Адам Фишер: Вагнер винаги е бил много популярен в Унгария и аз правя всичко възможно да поддържам този ентусиазъм

Интервю на Салина Александрова от 2019 г. в Залцбург, където Адам Фишер дирижира Симфония в До мажор, К. 338 и Симфония в Ре мажор, К. 504, „Пражка“ и концерта за две пиана и оркестър К. 365 със солисти Лукас и Артур Юсен и оркестъра на Моцартеума.

Вие не сте само Моцартов специалист, но също така и сте Вагнеров и Малеров специалист. Основател сте и ръководител на Вагнеровия фестивал в Будапеща. Как дойде тази идея?
Това беше много смешно. Архитектът, който построи тази нова сграда в Будапеща, този на когото му беше възложена задачата да построи сградата беше голям почитател на Вагнер и всяка година ходи в Байройт. От 2001 до 2006 всяка година дирижирах в Байройт „Пръстенът на нибелунга“, после и „Парсифал“ и той беше на тези спектакли. След представлението отидохме да пийнем и там се роди идеята. Казах му „ако ми построиш концертна зала, в която да може да се свири Вагнер ще ти направя Вагнеров фестивал като в Байройт. А той отвърна „Щом ще ми направиш Вагнер фестивал ще ти построя концертна зала“. И така се роди първата идея, а когато построи залата, ходих да я гледам няколко пъти и веднага ми направи впечатление, че там Вагнер може да се изпълнява по друг начин отколкото другаде. Има места във Вагнеровите опери, които никъде другаде не могат да бъдат изпълнени така, както в концертната зала на „Дворецът на изкуствата“ в Будапеща.
Какво имате предвид? Акустически не може да бъде така добре изпълнено?
Първата идея беше например в „Парсифал“, хора да се намира на 3 различни нива. Една група стои горе високо, втора по средата и третата група долу. Това пише в партитурата, но няма нито една опера в света, която да може да го направи така. Имаме 3 галерии и балкони зад сцената, така че мога да разположа хора по този начин и наистина звучи много по-различно отколкото в един оперен театър. Както и органът в „Лоенгрин“, който зазвучава в средата и има съвсем друго значение. Толкова много хора ми казват „Въобще не знаех, че в „Лоенгрин“ има орган“. А аз отвръщам: „Разбира се, че има и трябва това да се покаже“. Когато съм в залата трябва да се възползвам от това, което тя ми предоставя. Това помага за интерпретацията.

През 2006 г. Адам Фишер създава в Будапеща „Вагнерови дни“, фестивал, който наричат „Байройт на Дунав.“ Първата постановка е „Парсифал“. През 2026 г. ще бъдат отбелязани двете годишнини – 20 години фестивал в Будапеща и 250 г. от премиерата на „Пръстенът на нибелунга“ в Байройт. Фестивалът ще бъде от 5 до 30 юни. Ще бъдат представени и двете заглавия, като „Пръстенът“ ще бъде изпълнен два пъти. Партньор на фестивала са оркестърът и хорът на Унгарското радио и телевизия. Предвиден е и рецитал на Камила Нилунд и Хелмут Дойч с песни от Рихард Вагнер, Рихард Щраус, Албан Берг, Антонин Дворжак и Жан Сибелиус. Друга новост е, че съартистичен директор на фестивала ще бъде Мартин Райна, който е главен диригент на Унгарската държавна опера. В състава от изпълнители, освен унгарските имена откриваме Магнус Вигилиус, който преди година слушахме като Зигфрид в  Софийската постановка на Пламен Карталов, представена на Софийския Вагнеров фестивал. Магнус ще бъде Парсифал и Зигфрид. Сред останалите солисти са Аня Кампе – Кундри, Волфганг Кох – Амфортас, Курт Ридл – Титурел, който по покана на Пламен карталов участва в постановката на „Летящият холандец“ на езерото Панчарево. Фестивалът се провежда в зала „Бела Барток“ на Двореца на изкуствата в Будапеща. През годините освен „Пръстенът на нибелунга“ и „Парсифал“ са представени още „Лоенгрин“, „Тристан и Изолда“, „Танхойзер“, „Летящият Холандец“. В друго свое интервю Адам Фишер припомня: „След първоначалната 30-годишна забрана за изпълнение на музиката на Вагнер извън Байройт след смъртта му, първото представление в Будапеща всъщност се състоя само часове след изтичането на тази забрана и беше очаквано със същото вълнение, с което се очаква нова книга за Хари Потър днес! Вагнер винаги е бил много популярен сред публиката в Унгария и аз правя всичко възможно да поддържам този ентусиазъм.“
Г-н Фишер, Вие също така имате много проекти, свързани с Малер. Откъде идват тези интерес и любов към композитора?
Това се случи през последните години. Преди се занимавах много с неговия живот. Той е дирижирал в същите оперни театри както и аз, а аз тръгвах като че ли винаги по неговите стъпки. Бях музикален директор в Касел, това е бил един от първите театри, в които е дирижирал, разбира се преди всичко в Будапеща. После избягва от там, както и аз. Аз също заминах за 3 години. И някак усетих това, което е искал да постигне, имам теорията, че неговата музика принадлежи към Виенската класика и Малер трябва да се свири като Шуберт и това, което е искал да покаже с големите оркестри са техническите възможности, които неговото време вече е предоставяло. Но ако това се вземе като най-важен момент в неговото творчество тогава човек го фалшифицира, това е погрешно разбиране за него. Мен ме вълнува да дирижирам Густав Малер, защото искам да покажа, че той има много повече общо с Хайдн и Шуберт, отколкото хората си мислят.
Разбрах, че сега работите върху записи, изцяло свързани с Малер. Може ли да ми разкажете повече за този проект?
Това стана случайно. Когато отидох в Дюселдорф ме попитаха какво би ме интересувало артистично да направя. Това точно беше времето, когато се занимавах много с Малер. Но ние въобще не мислехме, че с този проект ще запишем всичките симфонии на Малер на диск. Въобще не можехме и да си помислим, че ще имаме такъв успех. Това мисля, че е основно проблемът, когато имаш повече успех, отколкото очакваш. Получихме голямата награда от BBC за първата синфония, която записахме. Номинирани сме също така за друга важна награда в Германия и имаме покани за Малер-турнета, което никак не е лесно да се осъществи, тъй като оркестърът има малко свободно време за турнета, заради заетостта си в оперни продукции. Би било по-лесно, ако беше един концертен оркестър.
Спечелили сте досега безброй много награди, както споменахте един от последните Ви успехи наградата от BBC и не само. Дирижирал сте в целия свят. Има ли още нещо, което бихте искали да постигнете?
Аз имам много артистични цели. Ако сега ме питате къде бих искал да дирижирам и кой оркестър, няма нещо такова. Но бих искал да дирижирам по-добре произведенията, имам много планове и всички са артистични. Бих искал да се задълбоча в някои произведения, които вече съм дирижирал и чрез нас и публиката да ги открие за себе си.
Учили сте във Виена, както и Малер..
Е, учил съм във Виена, и Виенският репертоар е мой. Но Хайдн също е Виенчанин, Айзенщат се намира близко до Виена, Моцарт, Бетовен, Шуберт, Брамс. Искам да се занимавам с Виенска класика от Хайдн до Шьонберг.
Исках да Ви попитам относно Вашия професор Ханс Сваровски, при когото сте учили във Виена. Какво беше влиянието му върху Вас?
Той беше един добър учител, беше достатъчно умен да ни показва техника и да ни прави такъв род забележки. Но не ни ограничаваше в музикално отношение, една от причините може би поради които беше по-добър учител от много други големи диригенти, които изискваха от студентите един определен стил, а всеки един трябва да го намери за себе си. Това е личността на всеки. Много строго ни водеше технически, но ни даваше свобода в музикален план. Сваровски беше един много, много добър учител.
Доколкото знам първите стъпки получавате от баща си, който също е бил диригент.
Да, баща ми пък беше другата крайност. Той беше един много добър музикант и всъщност много време ми беше необходимо, за да се освободя от неговото влияние. Но това също е част от живота, от него също така научих много!
Още като деца с брат си излизате на сцената като певци. Мога ли да попитам кога беше това? Във “Вълшебната флейта” аз имах ролята на третото момче, той беше второ момче. Трябва да кажа бях толкова притеснен да пея, че до ден днешен когато дирижирам тази опера и чувам медните инструменти в началото на финала на първо действие, ми се свива стомахът. Знам, че след осем такта е встъплението на момчетата т.е. че трябва да пея и всичко в мен се свива.
Майка Ви е била известна психоложка. Имала ли е влияние върху Вас като музикант? Помагала ли Ви е със съвети?
Не беше директно влияние. При психолозите не знаеш никога. Сестра ми също стана психолог и тя твърди, че за нас е било решаващо. Времената бяха различни. През 50-те години, когато ние бяхме деца, възхищавам се на родителите си които можаха да ни възпитат в спокойствие, в следвоенно време, депортации, сталинизъм…
Маестро Фишер, дирижирали сте и в България една опера.  Спомняте ли си за това?
Да, това беше „Дон Карлос“. Беше представление по случай юбилей на Николай Гяуров, беше празничен спектакъл в негова чест. Това беше една много вълнуваща постановка. Мина много добре и с голям успех. Бяхме направили с Гяуров „Дон Карлос“ във Виена и той ме покани да я повторим в България.

Адам Фишер Adám Fischer (9.09.1949). Той е генерален музикален директор на Австро-унгарския оркестър „Хайдн“, главен диригент на Датския камерен оркестър и главен диригент на Симфоничния оркестър в Дюселдорф. Адам Фишер е по-голям брат на диригента Иван Фишер. Двамата са били част от детския хор на Националната опера в Будапеща и са пeли като две от трите момчета във „Вълшебната флейта“ на Моцарт. Фишер е учил пиано и композиция в Консерваторията „Барток“ в Будапеща и дирижиране при Ханс Сваровски във Виена. Учил е и при Франко Ферара в Академия Киджана в Сиена. Печели първа награда на конкурса „Гуидо Кантели“ в Милано. Кариерата му започва с оперно дирижиране в Мюнхен, Фрайбург и други германски градове. През 1982 г. дебютира в Парижката опера, дирижирайки „Кавалерът на розата“, а през 1986 г. дебютира в „Ла Скала“ в Милано, дирижирайки „Вълшебната флейта“. Между 1987 и 1992 г. той е генерален музикален директор в Касел. Фишер започва дълго сътрудничество с Виенската държавна опера през 1973 г. През януари 2017 г. е обявен за почетен член на трупата. През 1987 г. Фишер основава Австро-унгарския оркестър „Хайдн“ и стартира фестивала „Хайдн“ в австрийския град Айзенщат. Той е записал пълните симфонии на Хайдн за лейбъла „Nimbus“, първия дигитален запис на цикъла, с оркестъра. През юли 1989 г. Фишер стартира първите фестивали „Густав Малер“ в Касел. През 1998 г. Фишер е назначен за главен диригент на Датския национален камерен оркестър. Фишер е записал всички опери от Волфганг Амадеус Моцарт с този оркестър и в момента записва пълните симфонии на Моцарт. В края на 2010 г. Фишер подава оставка като музикален директор на Унгарската държавна опера в знак на протест срещу противоречивия медиен закон, въведен в Унгария през 2011 г. През 2015 г. Фишер става главен диригент на Дюселдорфския симфоничен оркестър (Düsseldorfer Symphoniker). През септември 2024 г. оркестърът обяви удължаването на договора на Фишер като главен диригент до 31 юли 2030 г.

Фишер е записвал за Nimbus, CBS, EMI, Hungaroton, Delta, Dacapo и Naxos. През 1982 г. печели Grand Prix du Disque. През 2018 г. той е лауреат на наградата „Волф“ в раздела за изкуства. През 2001 г. след като дирижира „Пръстенът на нибелунга“ в Байройт е обявен за диригент на годината от списание „Opernwelt“. През 2022 г. на Международните награди за класическа музика получава награда за цялостен принос.

На 11 май 1996 по покана на Николай Гяуров дирижира операта „Дон Карлос“ от Верди в Софийската опера, постановка на Пламен Карталов. Спектакълът е по повод 40 годишни сценична дейност на Николай Гяуров. (Изпълнители: Николай Гяуров, Калуди Калудов, Нико Исаков, Светозар Рангелов, Петър Бакърджиев, Цветелина Василева, Виолета Урмана, Людмила Хаджиева, Силвана Пръвчева, Александър Илиев, Александър Манолов, Петър Бакърджиев, Стоил Георгиев, Стоян Балабанов, Борислав Домусчиев Диригент Адам Фишер Режисьор Пламен Карталов Сценография Любомир Йорданов Художник на костюмите Даниела Йорданова Диригенти на хора Виолета Димитрова и Христо Казанджиев)