Димитър Хаджигеоргиев (30.06.1873 – 19.03.1932), композитор

Роден е в Стара Загора. Завършва католическа гимназия в Одрин. Взема уроци при Михай Шафран в Шумен. Следва в Консерваторията в Прага, където учи в инструменталния и композиторския отдел. Завръща се в родния си град, където е учител, а след това е учител и в София.

Като един от творците от първите години на съграждане основите на българската музикална култура Хаджигеоргиев е сред основателите на много от националните ни институции – хор „Кавал“ и оркестър към него, ученически духов оркестър в Стара Загора, един от основателите на частното музикално училище. Той е първият директор на Държавното музикално училище, както и на Държавната музикална академия.

Хаджигеоргиев е редактор и издател на “Музикален вестник” и на вестрик “Музика и музиканти”.

Творчество
Музикално-сценични произведения:
Опери:
“Тахирбеговица”, либр. М. Георгиев (1911 г., Софийска опера);
“Зайря” (1912 г., недовършена).
Оперети:
“На пробуждане” (1910 г.).
Хорово-оркестрови произведения:
“Юбилейна кантата на Цар Освободител Александър II” по текст на И. Вазов за смесен хор и оркестър (1901 г.);
“Юбилейна кантата на Иван Вазов” (1920 г.).
Произведения за симфоничен оркестър:
Тържествена увертюра за откриване на Народния театър (1906 г.);
“Македония свободна” –­ музикална картина (1917 г.);
“Вазов марш” (1920 г.).
Камерна музика:
Концертна полка за 2 флейти и пиано (1896 г.);
4 пиеси за пиано;
4 песни за глас и пиано.
Хорова музика:
6 песни за смесен хор.
Сборници с песни:
“Българска песнопойка” (1920 г.);
“Нови песни за вечеринки и утра” (1922 г.);
“Босилкова китка” (1923 г.);
“Момини сълзи” (1924 г.);
“Родна музика”.
Избрана литература от Димитър Хаджигеоргиев:
“История на музиката” (С., 1922).
Избрана литература за Димитър Хаджигеоргиев:
Баларева, Агапия. “Димитър Хаджигеоргиев” (С., 1962).