Беса Лугичи – Пеех непрекъснато, всичко каквото чувах по телевизията, на всякакви езици.

Срещнах я за първи път през 2017 г. по време на Моцартовия фестивал в Правец. Изпълни партията на Лучия Ди Ламермур в едноименната опера на Доницети, постановка на Старозагорската опера. Хареса ми красивият й тембър, умелото водене на гласа в тази знакова за всеки колоратурен сопран партия, изпълнена с драматизъм и пределни височини. Предстоеше й нов сезон в Стара Загора. „Чувствам голяма отговорност да бъде в този театър. Тук всички певци са много добре подготвени.“ Сподели с вълнение Беса. Предстоеше й да изпълни Виолета в „Травиата“. Сподели, че се чувства щастлива да се завръща тук. Заради преподавателката си Христина Ангелакова и заради колегите, които я приемат с обич. Имаше и мечтани роли. „Да изпея след десетина години Бътерфлай, след петнайсет Тоска. Обожавам Пучини.“ След това многократно бях на нейни спектакли, най-вече от сезона на операта в Стара Загора. Тя беше нежна и жертвоготовна Инес в „Африканката“ от Джакомо Майербер, предизвикателна и съблазнителна „Таис“ от Жюл Масне в постановка на операта в Гданск. По-късно в серията камерни концерти на Старозагорската опера „Музика без граници“ представи „Любовта и животът на жената”, като обедини песни от Роберт Шуман и Рихард Щраус със стихове на албански поети.

През 2023 г. аплодирах нейната Маргарита във „Фауст“ от Шарл Гуно, постановката с кукли на Старозагорската опера. И година по-късно Снежина Здравкова разговаря с Беса Лугичи за следващият й дебют – Лейла в „Ловци на бисери“.

Беса, не за пръв път работиш в България, а в операта в Стара Загора също не ти е първа постановка. Кажи какво интересно имаше за теб в тази постановка на „Ловци на бисери“.

Да, вярно е, че е голямо удоволствие за мен да работя в този театър, защото там ми дават достатъчно пространство, за да дебютирам в роли, които за мен са много важни за израстването ми не само като артист, но и като музикант. Този път съм особено щастлива, защото никога не съм си мислела, че ще дебютирам в тази роля – Лейла от „Ловци на бисери“. Но г-н Огнян Драганов ми казваше, че тази роля е за мен, че мога да опитам друг начин на пеене в музика, където се чувствам добре, а тя наистина ми харесва. Беше прекрасна възможност да работя с г-н Славчо Николов, с маестро Бошнаков, с певците, които са ми близки, всички те са истински професионалисти и ти дават огромно професионално задоволство. Затова се радвам толкова да се върна в този театър. Много щастлива съм, че направихме тази постановка. Не беше лесна работа! Особено пък, защото трябваше да пеем на френски! Работихме с теб. Беше много сериозна работа с всички певци, за да звучим точно на френски, а не на друг език. Самата аз съм доволна от това, което показахме. Доказателство е и, че публиката толкова много ни ръкопляска – което означава, че ѝ е харесало каквото показахме. Въпреки, че работихме с такова темпо! И се надявам, че няма да спрем дотук, че ще се намерят и други възможности да се повтори тази продукция. Тя наистина се превърна в голям успех за всички.

Каква е разликата в работата ти по „Фауст“ и сега в „Ловци на бисери“. Има ли някаква голяма разлика и ако да, каква е тя?

Мисля, че „Фауст“ е повече философска, друга натура за пеене. При мен специално Маргарита е по-близка до моя тип пеене, до моето звучене, моята „вокалност“. Когато видях партитурата, а и после, когато пях партията, не ми се видя толкова трудна за преодоляване. Но при Лейла, която е доста по-висока, по-скоро е колоратурна. Аз имам естествено този глас. Но имах известно съмнение, мислех, че тази роля може би няма да се получи. Но видях, че след като пях Лучия, Виолета, Лейла приляга отлично на моя глас. Разбира се, винаги трябва да търсим, да подобрим нещо, не само в конкретната роля, по принцип. Но вярно е също, че при Лейла предизвикателството беше по-голямо, отколкото при Фауст. Макар, че и във Фауст ролята е голяма и изисква също много сериозна работа. Но и при двете, макар че са в различен стил, аз се чувствах добре.

Доколкото разбирам, самата постановка на „Ловци на бисери“ ти хареса. Има ли нещо повече, което би направила в тази роля?

Какво да дам повече на ролята ли? При това темпо на работа, в тази кратък период, в който работихме, беше невъзможно да направим повече. Защото бяхме два състава и трябваше всички да репетираме. Но е сигурно, че не само при Лейла, и за всички роли артистът трябва винаги да намира и да наслагва, да подобрява работата си и да даде най-доброто от себе си. Щеше ми се да имаме повече време и да репетираме повече, за да се подобрим още и ролите ни да ни станат още по-близки. Казвам го за себе си, но мисля, че се отнася за всички артисти. Защото само две представления, колкото имахме сега, не са достатъчни.

Да се надяваме, че ще има още представления, защото видяхме, че публиката много хареса постановката. Но да те върна към началото. Каква беше първата ти връзка в България?

Беше отдавна и то благодарение на Силвия Томова. Тя беше в косово, за да работи с балета. Помолих я да ми препоръча преподавател, който да ми помогне с вокалната техника. Тя ми препоръча Христина Ангелакова. Така от 2013 г. съм свързана с България. Постепенно чрез нея установих контакти с театрите и най-вече с Огнян Драганов. Това за мен е едно красиво пътуване, което продължава, понякога трудно, най-вече защото трябва да пътувам. Но съм щастлива и всеки път се чувствам по-зряла. Имам толкова хубави моменти, толкова роли, които пресъздадох тук.

Кои роли направи у нас и които след това представи на други сцени?

Започнах с „Бохеми“, след това „Лучия Ди Ламермур“, „Травиата“, „Африканката“, „Фауст“, „Евгений Онегин“, „Ловци на бисери“ – хубави, големи роли.

А как избра операта?

Винаги съм пяла. Ние сме три деца, но само аз пеех непрекъснато. Майка ми знаеше, че един ден аз ще стана певица. Но самата аз не знаех каква, защото пеех всичко каквото чувах по телевизията. Пеех на всякакви езици. Когато отидох в музикалното училище се влюбих в операта и това е за цял живот. Дори сега, ако трябва да запия някоя поп песен го правя като оперна певица. Не мога по друг начин. Непрекъснато търсех да подобря пеенето си, техниката си. Обичах да разучавам роли. Много ми харесва, когато взема нова партитура да направя всичко, което е написано там с най-добро качество.

В Косово няма оперен театър.

Да. Опитахме се да направим „Травиата“, но беше много трудно – всички договори, музикантите, костюми, декор. Няма определена сграда. Трябва да търсим сцена. Има желание да се създаде оперен театър, но е трудно. Хората имат огромен интерес.

Аз бях на тази „Травиата“, залата беше пълна, имаше много млади хора и видях ентусиазма на публиката.

Да, има огромен ентусиазъм, но без сграда е много трудно. Има оркестър, хор, дори солисти, но може би трябва време.

БЕСА ЛУГИЧИ е родена през 1986 г. Дипломира се през 2008 във Факултета за оперно изкуство на Университета в Прищина, Косово и през 2010 защитава магистърска степен по оперно пеене в Скопие. След 2012 работи с Христина Ангелакова в София. Беса Лугичи е солист на Оперно-филхармоничния хор в Прищина и солист на Косовската филхармония.
Между 2003 и 2006 печели четири пъти Първа награда от Международния конкурс на фондация „Арс Косова“, както и наградата за най-добра интерпретация на творби от албански композитори. През 2009 е отличена с първа награда в Международния конкурс „Jorgjia Truja“ и с тримесечна специализация в Италия, което й дава възможност да работи със световнопризнати оперни певци и диригенти. През 2009 тя е финалист на международния конкурс „Marie Kraja“ . През 2010 участва в изпълнението на „Messe in A“ от Цезар Франк в Австрия и Италия. След оперния й дебют в Националната опера в Тирана в ролята на Лиу от „Турандот“ на Пучини през 2011 тя получава ангажименти в различни оперни театри и международни фестивали. През 2013 дебютира в ролята на Дона Елвира от операта „Дон Жуан” на Моцарт. През октомври същата година печели Голямата награда на Първия международен конкурс за млади оперни певци „Елена Николай”, Панагюрище 2013.
Гостува многократно на различни сцени и фестивали в Косово, Албания, България, Македония, Германия, Франция, Хърватия, Австрия.