На 5 март 2020 г. под диригентството на Густав Кун със Софийската филхармония Мария Радоева изпълни вокалния цикъл на Рихард Вагнер създаден по текстове на Матилде Везендонк. Това беше първата ми среща с нея, въпреки, че година по-рано имах удоволствието да я гледам в ролята на Евридика от операта „Орфей и Евридика“ на Античния театър в Пловдив.

Завръщате се за пореден път в България. За мен беше истинско удоволствие да ви гледам на Античния театър в Пловдив в ще употребя силната дума умопомрачителна постановка на Стефано Пода „Орфей и Евридика“ от Глук (15.06.2019). През есента бяхте тук като гост на Бароковия фестивал. Сега ви откривам в съвсем друга светлина – Рихард Вагнер. Но всъщност това е животът на артиста.

Тези песни, текстовете им и музиката на Вагнер, която е гениална аз с всяка изминала година от моя житейски път, се влюбвам все повече и повече в неговите произведения, в идеите, в тези произведения цялата сложност и красота, аз ги откривам, и преоткривам, и съм изключително щастлива. Тези песни са музиката, която най-много ме е докоснала от всичко, което съм изпяла досега. Това е невероятно удоволствие за мен и работа, която ми дава изключително голямо удовлетворение.

Аз съм завършила немска гимназия, но все пак това изобщо не означава, не е гаранция, че произношението ще бъде добро. Имах голямото щастие да ги подготвя и вече съм пяла тези песни, с майстор като Густав Кун, който ще е диригентът утре, който знае всяка дума на немски, така че с него не само музикално, но и текстовете сме работили до пълно изтощение. Подготвяхме ги за Верона, подготвихме ги в Австрия, след това в Тоскана, където той живее. Макар че за един музикант не може точно да се каже къде живее, тъй като непрекъснато сме на път.

Казахте, „все повече се влюбвам във Вагнер“. Какво друго сте правили от него?

За сега съм участвала в „Парсифал“ като едно от Момичетата-цветя, което е малка роля. Това беше първата ми среща с Вагнер като изпълнител в неговата най-философската опера. Влюбих се в тази опера. Миналия месец участвах в „Парсифал“ в Палермо. Приех, защото е „Парсифал“, откриване на оперния сезон, а и също заради режисьора Греъм Вик. Да работиш с него е привилегия.

Когато се срещнахме, казахте, че вече сте мецосопран. Това ще обогати кариерата ви с нови очаквания, нови роли. По-интересно ли ще ви бъде като мецосопран?

Да, точно така. На мен винаги ми е било интересно, тъй като аз изпълнявам доста различни видове музика от различни епохи, просто защото интересите ми не мога да сложа в някакви рамки. Всяко нещо, което изпълнявам, го обичам и то става част от мен. Разбира се, това ще разшири моя репертоар. Подготвям нови роли, които са много голямо предизвикателство, но и ме правят много щастлива и наистина ми е интересно.

В досегашната ви кариера имахте ли предпочитан период, музика от който ви е най-приятно да изпълнявате?

Не, няма. В зависимост от предложенията, които получавам, което пея в момента това е любимата ми роля. Успявала съм да подбера нещата, така че да се чувствам комфортно. С изключение на едно нещо, което си беше експериментно. Човек може би веднъж в живота си може да направи експеримент. Това беше „Травиата“. Аз не обичам човек да отсъди и да казва „Е, това беше грешка.“ Нищо не е грешка, всичко е опит. Но си казах, че такъв експеримент със себе си аз просто никога повече не мога да направя.

Сега казвате, че учите нови неща. С коя роля би ви се искало да започнете? Или може би вече имате някакво предложение?

Не знам. Изведнъж като направих тази смяна, която повтарям, тя не е някаква драстична смяна, включително и вокално, защото той гласът ми вече започваше сам да слиза надолу. Изведнъж някак си може би психологически се успокоих, че когато ми е много трудно и аз вече полагам невероятни усилия да изпея нещо, тогава значи вървя напред. Сега открих колко е прекрасно да се чувстваш комфортно. Да. Просто да не мислиш, „О, сега ще дойде тази височина.“ Тъй като мецосопранът ми, ме пренася в един репертоар, където теситурата е за моя глас, много спокойна, централна. Е има височини, защото аз съм лиричен мецосопран, но те идват ако мога така да се изразя в момент, когато не са проблем.

Искам да ви върна пак към постановката в Пловдив. Колко време репетирахте с Пода?

Много. Повече от месец може би.

Как се чувствахте, ходейки по пясъка?

Прекрасно. Имаше нещо и аз не знам, магия някаква, или имаш чувството, че свещенодействате на сцената така. „Орфей и Евридика“ не е дълга опера, но Стефано Пода с цялото търпение искаше всички артисти от хора, балета, ние солистите да влезем в това състояние и да създадем тази атмосфера. И определено той успя. Работата с него беше като прераждане. Просто невероятен професионалист и неговите постановки са наистина невероятни и различни, изключително различни.

Как се стигна до избора ви? Защото вие не сте непрекъснато в България, живеете в Италия и участията ви у нас не са много.

Маестро Лучано ди Мартино се свърза с мен. За жалост спектаклите са малко. Това беше едно невероятно изживяване на сцената и наистина много бих искала пак да участвам в този спектакъл.

Със Софийската филхармония имам щастието почти всяка година да пея. Винаги съм пяла чудесни произведения и мога да кажа, че имам силна връзка с тези музиканти, с този оркестър, с тази зала.

В зала „България“ е бил моят дебют на професионална сцена, когато на девет години беше първият ми концерт с радиохора. И действително много се радвам, че продължават да ме канят. Това за мен е един празник.

Моят дебют на оперната сцена беше в Русе. Пях в „Дон Жуан“ – Церлина. И във Варна съм пяла веднъж. За сега е това.

Пътят на Мария Радоева започва в детския хора на БНР. Тя е негова солистка и участва в много от големите турнета на състава. Музикалната академия завършва в класа на Людмила Хаджиева. Стипендиантка е на майсторските класове на Райна Кабаиванска през 2007, 2008 и 2009. Работи и с диригента Густав Кун. Дебютира във Варна в „Травиата“ (4.02.2015)

„Участвала съм в майсторски класове на Кабаивански и тук и в Италия. Две години ходех в Модена всеки две седмици.“

Освен концертът с песните на Вагнер на 7.03.2021 г. отново със Софийската филхармония Мария изпълни друг прочут вокален цикъл „Четири последни песни“ от Рихард Щраус. „Тези песни съм работила и с Райна Кабаиванска. Тогава ми бяха толкова трудни, че беше мъчение, но тя имаше търпение да ги работи с мен. Аз настоявах да ги изпълня. Обожавам Рихард Щраус и много настоявах, но всяко нещо идва с времето. Вече си мислех, че никога няма да ги изпея, но ето, че се получиха. Когато дойде предложението от СФ се замислих. За щастие точно тогава бях в репетиции с Маестро Густав Кун, който основа камерен оркестър, като събра едни от най-добрите инструменталисти в Италия. Споделих с него и той каза да откажа. „Тръгнали сме в друга посока, но нека все пак те чуя.“ Изпях ги, той помълча и каза да приема. „Аз не знам какво се случа тук с този глас“. Така ги работихме цял месец. Той се вдъхнови и започна да разказва за композитора. Познавал се е със семейството на Рихард Щраус. Коментира темпата, текста. За щастие като немскоговорящ човек нямам прегради.“

В следващите години Мария Радоева изгради великолепни образи на сцените в София и Пловдив. На 9 юли 2021 г. тя изпълни ролята на Елена в първата за България постановка на „Жената от езерото“ от Джоакино Росини с режисьор Пламен Карталов. Нейната трактовка на образа на Елена беше задълбочена. Тя придаде по-голяма плътност на вокалната партия. Изравнен, красив, матов и вълнуващ тембър. Мария беше горда и дори леко надменна благородничка, която омекоти поведението си само в сцените с любимия Малкълм. „Операта, разбира се, трябва да се изпее, но все пак е визуално изкуство и съм за всякакви експерименти, които правят нещо още по-красиво, по-ефектно. Миналата година трябваше да изпея тази опера в Загреб, но постановката отпадна, така че бях готова. Това е моя роля. Нито за миг не се поколебах, когато получих предложението от акад. Карталов, а работата с него на това магично място (езерото Панчарево) беше изключително пълноценна.“

През 2025 по покана на Софийската опера участва в новата продукция на „Фалстаф“ от Джузепе Верди с режисьор Марко Гандини. В ролята на Мег Пейдж Мария Радоева разкри и изисканите си комични способности. Редовно изпълнява и ролята на Анджелина в „Пепеляшка“ от Росини, режисирана от Вера Петрова.

В творческата биография на Мария Радоева откривам много ласкави отзиви за нейни участия в различни спектакли в чужбина. Австрийската критика представя блестящия дебют на Мария Радоева като Семирамида в рамките на фестивала в Ерл. „…Също така блести Мария Радоева, която представи една крехка и грациозна, но с внушителен глас Семирамида.“ „….Сопраното на Мария Радоева, в пълен гласов разцвет, печели в ролята на Семирамида от своя предишен опит с барокова музика. Тя притежава необходимия голям диапазон и великолепно качество на звукоизвличане.“ „…Кулминацията на представлението е великолепното представяне на българката Мария Радоева, открояващо се с благороден блясък на колоратурите.“

Друга блестяща роля е Ермионе от едноименната опера на Росини, представена отново на тиролския фестивал в Ерл, отново под диригентството на Густав Кун. „Актьорският състав е доста забележителен, съчетавайки вокалните качества на главните героини с изключително убедителни театрални изпълнения и поразителното присъствие на холивудски звезди. Мария Радоева, която беше забележителната Семирамида миналата година, играе Ермионе. Тя грабва вниманието още от самото начало в дуета си с Пиро („Non proseguir“) и продължава през цялата опера да предава силата на този герой, изгубен в любовта и воден от съблазняване, болка и насилие. Тя не е, като много други, актриса, играеща роля; тя перфектно въплъщава контрастните емоции на героинята. Вокално гласът ѝ е пълен и безпроблемен в целия си диапазон, с великолепни ниски тонове, и тя няма нужда да прибягва до хитрости, добавяйки дишания, както правят много други, за да изпълни високите ноти, които пронизват въздуха със сила, без никога да звучат пронизително. Привидната лекота й позволява да пее, без да олекотява гласа си, което допринася още повече за психотичната сила на героя, особено в последната му ария.“

Като солистка на Пловдивската опера тя пресъздаде изключителни образи – Кармен, Амнерис, Донна Елвира, Секст, Еболи, без да изоставя камерните проекти с различни инструменталисти.

Репертоар

Волфганг Амадеус Моцарт – Церлина и Донна Елвира в „Дон Жуан“, Секст в „Милосърдието на Тит“, Реквием;

Георг Фридрих Хендел – Месия;

Джакомо Пучини – Сузуки в „Мадам Бътерфлай“;

Джоакино Росини – Семирамида, Ермионе, Анджелина в „Пепеляшка“, Стабат Матер, Малка тържествена меса;

Джовани Перголези – „Стабат матер“;

Джузепе Верди – Еболи в „Дон Карлос“, Амнерис в „Аида“, Фенена в „Набуко“;

Дмитрий Шостакович – Симфония №14;

Жорж Бизе – Кармен;

Кристоф Вилибалд Глук – Евридика в „Орфей и Евридика“;

Рихард Вагнер – Момиче-цвете в „Парсифал“, Везендонк песни;

Рихард Щраус – Четири последни песни;

Снимка: Софийска опера – „Жената от езерото“