В Софийската опера сме. Тук премина твоят творчески път, като изключим последните години, в които си се отдала на преподаването. Започна отдавна да преподаваш.

Започнах да преподавам почти паралелно с постъпването ми в Софийска опера. Така че преподаването и кариерата ми вървяха ръка за ръка.

Не ти ли пречеше?

Успявах да съчетавам, но сега, като се връщам назад във времето, се питам как съм успявала, защото тук си имах своите ангажименти в много заглавия и с големи роли.

В същото време имах и своите лични ангажименти извън България. Имах частни ученици, които идваха вкъщи да работят с мен и в Академията. Не знам как съм успявала. Сега може би трудно бих съчетала всичко, но тогава успявах и не ми тежеше. Балансирах между всичките тези неща.

В началото беше асистентка на Лили Стефанова. Тъй като знам как преподаваше тя, нещо от нея взе ли?

Тя беше един много спокоен, уравновесен човек. Може би много неща съм взела, защото тръгвайки да преподавам, аз преподавах по начина, по който бях учена. Естествено, във времето, с моята практика на сцената, срещата с именити певци, разговорите помежду ни, надградих много неща, но основата, от която съм тръгнала, е тази, която получих от Лили Стефанова.

Какво искаш от твоите студенти?

На първо място искам те да бъдат сериозни и отговорни към това, което са захванали да правят, защото без това не може да има успех. Понякога ми се случват студенти, които сякаш са дошли, за да живеят, а не, за да правят нещо. Някак си изпуснати от контрола на родителите, го удряха на бохемски живот по дискотеки. Случвало се е да питам „Добре, искаш ли да станеш певец?“ „Да.“ „Ами защото с нищо не ми показваш, че искаш? Сякаш някой насила те довел тука и съм те вързала за крака на рояла и ти казвам пей или те убивам, нали. Ако ти нямаш вътрешната потребност, се откажи навреме, потърси нещо друго, в което да можеш да се развиеш“.

Във времето със студентите си съм направила страшно много неща. Над дванайсет продукции имам на цели оперни заглавия, които са изиграни с режисура, декор, оркестър, направени и в театри у нас, които съм организирала. Не говоря за ежегодните концерти, които правя с моя клас, задължително с оркестър поне един, два през годината. Отделно от това ние си правим разни вътрешни продукции т.н., т.н.. И другото нещо, което се опитвам да възпитам в тях, е чувството за отговорност и точност, защото това нещо в повечето млади хора някак си липсва. Ти казваш един час, да кажем два часа, те до три часа се влачат. Ама имало задръстване, ама бил се успал, нещо станало и т.н., т.н. Казвам, че това не ме интересува. Ако трябва, няма да спиш, но в два часа без пет минути трябва да сте тук. 90% от нещата, които съм направила с класа си са били с професионални диригенти и режисьори, които са извън Академията. Не мога да накарам един Григор Паликаров да ги чака да се влачат пет часа за репетиция. Който не дойде, няма да участва. Имам случаи, в които наказах няколко човека, на които казах не, щом не се отнасят отговорно, просто няма какво да правим заедно.

Тъй като имаш студенти на различно ниво на развитие, как избираш заглавията, които поставяш? Гледала съм две, три твои постановки по този начин организирани.

Първо се съобразявам с това, което имам в момента. И понякога каня някои от учениците си, които вече са завършили и искат да участват, за да мога да попълня отсъстващите роли. Но тъй като в годините винаги съм имала много голям клас с всички гласове вътре – и баси, баритони, тенори, сопрани, мецосопрани, можех да си позволя да направя големи заглави. Освен последното, което беше „Вълшебната флейта“ сме правили „Любовен еликсир“, „Севилски бръснар“ с няколко поколения студенти. Играхме го в Бургас, във Враца, във Видин. Взимала съм декори и костюми под наем, за да могат да се направят постановките. Играли сме „Нощния звънец“ на Доницети, правили сме „Слугинята господарка“, „“Бастиен и Бастиена“, „Телефонът“.

Тези, които не могат да бъдат в соловите роли, са в хора. Така че те всички участват. Как се справяш с логистичното позициониране на тези спектакли? Казваш Видин, Враца. Наемаш декори, но трябва оркестър, диригент.

Успявам да координирам всичко. Безкрайно съм благодарна, че имам много приятели, които са готови да откликнат на тези мои, как да кажа, понякога екстремни желания. На първо място това е Мирослав Кръстев, който е дългогодишен директор на Видинската филхармония, сега Симфониета, който е бил винаги до мен и ме е подкрепял в най-лудите ми желания. С него имаме съвместна работа вече повече от 30 години. От 1992 година съм започнала там с концерти на класа си. За мен е много важно да дадеш на един млад човек възможност, сцена, да му дадеш шанса да пее с оркестър, защото това не е същото като да застанеш в стаята, да пееш с пиано. Водех ги с мен навсякъде. Обиколихме цяла България, пели сме на много места заедно. Декори, костюми, това цялото е една безкрайна организация. Тук в театъра работят много хора, за да се получи един продукт. Това нещо го правя аз сама. Да, понякога е трудно. Няма пари, казват си: „Абе то студентски спектакъл“! Не гледат сериозно. Но щом видят продукта и разбират, че е имало защо. Ето във Видин вече ни познават и ми имат пълно доверие. Много често колеги ми се обаждат, казват: „Имаме нужда от тенор, имаме нужда от сопран. Може ли да ни изпратиш някой?“ И съм безкрайно щастлива, че хората ми имат доверие. Питам дали искат да ги чуят, а те отговарят, че щом аз ги изпращам няма какво да слушат. Така много деца получават собствени ангажименти за участие на концерти с оркестър, без оркестър, с хорове из цяла България.

Преподаването е едната страна на твоята дейност. Другата страна е операта. Ще те върна много назад. Как стигна от Видин, където си родена до оперните сцени. Наистина във Видин имаше Видинска филхармония, която имаше активна концертна дейност. Завършила си Плевенското музикално училище. Но преди това?

Мисля, че е някаква съдба. Още едва говореща съм казвала, че искам да стана оперна певица. По радиото съм слушала нещо и още 4-5-годишна съм говорила за това. Не съм имитирала, но много пеех. И когато дойде време да се насоча някъде да уча аз казах, че искам да уча в музикално училище. Най-близкото беше в Плевен. Бях отлична ученичка и моята учителка по математика настояваше да уча в математическа гимназия. Тогава откриха и Английска гимназия. Родителите ми бяха твърдо против и не искаха да ме пуснат сама на друго място. А аз отвърнах, че или ще уча в музикалното училище или няма да уча. Те ме заведоха в Плевен да ме прослушват. А това е една сага! Моята първа учителка Дора Гложенска е първа братовчедка на Катя Попова. Легендарна учителка. Тя ми направи едно първо прослушване. Аз никога не съм пяла, никога никой не ми е обяснявал как да пея и аз започвам както си знам. Тя ме разпява и стигах някъде до до – до диез на втора и нататък не мога. Тя пак ме връща надолу – гласът върви, а нагоре не върви. Гложенска казва: Моето момиче, вижда се, че си музикална. Свириш ли на инструмент?“ Казвам ѝ „Да, аз съм пианистка, свиря.“ И тя поиска да изсвиря нещо. Свирих някакъв валс от Шопен. „Ти много добре свириш, но за пиано вече е късно“. Предложи ми да кандидатствам контрабас, защото имало необходимост от контрабасисти. Отговорих, че не съм дошла тук да бъда контрабасист, а искам да стана певица. Ядосах се и казах „Дайте ми материал, който трябва да науча и ще се пробвам. Така и така съм дошла, но контрабас няма да уча“. Затворих се в една стая. Започнах да пея. Отивам и на другия ден. Тя нещо ми обясни и не знам какво стана, но гласът ми хвръкна нагоре.

Така започва изграждането на певицата. Приета е първо място в музикалното училище. Освен с радиото Нинова свързва операта и с един спектакъл на „Севилският бръснар“ от Росини гостувал във Видин. „Никога няма да го забравя. Беше с Асен Селимски. Само него помня.“ След това вече в Плевен, е редовно сред зрителите на Плевенската опера, която по онова време беше доста добра. В училището участва в различни продукциии. „Първата продукция беше много знаменателна за мен. Аз ще пея Далила. На генералната излизам, отварям си устата и звук не излиза. Не мога от притеснение, защото имаше публика. Искам да пея, ама не мога да пея. Беше много хубаво, че беше на репетиция, защото на концерта беше съвсем различно.“ След Плевен идва Софийската консерватория. След това четири години е в състава на Националния филхармоничен хор, който тогава наричахме Капелата.

„Имах вуйчо пееше в операта и ми каза „Ела в хора“. А за отвърнах, че в операта ще вляза като солистка, в хора няма да влизам. И ето, че обявиха конкурс в операта. Явих се. Бяхме седемдесет и шест човека, които се явихме. От тези седемдесет и шест човека пуснаха петнадесет на втори тур. Втори тур вече беше долу на голямата сцена с пиано, но след две години. След това останахме десет човека, които пяхме трети тур с оркестър. И от този трети тур избраха трима, които получихме спектакли.

Тя избира „Дон Карлос“. „А, това не е за всяка уста лъжица. Още ти е рано, не можеш да тръгнеш с нея. Избери си нещо друго“, я съветват колеги. Тя не избира друго. Прослушва я още веднъж диригентът Иван Маринов и й определя дата. На сцената е заедно с водeщи солисти на театъра – Стефан Еленков, Стефка Евстатиева, Никола Василев и Константин Янков. „Беше триумф. Тази роля ми даде увереност, че мога да се справя с трудните неща. Даде ми заряд, който не ме е напускал и до днес, даде ми щастието да съм на сцената и любов към операта, която ще приключи, когато си отида от този свят“.

Мисля, че съм била на този спектакъл. Но Еболи още от Консерваторията, ти е коронна роля. Дори като студентка ти беше на едно много високо ниво. Казвам го като състудент, като зрител, като слушател. Колко роли направи?

Много обичах тази роля. И през цялата ми кариера. Колко роли? Много са ролите, много са срещите с публиката, много са триумфите, но най-емблематичните си остават Вердиевите – Еболи, Прециозила, Азучена, Амнерис, Фенена. Пях Кармен. Принцеса ди Буйон съм правила в чужбина, Сантуца. Това са по-големите централни роли. Иначе имам и други, но по-епизодични.

Ваня, имаш толкова великолепен глас. Остана ли ти нещо, което да ти се е искало да изпееш, а не си успяла? Веднага се сещам за Адалджиза.

Адалджиза я готвих за едно пътуване, но не я изпях. Да, това нещо, което не съм изпяла, а можех, а и сега мога да я изпея. Имах ангажимент в чужбина и просто пропадна. А тук, когато се правеше „Норма“ и казах, че знам ролята ми отговориха, че ще търсят по-млади певици. Но пях по-малката роля Клотилде. Да, другото нещо, много обичах Росини и може би като по-млада трябваше да изиграя Розина. Пяла съм от Росини „Стабат матер“ в чужбина и на Мартенските музикални дни в Русе. Да, ето това може би беше една мечта, която не се осъществи. Да пея Росини. От големите роли, които ми бяха на душата, всички изпях. Верди ми е любим композитор. И се чувствам там великолепно.

Сега, когато преподаваш, какво изпълнявате с младите певци. Подтикваш ли ги да търсят по-непознато, което пък би прозвучало по-интересно?

По принцип аз се опитвам да правя това още от самото начало, когато започнах да преподавам. Искам да ги карам да търсят, защото рядко са студентите, които могат да покрият известните партии. Но в Академията има един калъп, в който се слагат певците и е трудно да излезеш от него. Аз за самите кандидатстудентски изпити търсех арии, които никой не познава, за да могат да се чудят какво е това.

Спомням си Доротея Доротеева, една от най-прекрасните ми ученички, с която винаги избирахме някакви арии, които не са чували, например Жана д’Арк на Верди. Никой не я беше изпълнявал по един наистина подобаващ начин. Това беше нещо ново. И много такива арии съм търсила, чийто ноти изравяхме отнякъде, за да могат да бъдат различни. Дори ме упрекват в това, че давам труден материал на учениците си. А аз смятам, че това трябва да правим, защото не можем да ги държим на „мила моя мамо“, докато завършат. И като дойдат в операта, те не могат да направят нищо. Но все пак трябва всичко да е съобразено с възможностите, защото не можеш да дадеш на един човек голяма ария, която той не може да покрие. Но когато я покрива, защо да не му я дадеш? Било рано, ама как да е рано?

Под ръководството на преподавателя могат да се пробват по-тежки неща. Не е казано, че ще изпее цялата роля, но ще дам да изпее една от ариите да чуем накъде върви гласът, какво се случва.

От години организираш фестивала във Видин. Какво ще е заглавието за тази година?

Става много трудно заради цялата тази ситуация, която в момента е в цялата държава. Не мога да планувам нищо, защото още нямам твърдо потвърждение на финансиране. Това, към което сме се насочили, е „Травиата“, която миналата година не успяхме да направим. Имам прекрасен състав и се надявам да го реализираме тази година. Искам да има и оперета, и мюзикъл. Това е идеята, да са различните неща. Нещо като малък фестивал. Иска ми се да го развия, да стане международен, да се получи нещо хубаво. Но там, в северозападна България е много трудно с финансирането. Но пак ще направя нещо. Ще има, едно заглавие, а ако не успея да направя целия спектакъл, ще направя Галаконцерти, мюзикъл, оперета, опера. Имам страшно много успели ученици. Имам ученици във всички театри в България. Някои вече са изтъкнати солисти. Имам също в Германия, в Испания. И това, което ме радва е, че също има продължители на моето дело като педагог, защото вече има и утвърдени педагози. Например една от моите най-добри студентки Мая Митровска започна да преподава в Битоля. В Германия преподава в музикално училище близо до Дрезден Теми Камбурова, която е пяла Софийската опера. Мая Дзопа преподава в училище и води хор. В Германия преподава и Таня Кирова, дори имаше статия за нея и за нейните резултати с учениците, които са спечелили някакви награди. Ева Перчемлиева, която в момента е моя асистентка се справя великолепно. Борис Тасков, който е солист на Старозагорска опера, който също много добре започва да преподава и е поканен да преподава в музикалното училище. Мариян Йовановски, който е един от първите ми студенти. Той има прекрасна кариера, но започна да преподава. Има много добри ученици, така че тази линия тръгна от Лили Стефанова през мен и продължава, а аз съм много щастлива от това. Не мога да не спомена тук едни от най успелите си ученици Валерий Георгиев, Михаела Берова, Михаил Михайлов, Стефани Кръстева, Весела Янева, Елеонора Джодожска-Младенова, Марян и Ева, които споменах. Те самите казват „Госпожо, нашият клас даде най-много от младото поколение.“

Весела и Елеонора са солистки на Софийската опера и с голям успех се включиха във Вагнеровите опери. Весела е превъзходна Ерда, а Ели дебютира като Елизабет в „Танхойзер“.

Ще призная, че бях против, но двете се справиха страхотно. Това ме прави щастлива. И си казвам от позицията вече на едни 67 години, че животът ми не е минал напразно.

На сцената на Софийската опера тя изпълнява Азучена в „Трубадур“, Амнерис в „Аида“, Фенена в „Набуко“, Прециозила в „Силата на съдбата“, Федерика в „Луиза Милер“ от Верди, Кармен от Бизе, Сузуки в „Мадам Бътерфлай“ от Пучини.

„Много обичах ролите, в които се страда“ – казва Нинова.

Има и богат кантатно-ораториален репертоар. Участва в първите изпълнения за България на “Реквием” от Антонин Дворжак, “Пролетна симфония” от Бенджамин Бритън, “Песни” от Икума Дан, Симфония №2 от Димитър Тъпков. Пяла е в Реквиемите от Моцарт и от Верди, „Стабат матер“ от Перголези и Росини, Симфония №9 от Бетовен, „Месия“ от Хендел и др.

Иванка Нинова е родена през 1959 г. в гр. Видин. Завършва музикалното училище в Плевен при Дора Гложенска, а след това Музикалната академия „Проф. Панчо Владигеров“ в София, при проф. Лили Стефанова. От 1989 г е солиска на Софийската опера.

Гостувала е и в други оперни театри на България, както и е канена за солист на Софийска филхармония, Симфоничния оркестър на БНР, филхармониите на Русе, Пловдив, Плевен, Враца, Видин, Стара Загора, Разград.

От 1992 г. преподава оперно пее в Софийската музикална академия първо като асистент на проф. Лили Стефанова, а след това и със самостоятелен клас.