26.02.1850 г. в Шумен е създаден първият български симфоничен оркестър

Датата едва ли е възможно така точно да бъле определена, но е сигурно, че по това време в Шумен се установяват унгарци, които създават симфоничен оркестър. Създава го унгарецът Михай Шафран по инициатива на Анастас Хаджистоянов, градоначалник на Шумен. Първите репетиции са в неговия дом. Съставът съществува до 1860 г. Сред учениците на Шафран е и Добри Войников, авторът на първата оригинална българска драма „Криворазбраната цивилизация“, който през 1859 създава първия ученически оркестър. Негов диригент е Анастас Стоянов, баща на композиторите Андрей и Веселин Стоянови.

През 2020 г. беше издадена книгата на Калина Василева „Оркестровото дело в Шумен от първия български оркестър до днес“. Във фоайето на зала „България“ бе разположена съпътстващата изложба „170 години оркестрово дело в Шумен“, подготвена със съдействието на Държавен архив – Шумен.

Ето няколко цитата: „За състава и репертоара на първия български оркестър може да се съди от оцелелия нотен архив. Запазен е тефтерът на Шафран, в който се съдържат негови ръкописни щимове за първа цигулка. Прави впечатление, че са написани много четливо и подредено. Когато Шафран напуска Шумен през 1853 г., тефтерът остава при Димитър Дюгмеджиев, а сега се намира в Окръжен Държавен архив – Шумен. Партитури за съжаление липсват, освен това много от листовете са изчезнали. В архива попаднах още на щимове за контрабас, първа и втора цигулка, писани от контрабасиста на оркестъра Тодор Куцаров през 1851 г., за което свидетелства неговият син. Има също и една дебела нотна тетрадка, пълна с полки, мазурки, валсове, кадрил и шаркии. За нея в архива е означено, че е била на чужденците музиканти и явно е останала в Шумен след тяхното заминаване. Видно е обаче, че освен инициатор и диригент, Шафран също така е композирал и аранжирал за новосъздадения оркестър. Той се е ориентирал предимно към малки музикални пиеси, достъпни за силите на неговите оркестранти и за публиката. Сред запазените творби, които носят неговия подпис са: пиесата „Потпури”, „Кавалерийски марш” и „Хусарен полка”, в които се усещат унгарски мотиви; „Надежда валс”, „Валс на цивилизования българин” и „Полка-мазурка”, в които се усеща влиянието на Щраус и др. Има пиеси, при които липсва подпис на автора, но също се приписват на Шафран. Сред тях са „Български кадрил”, „Шюмна полка”, която се счита за първото музикално произведение посветено на град Шумен.

Съществена и неизменна част от репертоара на оркестъра представлявали песните с революционни мотиви, донесени от революционерите емигранти. Сред тях са: полската революционна песен „Хей, славяни – Еще Полша”, „Полка славенска” – вариационна танцова пиеса, полката „Гарибалдия – Талянска” (Италиянска), „Марсилезата” в различни обработки и под различни названия, „Марш де Гарибалди”, „Ракоци магяр марш”, „Емигрантен полка” и др. В репертоара на първия български оркестър влизали още разни полки (напр. полка „Добро утро” и полка „Добра нощ”, полка „Комик”, познатата ни „Анен полка” и др.), мазурки, краковяци, маршове, чардаш, полонези, валсове, кадрил, между тях и турски шаркии, както и откъси от опери на Белини, Доницети и Верди като например „Норма”, „Капулети и Монтеки”, „Сомнамбула”, „Ернани”, „Травиата” и „Трубадур” – все характерни, запомнящи се мелодии, с не сложна хармония и структура, които неизменно са създавали настроение и са били подходящи за танци.“