Много се радвам да бъда в театъра, където е пял Николай Гяуров, казва Александър Виноградов

Той е сред търсените баси в последните години. Между спектаклите на Арена ди Верона пристигна в София. Разговаряме по времето, когато той участва в изпълнението на Симфония №9 от Лудвиг ван Бетовен на площад „Св. Александър Невски“ на 8.08.2026 г., с която беше закрит фестивалът на Софийската опера „Опера на площада“.

В петък вечер в София пеете в симфония №9 от Бетовен, а в събота вечер във Верона пеете в „Набуко“. Често ли се случват подобни струпвания на ангажименти?

Опитвам се да не го правя толкова често, но това не е нищо страшно. Сутринта летя, кацам във Верона, ще мога и да поспя, защото спектакълът е късно вечерта.

Вие бяхте вече във Верона?

Да, вече изпях няколко „Набуко“ и „Аида“.

Работите ли често с маестро Орен?

Вече сме работили много заедно. За първи път това беше през 2004 година в Париж, за „Бохеми“. И после на много други места – в Лондон „Набуко“, многократно на Арена ди Верона.

А какви са другите ангажименти в близките месеци?

Имам „Набуко“, после Оровезо в „Норма“ със Соня Йончева в Гщад и Баден-Баден. Следва в Метрополитън опера „Сомнамбула“, пак Оровезо в Брюксел, Виена, пак „Набуко“. Да, доста съм зает.

Учили сте се да свирите на кларинет. Помогна ли ви това, когато започнахте да пеете? Винаги казват, че този инструмент много прилича на човешки глас.

Роден съм в музикално семейство. Майка ми е музиковед и пианистка. Затова свирех на пиано от самото детство, после и на кларинет. Така че, мисля, че всичко това ми помогна. Към момента, когато гласът ми започна да се оформя, вече бях образован музикант.

А как решихте да станете оперен певец?

Пеех в хор и там имаше момчета, които учеха професионално в консерваторията. Те ми казаха, че имам глас и ме заведоха на прослушване при своя учител. Явих се на прослушване, казаха ми, че имам глас и че трябва да се занимавам.

Да отбележим първи учители, с които започнахте.

В консерваторията постъпих при Леонид Иванович Болдин, но в края на първата година срещнах Светлана Григориевна Нестеренко, която беше моя учителка през целия си останал живот до 2020 година. Заедно се занимавахме 25 години. Тя беше завеждаща катедрата по вокал в хоровата академия в Москва, а после стана преподавател в младежката програма на Болшой театър, както и преподавател по пеене в Болшой театър в Москва.

Първото Ви професионално представление кое беше?

Дебютирах като Оровезо в „Норма“ в Болшой театър.

Вълнувахте се сигурно? Все пак това е Болшой театър?

Много. Бях още студент. Бях съвсем млад. Помня, че на първото представление излязох на сцената, а коленете ми трепереха.

Значи още от тогава Оровезо е вашата роля.

Да, колкото и да е странно по някаква причина, често се срещам с този образ. Не знам защо. Тя не е много голяма и не е много интересна роля, но така се случва.

А има ли любим певец, на когото се възхищавате?

За мен, това е Лучано Павароти. Той е това, което най-ясно представя как трябва да се пее. След това е Николай Гяуров. Много го харесвам. Моят преподавател Леонид Иванович Болдин, при когото учих, е учил заедно с Гяуров при Александър Батурин в Москва. И пианистката, с която се занимавах, с нея е работил и Гяуров. Имаме някаква непряка връзка. За мен записите на Гяуров са просто наслада.

Имате толкова богат репертоар, но има ли роля, която много искате да изпеете? Например, пели сте Пимен, а самият Борис Годунов?

Бих искал да опитам Борис, да. Никога не съм го пял. Но за 2029-та година го планирам.

Имате предложение?

Да, имам предложение, но все още го обмислям. Искам да бъдат уточнени режисьорът, диригентът.

Всички баси мечтаят за Мефистофел.

Аз вече съм изпял всички Мефистофел, дори и този на Берлиоз. С удоволствие бих пял Дон Кихот от Масне. Много обичам френската опера, а не съм я изпълнявал много. Не съм пял например в „Еврейката“, „Сид“.

Често ли пеете в Русия?

Не съм бил в Русия от 2020 година, защото живея в Берлин. Първо беше Ковид, а после, за съжаление, започна войната и аз повече не се завърнах.

Тъжно е сигурно?

Много съжалявам, разбира се. Москва е градът, в който съм израснал и имам много приятели, но сега не мога да пея там.

А имате ли свободно време и какво обичате да правите?

Аз съм абсолютно нормален човек, имам деца. Обичам да бъда вкъщи, да се разхождам, да чета книги. Аз съм абсолютен мързеливец, тоест нищо особено.

Разгледах календара ви и многото снимки публикувани в различни издания. Случвало се е да участвате в постановки, които не ви харесват, съвременни. Как се чувствате, как реагирате?

За съжаление, случва се. Трудно е, но трябва да се работи, защото когато подписваме договор, не знаем каква ще бъде постановката. И като откажеш договора, ти подвеждаш много хора. Подвеждаш театъра, подвеждаш агентите. Може да има и финансови проблеми. Затова винаги търсиш начин да направиш така, че тази постановка да има смисъл за теб. Това е работата на един певец.

Този път сте тук за съвсем кратко. Пътувате много, но остава ли време да опознаете мястото, където сте?

Много се радвам, че най-накрая получих покана да пея в София, да бъда в театъра, където е пял Николай Гяуров. Това е изключително усещане. Слушам записите му, познавам добре певеца, и ето сега съм тук, сред тези стени, които пазят спомен за него. За жалост нямам време да разгледам града, но кой знае може пак да успея да дойда. Винаги, когато имам възможност се разхождам и разглеждам местата, където съм. В Москва има един район, който много харесвам, където много обичам да се разхождам. Нарича се Замоскворечие, до река Москва. Там архитектурата е точно такава, каквато я видях тук, докато вървях от хотела към театъра.

Разговаряме с Александър Виноградов във фоайето на Софийската опера и аз му показвам бюста на Николай Гяуров, който стои там. А той повтаря, че ще се радва да дойде тук за спектакъл. И ето че това ще се случи през тази година и то в една историческа постановка, в която самият Николай Гяуров през 1996 г. отбеляза 40 години творческа кариера. На 2 и 5 април Александър Виноградов ще бъде Крал Филип ІІ в грандиозната продукция на Пламен Карталов „Дон Карлос“. На пулта ще бъде Кристоф фон Дохнани, а негови партньори ще бъдат Артър Еспириту – Дон Карлос, Атанас Младенов – Родриго, Светозар Рангелов – Великият Инквизитор, Радостина Николаева и Габриела Георгиева – Елизабет, Гергана Русекова и Виолета Радомирска – Еболи.

В портфолиото на Александър Виноградов сред останалите много възторжени рецензии може да се прочете:

„Руският бас Александър Виноградов в ролята на Филип II се открои със сценичното си присъствие и богато нюансирания си, топъл глас. Виноградов успя да преодолее многобройните трудности в ролята си благодарение на добрата си техника, на мащабния си и богат тембър. Той убедително съживи личната страна на безмилостния монарх с абсолютна власт, който в личния си живот страда от това, че е нещастен съпруг и баща. След великолепната ария „Ella giammai m’amò“ ентусиазираната публика го възнагради с дълги овации.“

„Александър Виноградов се откроява като един от най-добрите интерпретатори на Филип II на нашето време… Цветът на гласа е превъзходен, легатото – образцово, а височините – поразителни. Към тези качества трябва да добавим фино претворяване на характера, едновременно авторитарен и слаб, агресивен и уязвим, и арията „Ella giammai m‘amo“, изпълнена с трогателна емоция.“

През този сезон Александър Виноградов има покани в Метрополитън опера Ню Йорк за „Сомнамбула“, в театър „Ла Моне“ в Брюксел за „Норма“, във Виенската държавна опера за „Русалка“ и „Набуко“, в Берлин за „Дон Карлос“, в Мадрид за „Разбойници“, в Мюнхен и Будапеща за „Симон Боканегра“, в Прага за „Проклятието на Фауст“ и през лятото за „Аида“ на Арена ди Верона.

Богата е и дискографията му. Записал е 13 и 14 симфонии от Дмитрий Шостакович с Василий Петренко; диск с песни от Сергей Рахманинов с пианиста Иън Бърнсайд; участвал е в записа на симфония №8 от Густав Малер с Густаво Дудамел, на Малка тържествена меса от Джоакино Росини с диригент Отавио Дантоне. Участва и в регистрацията на симфония №9 от Лудвиг ван Бетовен в постановката на Морис Бежар, както и на „Иван Грозни“ от Сергей Прокофиев със съставите на Берлинското радио с диригент Франк Стобел. За лейбъла „Наксос“ е регистрацията на „Луиза Милер“ от Джузепе Верди с диригент Маурицио Бенини; за „Динамик“ е „Ернани“ с диригент Даниеле Калегари. Записът на „Кармен“ от Жорж Бизе е осъществен с Немската държавна опера в Берлин за лейбъла „Евро Артс“, а „Йоланта“ от Пьотр Илич Чайковски е с диригент Дмитрий Китаенко за „Йомс класикс“.

https://alexandervinogradovbass.com/

Интервюто е публикувано и в Портал „Култура“.