„За съжаление не се обръща внимание на балета в България. Всички балетни трупи работят интензивно, създават репертоар, показват успешни спектакли.“

„Баядерка“ на сцената на Русенската опера стана повод за среща с една от големите български балерини. „Работата беше тежка и доста напрегната, през карантината трупата нямаше възможност да репетира. Те работят блестящо! Тази трупа доставя възможно най-голямото удоволствие за всеки постановчик. Бяха неуморни. Всички бяха в особено състояние. Много интересна трупа, както българите, така и чужденците – днес във всички оперни театри в България има доста артисти от чужбина“ – сподели Калина Богоева.

В Русе тя представи своя режисьорска версия на прочутия балет „Баядерка“ от Лудвиг Минкус. Не съкращава нито едно от хореографските решения на Мариус Петипа. „Правя версията малко по-завършена, като прибавям начало и финал, който в оригиналния спектакъл го няма. Започвам със Солор и завършвам отново със Солор, така че целият спектакъл завършва с идеята, че голямата любов продължава независимо от това, че единият е в един свят, другият в друг. Предлагам тази идея на публиката, защото ми се струва, че в наши дни е изключително важно да покажем, че голямата любов съществува и ще я има винаги.“

Преди години в Националното училище за танцово изкуство Калина Богоева представя балета „Сенките“, като използва само последното действие от „Баядерка“. Поставяла е и други балети на Минкус – „Дон Кихот“, „Пахита“.

„Аз съм възпитаничка на класическата школа. Целият ми живот е преминал с този репертоар. Танцувала съм и по-драматични роли, но според мен класическият репертоар трябва да се съхранява много, много внимателно. Днес има прекалено увлечение по техниката. За мен преди всичко друго е вътрешната енергия, вътрешното чувство, което трябва да стигне до публиката. А техниката е това, с което се изразяваме. Не да се акцентира колко високо е вдигнат кракът на балерината или дали мъжът прави двайсет пируета. Това е нещо, от което аз, признавам си, бягам и ще се старая, докато съм жива, да търся изразителността на класическия танц, която е неизмерима.“

Самата Калина Богоева е танцувала само монолога на Никия от „Баядерка“.

„Изключителна хореография, много силен момент в спектакъла. „Баядерка“ ми е останала в сърцето, защото става дума за човешката любов, за човешката надменност, за вредата, която нанася всевластието.“

През 1996 г., като директор на балет „Арабеск“, Калина Богоева създава конкурса за млади хореографи „Маргарита Арнаудова“, който съществува и до днес.

Следите ли как се развива конкурсът „Маргарита Арнаудова“?

Да, следя го. Има много талантливи млади хореографи. Всеки път ни изненадват с ново мислене. В момента става нещо много интересно: класическата и съвременната техника се смесват по своеобразен начин и може би това ще доведе в бъдеще до оформянето на някакъв нов стил, който ще съчетава двете техники. Конкурсът е изключително важен за младите хореографи. Бих искала да има конкурс и за хореографи, които поставят с техниките на класическия танц. За съжаление няма, а изразителността, енергията, която излъчва танцьорът в класическия танц, е много силна.

Вие сте участвали в създаването на съвременни български балети като „Легенда за езерото“, „Нестинарка“, „Папеса Йоана“, „Орфей и Родопа“. Те са звучали съвременно.

Точно така, но на класическа техника. Ето това ми се струва, че в момента се избягва. Отива се към съвременната техника, защото се мисли, че тя дава повече възможности и е по-лесна, което изобщо не е вярно.

Тогава имаше повече хореографи, с които да работите.

Нашето поколение имаше голям шанс. Ние работехме с много големи хореографи, като Юрий Григорович, Иржи Немечек, Нина Анисимова, Серж Лифар. От тях поехме същественото и най-важното за нас. В моята кариера особено място има и проф. Петър Луканов, с когото направих втората си най-силна роля. Първата беше в „Каменното цвете“ на Григорович, а втората – „Легенда за любовта“ на Луканов. Те са в сърцето ми, те ме направиха не балерина, а артист. Това е важното.

Може ли днес да отделите едно име, което ви прави впечатление сред хореографите?

Трудно.

Но ето, по-старите можете веднага да изредите.

Защото периоди от живота ми са минали под влиянието на тези хора. Всеки от тях ми е дал нещо ново, за да развия таланта си. Сега съм отстрани, само гледам.

Но създавайки конкурса, вие познавате всички хореографи…

Последното, което показа Мила Искренова – „Следобедът на един фавн“, беше изключително постижение. Прекрасни спектакли прави балет „Арабеск“. През годините „Арабеск“ запази стила си, нивото на изискванията, качеството на спектаклите и наистина продължава това, което започна Маргарита Арнаудова. А тя знаеше защо създава „Арабеск“ и какво иска да постигне. Боряна Сечанова, както и Олеся Пантикина продължават да развиват трупата.

Следите ли развитието на балетните трупи в оперните ни театри?

Много съм пътувала, запозната съм, може би не точно в този момент, но от близкото минало с най-големите трупи. Ще започна с националния балет. Трябва да кажа, че се гордея с трупата, наистина имаме изпълнители на световно ниво. Сара-Нора Кръстева постигна невъзможен напредък. Чудила съм се – в трудните дни, в които живеем, при липсата на пари как тя успя. На сцената трупата показва много високо ниво. Разбира се, акад. Карталов се отнася към балета абсолютно равностойно, старае се да бъде в помощ. Там има много силни репетитори, хора с голям опит – Ясен Вълчанов, Маша Илиева. Това веднага се отразява на нивото на изпълненията. В Пловдив трупата работи по-активно в последно време. Прави много интересни неща. Всички тези трупи – сега ще кажа нещо, което е истина – работят в ужасно трудни условия. Понякога събират костюми от други спектакли, за да си направят премиерата. В Бургас Хикмет Мехмедов от нищото направи прекрасна, стабилна трупа, която има и класически, и съвременен репертоар. Трупата в Стара Загора се развива изключително силно, показва невероятно хубави спектакли. Силвия Томова прави всичко, което е по силите ѝ, за да бъде трупата на високо ниво, и успява. Варненската трупа беше най-силната след софийската. След това нещата малко западнаха, но така беше навсякъде. И сега отново работи изключително интензивно, има много интересен репертоар. Сергей Бобров прави наистина всичко възможно, за да бъде активна на сцената и да показва на хората различни спектакли.

За съжаление не се обръща внимание на балета в България, това е самата истина. Аз не обвинявам никого. Всичко ще си дойде на мястото. Това, което ме възхищава, е, че всички балетни трупи работят интензивно, създават репертоар, показват успешни спектакли.

Вие сте лауреат на Първия международен балетен конкурс през 1971 г., имате сребърен медал. Болно ли ви е, че конкурсът не се проведе през 2020 г.?

Меко казано. Това, което се случи, е недопустимо. България доби международна известност с конкурса във Варна. Не биваше да става така. Много голяма грешка е, че допуснаха той да спре. Единственият конкурс, който остана, е този, който създадох – за деца и юноши от 5 до 19 години („Малки звезди“, основан през 2009 г.).

Разговорът е осъществен през 2021 г. и публикуван първо в списание „Култура“.

Калина Богоева е възпитаничка на Държавното балетно училище в София и на ГИТИС, Москва. Примабалерина на Софийската опера в периода 1958-1988 г. с над 30 роли, педагог и хореограф. Била е художествен ръководител на Държавното хореографско училище, директор на балета на Варненската опера, учредител и президент на Международната танцова академия „Варна“. Създател и ръководител на специалността Балетна педагогика в Държавната музикална академия, гр. София и на филиал на академията в гр. Атина, Гърция. Преподавател по методология на класическия танц, класически репертоар, композиция на танца и балетна педагогика.

В периода 1994 – 1998 е директор на балет „Арабеск”. През 1995 г. създава конкурса за хореография върху българска музика и учредява награда на името на голямата българска хореографка и директор на балет „Арабеск” в продължение на 20 години Маргарита Арнаудова. От своето създаване конкурсът “Маргарита Арнаудова” е утвърдил цяло поколение млади български хореографи, които днес са лицето на съвременната българска хореография – Боряна Сечанова, Мила Искренова, Антония Докева, Олеся Пантикина, Росен Михайлов, Галина Борисова, Петя Стойкова, Иво Димчев и др.

Президент на фондация „Калина Богоева”, която е съорганизатор на първото международно издание на конкурса за съвременна хореография „Маргарита Арнаудова”.

Сред коронните й роли са Одета-Одилия, Мирта, Китри, Зарема, Раймонда, Медея и др. Признат авторитет у нас и в чужбина в областта на методиката на класическия танц (руска школа), както и в изследването и изучаването на класическия балетен репертоар.