Задълбочено представяне на живота на един творец, но най-вече анализ на преподавателския стил и метод на работа на проф. Панка Пелишек. Изследване, което е посветено на 125-годишнината от рождението на големия педагог. Негов автор е Полина Антонова.

Панка Пелишек започва преподавателската си мисия още през 1924 г. в Пловдив. Разбира се сега не бих цитирала всички имена, но не мога да не спомена Филип Кутев, Михаил Лефтеров, Мара Петкова, Венцислав Янков, Ото Либих, Люба Обретенова, Лидия Кутева, Андрей Букорещлиев, Милена Моллова, Светла Протич, Борис Хинчев, Марта Деянова, Иван Дреников, Велизар Генчев, Марина Капитанова и много други. Пътят на всички тях започва с първите клавирни упражнения с Панка Пелишек, за да продължат след това всеки по избрания от него път – изявеният фолклорист Филип Кутев – създател на едноименния ансамбъл; диригентите Михаил Лефтеров, Борис Хинчев и Велизар Генчев; Забележителните пианисти Венцислав Янков, Ото Либих, Милена Моллова, Марта Деянова, Иван Дреников, Марина Капитанова; продължителите на делото на своята професорка Мара Петкова, Люба Обретенова, Лидия Кутева, самите те възпитали следващите големи български пианисти. И това е само една частица от бих го нарекла обществото на проф. Панка Пелишек. Имах колежка, която с огромна признателност и благоговение разказваше за своята преподавателка, за нейната взискателност и авторитет. За по-младите читатели със сигурност ще бъде интересно да открият някои биографични данни за тези пианисти и преподаватели, днес в голяма степен позабравени и преминали в графата на исторически забележителни личности, за които си спомняме по повод някой техен юбилей. Сред тях са само няколко, които с невероятна отдаденост продължават с концертни изяви, като неуморимата Милена Моллова.

Във финала на книгата авторката Полина Антонова е осъществила и две интервюта – с Милена Моллова и с Катя Цветкова, и двете ученички на Палишек. В тези разговори се избистрят някои от типичните за преподавателя изисквания, съставянето на репертоара за начинаещи пианисти, последващото усложняване и разгръщането на таланта. Става ясно, че подходът е строго индивидуален и съобразен с възможностите на младия човек. „Тя изискваше от учениците си бързо да усвояват зададения материал, без това да е за сметка на качеството.“ Или „Не говореше много по време на урок. Липсваха пространни обяснения или разговори. Даваше кратки, конкретни и точни забележки и указания. Когато нещо не й харесваше, ме прекъсваше… Това не нарушаваше цялостния процес. Безкомпромисно ме е гонила от урок, когато се е случвало да не съм подготвена.“, споделя Милена Моллова.

Друга интересна страна от работата на проф. Палишек са така наречените „Стилови продукции“, които тя взаимства от своя преподавател Андрей Стоянов. Информацията е подкрепена и с няколко документа. По време на тези концерти самата Палишек представя, разказва и анализира представяните произведения, говори за композитора, за стиловете. Със сигурност в онези години в средата на миналия век подобни концерти-лекции са били търсени и много интересни за публиката. Когато четях за всичко това, си спомних за подобни концерти на проф. Венцеслав Николов, на които съм присъствала и колко приятно е било за мен да получа повече знание за това, което слушам. „Панка Пелишек подтикваше чрез различни похвати учениците си към интелектуално осъзнаване на разучаваната пиеса. Често развивахме малки теми, правехме анализи на формата, длъжни бяхме да се изразяваме добре…“

Със сигурност за много любители на биографични издания ще представляват интерес и началните страници на книгата, в които се извеждат основните акценти от живота на Пелишек. Проследява се и активната й концертната дейност между 1923 и 1949 г. Има цитирани някои от програмите. Представени са няколко от партньорите й – виолончелистът Стефан Сугарев, цигуларят |Владимир Аврамов, виолистът Стефан Магнев, виолончелистът Красимир Кугийски, флейтиста Янко Янков и др.

Втората глава изцяло изследва педагогическия подход и нейните принципи. Тема, която е разработена професионално с цитати и примери и със сигурност би заинтересувала млади клавирни педагози. Потърсена е и връзката и развитието на Пелишек чрез нейните преподаватели – Людмила Прокопова – Андрей Стоянов – Иван |Торчанов.

Изданието, което привлече вниманието ми със сигурност ми помогна да проследя един творчески живот, да бъда по-близо до човек, за когото много съм слушала. По време на работата ми в Българското национално радио често са правени предавания за тази голяма личност в българската музикална история. Но в основата им винаги са били постиженията на учениците, защото както подчертава и авторът, записите на самата Панка Пелишек са само няколко.

След Розмари Стателова, Полина Антонова връща интереса към началните години от създаването на нашата клавирна школа.

Д-р Полина Антонова е главен асистент в сектор „Музика“ на института за изследване на изкуствата при БАН, музиколог, пианист и преподавател. Книгата е издание на БАН.

На снимката: корица и гръб на книгата.