„Музиката освобождава от измамата на думите“. Вече повече от месец всеки път, когато си помисля за концерта на Джесика Прат винаги се сещам за тази фраза, така обичана от маестро Даниел Орен. Колко е прав маестрото! Колко думи са необходими, за да се опише преживяването от 8 март в залата на Софийската опера! Все още усещам странен трепет и прималяване като при среща с любим човек. Мисля си за толкова изисканите интерпретации, за подробно обмисленото и превъзходно сценично присъствие на певицата. Малките трикове, които допълнително наелектризираха обстановката. За арията на Елвира тя влезе в залата през партерната врата за публиката, премина край зрителите и се изкачи на сцената, следвайки замъгления от загубата на разсъдък път на героинята си. За биса с един жест смени роклята, предизвиквайки весела суматоха сред публиката, а елегантното присядане на авансцената съвсем скъси дистанцията. По-късно, когато предложи в социалните мрежи запис на арията на Кюнегонде от „Кандид“ на Бърнстейн, с изискано чувство за хумор написа, че явно в живота малко неща се променя, защото в младежките си години е работила като клоун на детски партита. Струва си да се види тази искряща, жизнена и неповторима интерпретация! За всяка ария беше избрала нов, пищен тоалет, носещ допълнително послание.

Делириум нарече концерта си Джесика Прат и беше делириум за всички в залата, делириум в най-възвишения смисъл на думата, а не в медицинския. В рамките на няколко месеца Софийската опера покани две от най-големите оперни изпълнителки на днешния ден – Асмик Григорян и Джесика Прат. Какъв невероятен шанс за ценителите! Толкова различни и толкова изключителни и като стил на интерпретация и като поведение.

С програмата си Делириум от 2023 г. Джесика Прат шества на много сцени с различни диригенти. Припомням, че това е заглавието на последния й диск.

Чухме я веднъж с Даниел Орен, а сега я очакваме на 3 май с Франческо Иван Чампа. Какво е различното? Същите опери, същите героини, но сега ще чуем техните арии изпълнени с щастливи, трепетни очаквания. След Делириума от разочарованието идва „Пролетта на обречената любов“. Драматично и красиво заглавие. Да, отново Амина от „Сомнамбула“, но с „Come per me sereno“, сцената, в която прелестната Амина излива любовната си радост и дарява сърцето си на любимия Елвино. И Елвира от „Пуритани“, която ще открием в сюблимния миг, когато разбира, че ще може да се омъжи за рицаря на сърцето си Артуро, а арията „Son vergin vezzosa in vesta di sposa“ е брилянтен израз на моминската любов. Не може без Лучия, чието полудяване в предишния концерт разтърси публиката, а сега ще преживеем и изповедта й от щастието с любимия Едгардо в арията „Regnava nel silenzio”. Линда ди Шамуни отново ще бъде на сцената с прелестната ария „O luce di quest’anima“ изпълнена с най-ефектни и виртуозни пасажи. В новия си концерт Прат обогатява репертоара добавяйки още една прочута героиня на Белини – Жулиета от „Капулети и Монтеки“ с изпълнената с нежно отчаяние ария „Oh quante volte, oh quante“. Очаквам с нетърпение и нейната интерпретация на „À vos jeux, mes amis“, арията на Офелия от „Хамлет“ на Амброаз Тома, героиня, която тя би искала да изпълни. За нейната интерпретация има и образец – австралийката Джоун Съдърланд, с която е работила. Тя ще участва в два концерта в Австралийската опера посветени на 100-годишнината от рождението на Джоун Съдърланд. „Тя винаги е била голямо вдъхновение за мен. Например „Хамлет“. Няма човек, който да пее Офелия като нея. Всъщност, когато съм депресирана или разочарована, слушам нейната Офелия и си казвам: „Добре, ще опитам отново“. Това ми дава яснота, че трябва да работя повече, да се старая повече.“ За финал на концерта е избрала най-ефектна и артистична сцена „Les oiseaux dans la charmille“ на куклата Олимпия от „Хофманови разкази“ на Жак Офенбах, а аз още от сега си предусещам колко забавно ще бъде в залата.

За щастие големите белкантови композитори Винченцо Белини и Гаетано Доницети са написали достатъчно изключителни моменти в своите шедьоври.

„Белкантото е много важна част от репертоара, който създадох през годините. За мен идеалното би било да пея белканто до края на кариерата си, добавяйки малко Моцарт, „Хофманови разкази“ например, но винаги в стила на белканто, защото според мен това е най-здравословният начин да пея.“, казва Джесика Прат.

Покорени от съвършените интерпретации на Джесика Прат са и критиците:

„Очарователен тембър, изваяно фразиране, плътни пианисими в горния регистър…“

„Динамичният ѝ диапазон беше изключителен, а пианисимите ѝ хипнотично красиви, сякаш противоречаха на законите на физиката.“

„Пеенето ѝ беше изискано, музикално и спиращо дъха.“

„Тя се движеше с абсолютна увереност в третата октава, като се справяше с лекота с най-високите ноти и оставяше гласа да се лее естествено.“

„В своите дълги, продължителни пианисими в горния регистър тя докосваше самите граници на възможното в това изкуство.“  …беше изумително да се види с каква простота, естественост и привидна непринуденост изпълняваше арии с изключителна трудност.“

В краткото време между двата софийски концерта Джесика Прат имаше чудесни срещи – участва в „Лучия ди Ламермур“ в театър „Сан Карло“ в Неапол и в „Лукреция Борджия“ във Валонската опера в Лиеж.

„Има роли, които бих искала да пея, като Офелия в „Хамлет“, също и „Лакме“, преди да стана твърде стара …“, с усмивка казва Прат. „Имам и още дебюти през следващите години – предложение за трите кралици на Доницети една след друга. Норма беше голяма мечта, също Беатриче, и Алаиде, които вече осъществих. Бях много щастлива. Един ден бих искала да направя „Пиратът“, когато се почувствам готова, което не е сега. Много трудна е ролята на Имоджене. Да, много е трудна, но ми харесва да се наслаждавам на работата си, затова никога не пея роля, в която се чувствам неудобно, защото така не е забавно.“

Оркестърът на Софийската опера под диригентството на известния Франческо Иван Чампа ще допълни вечерта с прочутите увертюри от „Норма“ на Белини, „Италианката в Алжир“ на Росини, „Анна Болейн“ на Доницети, както и великолепната Медитация от „Таис“ на Масне със солист концертмайстора на Операта Мария Евстатиева.

Снимки: Софийска опера, Светослав Николов-Чапи