Стоян Караиванов е роден през 1997 г. Учи при проф. Фабио Фуриа в консерваторията „Джовани Пиерлуиджи да Палестрина“ в Каляри, Италия, както и дирижиране с Найден Тодоров в НБУ. Специализирал е още при проф. Фридрих Липс, проф. Жак Морн, проф. Мие Мики, проф. Николай Кравцов, проф. Юрий Шишкин, проф. Фредерик Дешам и проф. Владимир Мандич. Той е единственият български бандонеонист, който свири по класическата аржентинска система.

Разговаряме през октомври 2021 г. за поредицата „Младите в музиката“ на портал „Култура“.

В годината на Пиацола, когато целият свят изпълнява неговата музика, изправихте на крака зала „България“ на концерта заедно с Доач Бездюз през юни. Предстои ви отново концерт с музика на Пиацола.

За мен аплодисментите не са цел. Целта ми е да предам съдържанието на тази музика. Дали ще свиря в зала „България“, или в Разград, или в някой още по-малък град, за мен няма значение. Важно е усещането, когато в края на концерта, с последния тон аз да зная, че съм си свършил работата.

Свирите на акордеон, баян и бандонеон. Имате ли други инструменти?

Започнал съм с пиано, след това свирих на цигулка за кратко, след това на акордеон. Преминах на баян, защото предоставя много повече възможности от акордеона. Има две октави и половина повече в дясната си част. Накрая проявих интерес и към бандонеона, който в момента е главният ми инструмент.

А защо оставихте цигулката и пианото?

Бях привлечен от акордеона от най-малка възраст. Още когато бях на три години, исках за свиря на акордеон, но в Харманли нито имаше кой да ми преподава, нито имаше възможност тригодишно дете да свири на голям акордеон. Учех цигулка, докато бях в езиковата гимназия в Стара Загора. Тя ми помагаше да премина през трудностите, които изпитвах в гимназията, разтоварваше ме в свободното ми време. Но през цялото време исках да свиря на акордеон. И един ден това се случи. Моят първи преподавател е от Харманли, Димитър Димитров. Изключително отдаден човек. Две лета съм прекарал с него в дома му, всеки ден с нова и нова музика. Натрупах сравнително голям репертоар, част от който използвам и до днес. След това продължих в Пловдив при госпожа Здравка Андреева, която преподава в Музикалното училище. Тя ме свърза с един от най-великите преподаватели, Фридрих Липс – завеждащ катедрата по акордеон и баян в Московската Консерватория „Гнесини“. Той ме накара да премина от акордеон към баян. У нас не са много изпълнителите на баян. Нямаше и преподавател, който да ми покаже.

Казахте, че има разлика във възможностите на акордеона и баяна, а какво може да се свири на баян?

Цялата клавирна литература в оригинал може да се изпълнява на баян, тъй като в лявата ръка имаме системата с мелодични баси, която го превръща в едно огромно пиано, доста по-компактно. Музиката за баян е музиката на ХХ век. Старите руски песни са началото на баяна, в момента сред големите композитори, които пишат за баян, е София Губайдулина. Благодарение на нея инструментът се качи на сцената с големите симфонични оркестри. Иска ми се нейни произведения да звучат и в България. Тази година тя навършва 90 години.

Чувала съм, че акордеонистите не могат да свирят на бандонеон.

Така е. Има три вида бандонеони. Единият е хроматичен, който е идентичен със системата на баяните. Ако можеш да свириш на баян, свириш и на бандонеон. Друг въпрос е как свириш, защото звукоизвличането на бандонеона е коренно различно. След това има бандонион и бандонеон. Бандонионът се използва за валсове, полки, мазурки. Той е типичен инструмент за фолклорната музика в Австрия, Германия. Бандонеонът идва от Аржентина, където с него се изпълнява тангото.

Вие къде учихте?

Когато си взех хроматичен бандонеон, заминах за Италия като повечето акордеонисти, за да се запозная с настоящия ми преподавател Фабио Фуриа. Той ми показа разликата в инструментите и ми обясни, че на такъв инструмент няма как да се изсвирят танга с подходящото докосване, с подходящото звукоизвличане. Той ме убеди да премина на диатоничен бандонеон. Когато навлязох в музиката, видях колко видове танга има. Това не се учи месец или година, а цял живот.

И разбира се, говорите не само за Пиацола, в когото сме концентрирани тази година.

Например тангата на Освалдо Пулиезе са изпълнени с драматизъм и всички акценти в музиката му са коренно различни от тези при Пиацола. Има осем стила в тангото и понеже сред живите бандонеонисти от старата генерация не са останали много, ние в момента учим от записи. За жалост, налага се да откриваме топлата вода, да намерим цветовете на инструмента. Не е достатъчно само да го разпъваш, както при акордеона. При него гравитацията е решаваща. Ти не го разпъваш, а му помагаш леко да се движи. Всяко потрепване на тялото се отразява върху звука на бандонеона. При акордеона и баяна ти си вързан с няколко каиша за инструмента и не си мобилен. Няма как да използваш левия или десния крак, или и двата, за да промениш звука.

Участвахте в няколко проекта, свързани с Пиацола. Предстоят ли ви други?

На 27 октомври с ансамбъла „5/4 танго“ заедно с маестро Людмил Ангелов, Маргарита Калчева, Цветан Недялков, Йован Богосавлевич възстановяваме в София историческия квинтет на Астор Пиацола. Това не само в Европа, но дори и по света не се случва често. За щастие, имаме електрическа китара с ансамбъла. Когато коментирах в чужбина, че имаме с състава си електрическа китара, ме попитаха: „Как успяхте да намерите?“ Те използват акустична с усилвател. Имам и друг проект, „Историята на тангото“, с един от най-любимите артисти на България. Той предстои да започне в началото на 2022 г.

Участвате и в проекта „Медея“.

„Медея“ продължава в театър „Азарян“, следващото представление е на 3 ноември. Там участвам с баян. Изключителен проект на Снежина Петрова! Възхитен съм как композиторът Асен Аврамов успя да включи баяна в театралната постановка и в ключовите моменти да подпомогне драматургията.

Тангото стана модерно, много го изпълняват, но има ли кой да пее?

Иска ми се да намеря подходящ глас, проблемът е, че няма изпълнители, които да са преминали през специфичните техники за пеене на танго. Има много примери в България на хора, които решават, че ще изпълняват Пиацола. Но това не е Пиацола.

Това само за него ли важи?

Другите са още по-сложни. За мен Пиацола чисто технически е лесен за изпълнение. Но останалите танга са много специфични и трябва да се учат от живи майстори. През август участвах в майсторския клас на Хуан Хосе Мосалини, който е един от тримата живи бандонеонисти от старата генерация. Докосването до маестро от този ранг те белязва за цял живот. При него дори намигане с окото означава нещо.

По света има ли майстори, които пеят танго?

Изключително малко. Повечето ги използват в танго шоута. В Европа има един танго оркестър на Хуан Хосе Мосалини, който събира четири бандонеона с голям щрайх, с пиано и в някои от произведенията включва и певци. Крайният резултат на майсторския клас беше оркестърът на Освалдо Пулиезе. Мосалини е член на този оркестър. Той обяснява на всеки инструменталист – от пиано до цигулка, контрабас, виола, всеки един тон. За едно произведение от три минути той работи три, четири часа на ден. Но разказва, че в миналото едно триминутно произведение се е репетирало един месец, всеки ден детайлно. В Европа има петима, шестима добри преподаватели по бандонеон. Останалите са акордеонисти, които са преминали на бандонеон. Навремето Мосалини пристига от Аржентина на турне в Европа, но остава във Франция и става първият човек, който започва да преподава бандонеон в Европа. Благодарение на него днес инструментът се изучава.

В тези състави има ли танцьори?

Танцът е важна част от изпълненията. У нас имаме добри танцьори. Но например Пиацола е казвал: „Моето танго трябва да се слуша, а не да се танцува“. Той прави революция като Щраус – пренася тангото от залата за танци на концертния подиум.

Търсите автентичността на изпълненията, но тя вероятно е в Аржентина.

Много ми се иска да отида там и се надявам да успея. Духът е различен, там на всеки ъгъл можеш да чуеш танго.

Учите и дирижиране.

В далечното бъдеще планирам да възстановя един такъв типичен танго оркестър. Но за да можеш да ръководиш репетиция на двадесет, тридесет души, трябва да разбираш от дирижиране.

Говорим доста за тангото, но на бандонеон се свирят и други произведения.

Ето например сега свиря прелюдии и фуги на Бах. Някои не биха дръзнали, защото както обясних, системата на отваряне и затваряне е различна, ние свирим на четири различни клавиатури. Доста по-трудно е от орган, защото там клавиатурите имат еднаква подредба. При нас няма логика. Да направиш една транскрипция на Бах, отнема много време. За да можеш да я изработиш технически, което е наистина предизвикателство за инструменталиста, но и да я изработиш музикално, за да предадеш този смисъл, който Бах е вложил в произведението. Ние сами правим транскрипциите, защото познаваме добре инструмента. Там, където е невъзможно да влезем в долен или горен регистър, тъй като нямаме пълна хроматична гама, липсват ни някои тонове от нотната стълбица, тогава трябва да пренесем в друга октава, но все пак трябва да запазим звученето. И бих казал, че опитът учи.
Започнах да правя транскрипция и на сонати на Скарлати и се оказа, че той може да звучи много нежно на този инструмент. По начало инструментът и тангото са леко агресивни.

Особено при Пиацола…

Да, при него болката е основна. Но за да си способен да извадиш всички цветове на този инструмент, трябва да владееш всички оръжия. Нежността няма как да се изгради с музика на Пиацола. А когато изработиш една такава соната на бандонеон, ти си добил достатъчно технически умения.

Мие Мики съм слушала със Скарлати.

Да, аз съм бил в неин майсторски клас. Заради нея започнах да свиря на класически акордеон. Тя е изумителна! Благодарение на нея се запалих и по музиката на Пиацола. Заради нея исках да науча Концерта за бандонеон и оркестър „Аконкагуа“. Тя е фактор в моя живот.

А смятате ли да изпълните тези транскрипции, за които говорите?

Надявам се, за да покажа, че бадонеонът не е само Пиацола. Има много танга на други композитори – Хулио де Фаме, Леополдо Федерико, Анибал Троило, които във версия за соло бандонеон звучат наистина грандиозно. Подобна програма би се харесала на публиката.

Остава ли Ви свободно време?

Опитвам се да не ми остава свободно време. Освен дирижиране сега завършвам информатика също в Нов български университет. В XXI век е изключително важно да можеш да си направиш уебсайт, да можеш да се представиш правилно в социалните мрежи. В програмата учим много други неща, но учим и това, което аз използвам пряко в работата си.

След този разговор в живота на младия музикант се случиха много неща. Той концертира с различни оркестри, имаше солови рецитали, беше на различни сцени у нас и по света в камерни формации. През 2022 Стоян Караиванов създаде „Orquesta Tipica Libertango“ – първия български танго оркестър, чийто първи концерт беше на 11 декември – световният ден на тангото. Създаде семейство, има и дете. Записа и издаде първия си самостоятелен компакт диск „Избрани танга“ през 2025 г.

Награди:

2014 Грамота за високи постижения и извоювани награди от национални и международни състезания, олимпиади и конкурси в сферата на науката и образованието (като ученик в ГПЧЕ „Ромен Ролан“, стара Загора.

2015 първа награда и лауреат на Националния конкурс за акордеон с международно участие „Георги Гълъбов“.

2016 трета награда на VІІІ Международен конкурс „Дни на акордеона“, гр. Углевик, Босна и Херцеговина.

2020 първа награда на ХІІ Международен конкурс „Дни на акордеон“, гр. Углевик, Босна и Херцеговина като дуо с Доач Бездюз. На 24 юни 2021 г. под диригентството на Константин Илиевски двамата изнесоха концерт посветен на 100 годишнината на Астор Пиацола.

2020 първа награда на VІІ Национален академичен конкурс “Й. С. Бах и неговото съвремие”.

2021 първа награда в категория камерна музика от Международния фестивал „Акордиомания“, Плевен.

2021 наградата „Олга Камбурова“ на „Алегро виваче“ в подкрепа на младите таланти.

2022 Музикант на годината в конкурса на „Алегро виваче“.

2023 Първа награда от 60 Международен акордеонен конкурс в Клингентал, Германия.

2025 Krefelder Bandoneon-Preis за изключително майсторство на изпълнителя.

2025 Кристална лира от СБМТД и „Кантус фирмус“.