Пътеводител на фестивалния стопаджия – Вагнеров фестивал на Софийската опера

В клуб „Рихард Вагнер“, новото пространство за събития на Софийската опера се състоя среща с журналисти, на която беше обявена програмата на Вагнеровия фестивал. О 26 май до 14 юни и тази година Вагнеровият фестивал на Софийската опера ще събере почитателите на немския композитор от страната и чужбина. В програмата са включени шест заглавия – четирите опери от „Пръстенът на нибелунга“ – „Рейнско злато“ на 26.05, „Валкюра“ на 27.05, „Зигфрид“ на 29.05, „Залезът на боговете“ на 31.05, „Лоенгрин“ на 12.07 и „Танхойзер“ на 14.07.

Режисьор е Пламен Карталов. Константин Тринкс дирижира тетралогията „Пръстенът на нибелунга“ и „Танхойзер“, а Мартейн Дендивел „Лоенгрин“.

Присъстваха Пламен Карталов, директор на Софийската опера, Н. Пр. Ирене Мария Планк, посланик на Германия в България и Ирина Дакова, заместник-кмет на Столична община по направление „Култура и туризъм“ – патрони на фестивала, журналисти, както и много от участващите в спектаклите солисти.

„Голяма чест е за нас да сте наши гости, защото аз за първи път в живота си виждам посланик на Германия на нашия Вагнеров маратон и това е Ваше Превъзходителство. А вие сте и дъщеря на оперен певец. Софийската опера е истински жив посланик на немската култура чрез Рихард Вагнер.“, приветства Пламен Карталов г-жа Планк. Той припомни, че преди 16 години Софийската опера е започнала с най-трудното – тетралогията „Пръстенът на нибелунга“. Това е високо оценено от международната оперна общност и разказа за състоялата се през месец март пролетна конференция на организацията „Опера Европа“. На 13 март по време на срещата беше представен Софийският фестивал в панел „Фестивали посветени на композитори“, заедно с Хенделовия фестивал в Хале, този на Росини в Пезаро, на Яначек в Бърно, на Сметана в Литомишъл, все градове, в които са родени композиторите.

„Вагнер не е роден в Байройт. Роден е в Лайпциг, където няма фестивал на негово име. Изведнъж в София вече шестнайсет години, дори по време на Ковида, ние не пропускахме и направихме първи полет с този композитор, който през годините е изпълняван от най-големите български певци. В Германия дори и днес няма певец като Спас Венков, който пее в Байройт и години наред е Парсифал и Лоенгрин номер едно. Анна Томова-Синтова всепризната интерпретаторка в „Танхойзер“ и „Лоенгрин“. И изведнъж тук се намериха войни в мъжки и женски доспехи, които тръгнаха и заедно с традиционния репертоар на Софийската опера от 1891 г. да продължат дирята на своите велики предци от 1930 г., от 50-те, 60-те и 70-те. Наистина тогава се въртяха само трите опери „Летящият холандец“, „Танхойзер“ и „Лоенгрин“. А София тогава е имала едни от най-големите певци в света – баритони, баси, мецосопрани, сопрани, прекрасни диригенти и режисьори, но ръководствата са вървели по леката отъпкана пътека на традиционния репертоар.“

Пламен Карталов припомни, че благодарение на сътрудничеството с БНТ, българската публика е имала възможност да гледа цялостното излъчване на „Пръстенът на нибелунга“, а съвсем наскоро и на „Тайнхойзер“. Припомни и триумфалните гастроли на Операта в Германия, Беларус, Словения, Москва, Северна Македония, Италия, Хърватия, но и на фестивала в Стара Загора.

„Бяхме в Германия два пъти, ето с тези певци“, обърна се Карталов към изпълнителите. „Те не са завършили немска филология. Езика го говорят, но не го приказват. Някои от тях има да учат още. Може да сме критикувани за някой глагол, някои произношения, някои съгласни, но го правим. А заедно с немския, те трябва да пеят и на български, на италиански, на френски. Аз ви благодаря, мили колеги, пред всички журналисти, които наблюдават нашата, вашата работа.“

Много развълнувана беше и Ирене Планк. Тя разказа, че една от любимите опери на баща й, който е бил оперен певец е „Севилският бръснар“, но и „Отело“ и когато е репетирал у дома, тя е научила първата италианска дума „il fazzoletto“ (кърпичка).

„Една от основните причини, поради които ви благодаря, че отправихте към мен тази покана да поемем патронажа над този фестивал и аз я приех е, че операта е едно дълбоко европейско изкуство. И като посланик, в каквото качество сега съм тук, бих искала да подчертая приноса на музиката, на операта, за укрепване на връзките между нас в Европа, за разбирателството между държавите в Европа. Но това не е същественото. Същественото е музиката и изкуството. Изкуството и музиката нямат нужда от друга причина. Те сами са причината, за да съществуват. Искам да дам израз на възхищението си от това, което правите тук в България и от това как го правите популярно и привличате погледи и от чужбина. Публиката на операта става все по-международна. На местата извън България, където вие сте представяли своя репертоар, публиката също е интернационална. Публиката всъщност трябва да обхваща абсолютно всички – и младите и останалите хора. Операта няма нужда само от образованите, добре облечените, заможните хора, които са част от публиката на Байройт. Операта има нужда от всички. И особено младите хора трябва да имат възможност да разберат какво велико нещо е музиката, какво приключение е операта. И в тази посока мисля, че вие правите много добри стъпки, за които искам да благодаря.“

Ирина Дакова, заместник-кмет:

„Столична община има нелеката роля да е домакин на национални институти като операта. За нас винаги е било привилегия, удоволствие и чест да бъдем заедно със Софийска опера. За да имаме публики, Столична община полага огромни усилия. Софийската опера има специален панел „Опера за деца в парка“, в която Столична община е основен партньор. За нас образованието и това да стига изкуството до различни видове публика, достъпът до култура е приоритет като общинска политика. При мен идват други спомени, свързани с този Вагнеров фестивал. Преди десет години имах удоволствието да посещавам една културна академия за мениджмънт в Гьоте институт, в която друг човек каза: „Имам изключителен интерес към Вагнеровия фестивал на Софийската опера, защото имам сегмент от туристи, които специално идват, и то от Япония, не само от сърцето на Европа, за този Вагнеров фестивал.“ А на въпроса ми, „Но това не ли нещо много специфично?“ госпожата отговори „О, не, не, не. Напротив, това вече е един много добре разработен пазар.“ В този контекст искам да спомена, че новата структура на Столична община от февруари месец обединява културата с туризма. За нас такъв тип фестивали са изключително важни и приоритетни, защото влиянието на културата в туризма е нещо, което е важно, нещо, върху което трябва да бъде работено. От тази гледна точка Вагнеровият фестивал за Столична община е приоритетен и ние не само даваме партньорството си, но всеотдайно ще участваме във всяка една логистична страна на фестивала.“

Присъстващите на пресконференцията солисти също споделиха вълнението си за предстоящите спектакли.

Мартин Илиев, който ще изпълни ролите на Зигмунд във „Валкюра“, на Зигфрид в „Зигфрид“ и в „Залезът на боговете“ и на Танхойзер.

„Това е голяма мечта да изпълня трите роли в „Пръстена“. По принцип обикновено Зигмунд се изпълнява от един певец, Зигфрид от друг. В Германия има подобна традиция. Не знам дали навсякъде е така, но там, където съм бил, беше така. Според мен Вагнер е имал идеята това да бъде един певец, който изпълнява ролите. Тази идея присъства в съдържанието на тези опери, макар да не го е казал ясно. За мен това е предизвикателство.“

Радостина Николаева, която ще бъде Брюнхилде в „Зигфрид“ и в „Залезът на боговете“.

От 2015 г. участвам във фестивала първо в „Тристан и Изолда“. Дебютът ми беше като Изолда. Някои певици казват, че Изолда е Еверест за ролите. Други певици споделят, че предпочитат да изпеят три пъти Брюнхилде в „Пръстена“, отколкото да пеят Норма. За мен е сбъдната мечта, защото от 2018 г., когато дебютирах в ролята на Брюнхилде в „Залезът на боговете“ в Болшой театър, след това пях много пъти Брюнхилде в „Зигфрид“. От известно време исках да се върна към „Залезът“ и ето тази година отново ще направя това. Трудността разбира се е много голяма. Отговорността е много голяма. Ще се постарая да надградя своите постижения и своето виждане за тези роли. Надявам се и публиката да оцени усилията, които полагам. За нас е наистина голямо пътешествие и голямо вълнение този контакт с Вагнер.“

Даниел Острецов, изпълнява Логе в „Рейнско злато:

„Искам да поканя всички на нашия фестивал и смятам, че ще бъде страхотно и ще доставим удоволствие на вас и на нас.“

Виолета Радомирска, Ерда във „Рейнско злато“ и Валтрауте в „Залезът на боговете“:

„За първи път ще участвам в опера на Рихард Вагнер. Пяла съм някога неговите песни. Ще бъда третата певица от ансамбъла, която ще изпълни ролята на Валтрауте. Тя за радост е кратка. Като начало се надявам, че вълнението ще бъде овладяно и чисто вокално да мога да се представя добре. Другата роля е Ерда, която поемам след Весела Янева и ми се иска да я направя добре, тъй като нейната беше великолепна.“

Весела Янева, Фрика в „Рейнско злато“ и Ерда в „Залезът на боговете“:

„За мен е чест да бъда в този храм на изкуството, да бъда в тази страхотна зала на името на Вагнер. Аз съм все пак от по-младите изпълнители в операта и всеки шанс и опит за мен е страшно полезен. Желая на добър час на фестивала.“

Венцеслав Анастасов, Фридрих фон Телрамунд в „Лоенгрин“

„Тази година участвам само в „Лоенгрин“, но ролята е достатъчно голяма. Мога да кажа, че тук са концентрирани най-силните подправките в баритоновия специалитет, а именно подлост и коварство. Надявам се да мога да пресъздам тази палитра от емоции и да я предам на публиката.“

Веселин Михайлов, Вотан в „Рейнско злато“:

„За мен е чест да участвам в ежегодния Вагнеров фестивал. Структурата, която стори зад този грандиозен проект мога да опиша като немска машина. Спектаклите са изключително предизвикателство, но работата зад завесата е нещо, което е неповторимо за нас творците, и мога да ви уверя, че нашият екип е на изключително високо ниво. Нашите учители по този трънлив път, наречен Вагнерова школа, са колоси, утвърдени личности в международните оперни среди. Ние попиваме, взимаме всичко, което ни се дава, а то е, уверявам ви, огромно количество знания и умения.“

Петър Бучков, Фафнер в „Рейнско злато“ и „Зигфрид“ и Хаген в „Залезът на боговете“:

„Много съм благодарен и на съдбата, и на ръководството на театъра, че преди шестнайсет години имах възможността да се включа в това приключение, наречено Вселената Вагнер. Успях да натрупам и малко самочувствие от гастролите на операта в чужбина, от сътрудничеството с различни добри специалисти, които ни напътстваха, както и от колегите, с които работихме на сцената. Сега с малко по-улегнали емоции подхождаме към новия сезон на нашия фестивал и лично аз и с нетърпение очаквам срещата с публиката.“

Стефан Владимиров, Фазолт в „Рейнско злато“:

„Това е огромно предизвикателство. С Петър сме от самото начало великаните. Вокално за мене беше много голямо предизвикателство. Като басо кантабиле, се справям и търся да придам повече боя на гласа на определени места, където трябва и където се изисква.“

Николай Петров, Вотан в „Рейнско злато“:

Не ми излизат от главата думи на господин Карталов, който ми каза, „Ти си много смел човек“. Да, предполагам, че съм смел човек, защото след двайсет и осем години в музикалния театър, „живот човешки“ и мюзикъли, започнах да пея Вотан. Но не знам кой е по-смел, аз или той. Защото ми гласува такова доверие, което не знам кой би могъл да ми гласува. Искам да благодаря от сърце и на един човек, който не е между нас – Рихард Тринборн, който направи за нас нещо огромно. Той ни разкри цялата същност на Вагнер и на немската култура. Благодаря и на господин Генчев, защото той беше плътно до нас през цялото време. Потрудихме се доста. Наистина Вагнер е нещо необяснимо, нещо което не можеш да обхванеш. Може би цял живот трябва да пееш Вагнер, за да разбереш поне малко от това, което той иска да каже. Страхотно е. Много се радвам, че тези шестнайсет години минаха за мен основно под егидата на Вагнер и това ме обогати.“

Силвия Тенева, Ортлинде във „Валкюра“, Норна в “Залезът на боговете“:

„Валкюрите, сигурно и моите колежки така се чувстват, в момента, в който се качим на конете, се оказва, че имаме една много голяма енергия, една съвсем друга сила. Оказва се, че вече нито ни е страх от високо, не се чувстваме неудобно да държим меч и се превръщаме в жени-войни. В която и да от тези творби, Маестрото не ни оставя в никакъв случай да скучаем. Имаме много предизвикателства. Така е с костюмите, с декорите, с всичко, но това човек, когато е на сцената, го забравя, потапя се в образа и нещата се получават неусетно.“

Александрина Стоянова-Андреева, Флосхилде в „Рейнско злато“ и „Залезът на боговете“, Гримгерде във „Валкюра“:

„Освен че съм валкюра, всъщност аз се появявам за първи път в „Рейнско злато“ като една от рейнските дъщери. Всъщност рейнската дъщеря е тази, която за съжаление губи златото, което й е дадено да пази. Имаме специална задача – като рибки, скачащи на батути. В Москва, тъй като още не бях дебютирала като рейнска дъщеря, а бях една от валкюрите бях в публиката, която беше толкова изненадана от това, което правят тези момичета. Питаха се дали няма отстрани някой, който в този момент всъщност да пее. Това е заслуга на Маестрото, защото ни дава задачи, които са толкова специални на сцената и ние се чувстваме в един такъв красив, унесен, невероятен, не само Вагнеров свят. Наистина това е едно пътешествие. Това е свят, в който се потопяваме, това е музика, която толкова много въздейства и толкова вдъхновява всеки един от нас. Благодаря на маестро Карталов, на Велизар Генчев, на Юлия Кръстева, която е винаги с нас и помни всеки един детайл, на моите колеги, без които тази магия е невъзможна и най-вече на публиката, на която ние искаме да завещаем основното. А това е, че Вагнер е минало, настояще и бъдеще.“

Мария Павлова, горска птичка в „Зигфрид“, Овчарче в „Танхойзер“:

„Разказвала съм за техниката, която се налага да прилагам по време на скачане, за да изпълня ролята на горска птица и да полетя над сцената. Била съм обучавана специално от Леонсия Докузова от цирк „Балкански“. Много вълнуваща роля, вокално трудна и изисква доста физически усилия и подготовка.“

Красимир Динев, Миме в „Рейнкско злато“, „Зигфрид“:

„Това е нещо пионерско. Това е въпрос на доверие към всеки един от нас. Когато започвахме да правим Вагнер в самото начало нямах идея за какво става дума. Приехме го с доверие във вярата на Маестро Карталов, приехме го с убеждение, че правим това, което трябва и ще успеем. Изграждахме се като личности в тези роли, защото характерите ни се каляваха по време на работа. Вагнер изисква не само певческо майсторство, изисква всичко, каквото е вложил Бог в теб, да го изкараш, и то със с пълна страст, за да може в крайна сметка да се получи това, което е писано в операта и това, което имаш ти да дадеш, да извадиш отвътре неща, които даже не си знаел, че имаш.“

Велизар Генчев, диригент:

„Очакването, преди всичко, към нас самите, произтича от изискванията на композиторската работа и ролите, които всички артисти тук играят. Ние се опитваме да се доближим до тези очаквания. Вероятно никога не можем да ги покрием напълно, но се опитваме да се доближим максимално. А дисциплината се състои и в това да не допускаме никакви компромиси. Цялото пеене е изключително тежка физическа работа. И е невъзможно без обучение. Това е въпрос на дисциплина. Аз съм до вас, докато чувствам, че ми имате доверие и съм спокоен, че ще успеем.“

Юлия Кръстева, асистент-режисьор:

„От 2010 г. съм асистент-режисьор във всички Вагнерови постановки, включително на двата „Пръстена“. Единствено в „Летящият холандец“ не съм участвала, но пък за сметка на това направихме детския вариант на „Рейнско злато“. Това е грижата на театъра от 2008 г., с детската програма да въведем децата в света на операта и балета. Постановката излезе през 2011 г. и е жива досега. Преодоляваме страха, че Вагнер се слуша трудно. Там се пее на български и има голям интерес. В адаптация представяме събитията, които стават в „Рейнско злато“ и ги въвеждаме в тетралогията.

Когато пораснат, да имат любопитството да гледат голямото „Рейнско злато“, „Валкюра“, „Зигфрид“, „Залезът“. Тоест ние виждаме преливането на публиката в залите и това всичко става благодарение на нашите общи усилия. Ние направихме една абсолютно достойна, наша, българска школа, с която печелят нашите Вагнерови постановки. Артистите ни действително живеят на сцената. Има ток между солистите и това е уникалното.“

На финала Пламен Карталов припомни, че една постановка на опера на Рихард Вагнер представлява голямо предизвикателство за всеки театър по света, а от 2010 г. до днес в репертоара на Софийската опера са вече девет негови заглавия – тетралогията „Пръстенът на нибелунга“, „Тристан и Изолда“, „Парсифал“, „Летящият холандец“, „Лоенгрин“ и „Танхойзер“. Остава единствено „Нюрнбергските майстори-певци“.

„За мен като режисьор е важен театърът на Вагнер във всичките му измерения, както той нарича своите творби “Gesamkunstwerk” – той обединява всички изкуства. И аз на нито едно от тези изкуства не изневерявах, а напротив, дадох на нашите артисти възможността те да бъдат пълнокръвни артисти в характерите на героите. Затова няма скука, тъй като във взаимоотношенията, взаимодействията на тези герои се ражда и ситуацията. Работихме честно с партитурите на този композитор.

За оркестъра е също нашата грижа. Певци може да намерим, ако някой закъса, но да направиш един оркестър това е много трудна работа, изисква голяма подготовка, изисква дълго време музициране и оркестрово свирене. Така че нашата грижа беше да им осигурим най-добрите инструменти, които въобще могат да се произвеждат ръчно специално за тях. А те накрая получават и своя аплауз.“

Пламен Карталов създава съвременната история на оперите на Рихард Вагнер в Софийската опера с идеята през 2013 г. да бъде отбелязана 200-годишнината от рождението на композитора. Подготовката започна още през 2010 г. с последователни премиери на четирите заглавия от „Пръстенът на нибелунга“. С огромна отдаденост те бяха осъществени изключително с български оперни певци. Неоценима подкрепа в музикалната и стилистична подготовката получават от признатия вагнеров специалист Рихард Тримборн, съратник на Карлос Клайбер и Волфганг Савалиш. Добавени са „Тристан и Изолда“, „Парсифал“ и „Летящият холандец“, а през 2023 г. за 210 годишнината на композитора се състоя и новата продукция на „Пръстенът на нибелунга“, последвана в следващите две години от „Лоенгрин“ и „Танхойзер“. В подготовката на певците с голяма отговорност се включват и световнопризнати интерпретатори на Рихард Вагнер като Камерзенгерин Анна Томова-Синтова и Камерзенгер Курт Ридъл.

Днес в репертоара на Националния оперен театър са девет от заглавията от Байройтския канон.

Не само у нас, но и по световни сцени получиха признание българските продукции, както и покани за гастроли на големи международни форуми: в Минск – Беларус, Любляна – Словения, Фюсен – Германия, Москва – Русия, отново във Фюсен с новата постановка на „Валкюра“, както и в Скопие – Северна Македония, Салерно – Италия и Загреб – Хърватия.

„Софийската опера прекрачи към нови измерения и смело показа способността на театъра да се развива и утвърждава по нови пътища, съизмерими със световната практика на най-големите оперни компании от Европа и Америка“ – казва Пламен Карталов и вече шестнайсет години продължава да вдъхновява нови и нови певци, които се включват в постановките.

Снимки Светослав Николов-Чапи