпълнителска традиция в лицето на Гена Димитрова. Да работя отново с Вера Петрова е голямо удоволствие. Знам какъв творец е, какво може да направи с нас солистите и с целия прочит на заглавието. За Леди Макбет мога да кажа, освен, че чисто вокално много ми харесва, но е и роля, в която се изисква абсолютно пълно отдаване, пълно изразяване на цветове, емоция, страст. Като актьорско присъствие е голямо предизвикателство. И това, което каза маестро Д`Агостини много ми харесва – да помислим за доброто и за злото, за тази болната амбиция. Действително ли трябва да е на всяка цена? Или не е добре да имаш болна амбиция, ако правиш нещо в повече от това, което е редно?

Габриела Георгиева, лейди Макбет:

Дебютирала съм в тази роля  още през 90-те години. Това е една изключително интересна и предизвикателна роля, роля в крайни контрасти, динамически, вокални, актьорски. Това е история за една жена, която е много амбициозна и същевременно много влюбена в съпруга си, която прави и невъзможното, за да го подкрепи, загърбвайки всичко женско, всичко скъпо за една жена, за да може да застане до него като скала. Тя си дава сметка, че той е човек, който иска властта, но няма достатъчно сили сам да я постигне. И всъщност тя плаща с живота си, за това, че създава от него чудовище. В стремежа си да го подкрепи, той всъщност се превръща в тиранин, в човек, който минава през трупове и, може би, не само гузната й съвест, а и това, което е създала от съпруга си, я тласка към финала, към полудяването. Прочитът на Вера Петрова е много дълбок, много смислен, много провокативен към нас актьорите и певците. Още едно голямо удоволствие да сме в този екип с Маестро Д`Агостини. Той е диригент, който обича певците, който помага и който има какво да каже, за да се получат нещата по най-добрия начин. Костюмите са изключително красиви и много се надявам това, което ще представим да ви вдъхнови, да ви зареди, да ви накара да се замислите

Алесандра Ди Джорджо, лейди Макбет:

Изключително благодарна и щастлива съм, че съм тук, в този прекрасен град и във вашата опера, която е прекрасна. Това е седмата постановка на тази опера в която участвам. Това е ролята, която изгради целия ми път. Тази роля за мен е много важна. Тя ми помогна да бъда и в Метрополитен опера, да развия своята кариера по начин, който е много значим. Относно ролята, аз я виждам, че е доста зла като персонаж. Това, което е много хубаво, че в тази версия я изпълняваме малко триизмерно. Не се вижда само това, което е в партитурата, защото в партитурата е по-различно от това, което пише Шекспир. Тук имаме възможност да я хармонизираме, да я доближим към публиката, защото иначе ще стане нещо твърде неприятно, антипатично. Достатъчно е да кажем, че тя е Лейди Макбет. Тя няма име. Тя не е Леонора, не е Маргарита. Тя е Лейди Макбет. Тук в тази история всъщност тя е част от Макбет и това е една симбиоза, от която не може да се откъсне. И това е важно. Жената няма своята истинска функция, освен като част от мъжа си. Това са много хубави идеи на нашия режисьор. Поздравления за това!

Росен Ненчев, Макдъф:

Макдъф има само една ария, но тя е изключителна и е може би един от най-красивите моменти в операта. Имах възможност преди години да работя с Хосе Карерас на един от майсторските му класове точно арията на Макдъф и тогава той ми пожела да направя цялата роля. Много съм щастлив да имам тази възможност сега. Това е опера, която за съжаление е в тъмните краски на живота. В момента и в света виждаме, че злото някак си надделява и навсякъде има войни. Затова ролята на Макдъф е изключително важна, защото той е добрият човек, това е светлината. Въпреки че загубва семейството си, той намира сили да се пребори с мъката, със злото и накрая доброто да победи. Така че надяваме се това да се случи и в света.

Иванка Нинова, придворна дама:

Придворната дама вижда всичко и обикновено познава изцяло живота зад кулисите. Тя е най-верният приятел и доверен човек на Лейди Макбет и е до нея във всичките истории, които се случват. Тя е наясно с цялата задкулисна игра и е опората на Лейди Макбет в нейния живот.

„Човешкото поведение за наше съжаление от 1600-та година, когато е написана пиесата на Шекспир, от 1800-та година, когато е написана операта на Верди, до днес не е претърпяло промяна. И в момента в който видите на сцената това, което нашите артисти ще представят и ще усетите, без да ви го натрапваме със съвременни костюми, е че всъщност нищо не се е променило във въртележката на така наречения велик механизъм, който Ян Кот много сериозно обяснява в изследванията си върху Шекспир: Убий, за да не бъдеш убит. Унищожавай, за да не бъдеш унищожен. Изкачи се на трона, за да не бъдеш в подножието на трона. Една въртележка на нашето битие, в което докато бързаме за утре и се мъчим да си спомняме вчера, забравяме кога е сега. Съвсем актуално е.“, завърши срещата  Вера Петрова.

Спектаклите са на 25, 26, 27, 28 февруари и 1 март.

На снимката: от пресконференцията – екипът и изпълнителите