Филип Кутев (13.06.1903 – 21.11.1982), композитор, аранжьор.

Създател на първия професионален фолклорен ансамбъл през 1951 г., днес „Филип Кутев“.

Творчество
Хорово-оркестрови произведения:
“Клепалото бие” ­ балада, т. И. Вазов (1929 г.);
Лазарска сюита (1938 г.);
“Девети септември” ­ кантата, т. Б. Райнов (1946 г.).
Произведения за симфоничен оркестър:
Скерцо (1928 г.);
Българска рапсодия (1938 г.; оригинал за духов оркестър, 1937 г.);
Сакарска сюита –­ симфонична музика към поемата “Септември” от Г. Милев (1940 г.);
“Герман” ­ – симфонична поема (1940 г., поставена в Народния театър през 1943 г.);
“Пасторал” за флейта и оркестър (1943 г.);
Младежка симфония (1949 г.);
Пет симфонични народни танци (1952 г.).
Сюити за соло и камерен оркестър:
Средногорска (1937 г.);
Северозападна (1938 г.);
Източнотракийска (1938 г.).
Камерна музика:
Духов квинтет (1930 г.);
Малка пиеса за виолончело и пиано (1945 г.);
Две малки пиеси за кларинет и корна (1948 г.).
Песни за народен хор:
“Драганка и славей”;
“Айде зайде”;
“Двя са змийки бият”;
“Закукала й кукувица”;
“Стани ми, майчо, откачи”;
“Прехвръкна птичка”;
“Замръкнала е Яна”;
“Полегнала е Тодора”,
“Дай си, Въсе, ръчицата”,
“Димнянинка”,
“Дона на порти седеше”,
“Замръкнала мома Яна”,
“Кажи, кажи, агньо”,
“Черешица род родила” и др.
За народен оркестър:
“Трите пъти” (1951 г.);
Шопска сюита (1952 г.);
Тракийска сватба (1961 г.);
Концертино за соло кавал и оркестър (1962 г.) и др.
Музика към филми:
“Под игото”, реж. С. Василев (1952 г.);
“Неспокоен път”, реж. Д. Даковски (1955 г.);
“Героите на Шипка” (1954 г., съвместно с Н. Крюков);
“Хитър Петър”, реж. Ст. Сърчаджиев (1960 г.).
Избрана литература за Филип Кутев:
Стоянов, Стоян. “Филип Кутев” (С., 1962);
Кутева, Мария. “Искам да разкажа за Филип” (С., 1998).