Честит рожден ден Рихард Вагнер!

Тази година се честват 150 години от премиерата на тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ в новопостроения фестивален театър в Байройт.

„Гласът на боговете“ – Байройт, август 1876

Писмо до приятел в Берлин

Скъпи Вилхелм,

Пиша ти с ръката на човек, който сякаш се е върнал от друго измерение. Представи си: езикът ми тежи, а тишината след последния акорд на „Залезът на боговете“ още вибрира в гърдите ми като отзвучаващ гръм.

Фестшпилхаусът… Как да ти го опиша? Дървена конструкция, без излишна помпозност, но с акустика, която прониква в костите. Завесата се вдигна, а оттам – река Рейн, нимфи, злато… Не театър, а мит, който се излива върху теб.

Публиката бе пъстра – аристократи със златни очила, философи, музиканти, дори самият император седна редом с простите фенове на Вагнер. Лист и Брукнер се поздравиха като братя. Чайковски само мълча.

Първият ден – „Рейнско злато“ – бе въвеждащ, ала дори и тогава усетих, че това няма да е обикновено изкуство.

На втория – „Валкюра“, се просълзих. Не заради драмата, а заради усещането, че самата съдба стои на сцената.

„Зигфрид“ на третия ден бе изпитание – много от присъстващите задрямаха, аз също се борих с умората, но музиката ме държеше.

А накрая… „Залезът на боговете“. Боговете падат, светът се преражда, и ние – с него.

Но знаеш ли кое беше най-силното? Не самата музика. А мълчанието след нея. Хиляда души, без глас, без дъх. Само последният акорд и после… безкрайна тишина.

Вагнер не просто композира – той строи вселени. И ако фестивалът се повтори, ще дойда пак. Дори да стоя прав.

С обич,

Твой Едуард