„Андре Шение“ André Chénier от Умберто Джордано

28.03.1896 – Премиера на операта в Миланската Скала.

Андре Шение опера в четири действия от Умберто Джордано с либрето от Луиджи Илика. Премиерата дирижир Родолфо Ферари, първи изпълнител на заглавната роля е Джузепе Боргати, Жерар е Марио Самарко, а Мадалена е Авелина Карера.

Джордано композира няколко великолепни арии за главните герои – Четири за тенора („Un dì all’azzurro spazio“; „Io non amato ancor“; „Si, fui soldato“; „Come un bel dì di maggio“), една за сопрана („La mamma morta“), една за баритона „Nemico della patria“ и един изключителен финал, когато двамата влюбени най-после са заедно миг преди да отидат на ешафода („Vicino a te“).

Андре Мари Шение (30.10.1762 – 25.07.1794) френски поет свързан със събитията от Френската революция, по време на която е осъден на смърт. Определят го като един от предшествениците на романтичното движение. Кариерата му е внезапно прекратена, когато е гилотиниран за предполагаеми „престъпления срещу държавата“. Съдбата на Шение се е превърнала в тема на много пиеси, картини и стихотворения, по-специално в операта „Андреа Шение“ от Умберто Джордано, епилога от Съли-Прюдом, „Стело“ от Алфред дьо Вини, стихотворение от Пушкин, изящната статуя на Денис Пюеш в Люксембург и добре известния портрет в центъра на Шарл Луи „Последните дни на терора“ на Мюлер.

Героят Карло Жерар е отчасти базиран на Жан-Ламбер Талиен (23.01.1767 – 16.11.1820), водеща фигура в Революцията.