Янко Мустаков (1842 – 24.12.1881), певец, композитор, педагог и хоров диригент.

Рожденото му име е Йонко Стойков Буюклийски. Роден е в Трявна. Там учи цълковно пеене, свири на цигулка. След завършването се установява в Свищов. От там подпомогнат от съгражданите си учи в Букурещката консерватория, а след това отново се завръща в Свищов като учител. През 1868 там основава първия български хор, който през 1934 г. приема неговото име. За първи път въвежда двугласовото начало, а след това и четиригласовото хармонично пеене с използването на ноти. С лични средства закупува три цигулки, виола, виолончело и ръчно изработва цимбал за създадения от него оркестър. По-късно създава и първия струнен оркестър в Свищов. Той е радетел за задължително образование по пеене в българските училища. Подготвя учебник по нотно пеене, но не успява да го осъществи. Написва „Най-практичната метода за първоначално обучение на децата”, „Буквар, нареден по звучната метода”, „Православно християнско учение за ученици от приготвителните класове”.

Янко Мустаков създава и някои от първите български композиции като „Царю, добре дошъл” по стихове на Иван Вазов, „Из кръв, и дим, и жалост” – Петко Славейков, „Тържествено събрани”. През 1879 хорът е поканен да пее на Учредителното народно събрание във Велико Търново.