Той е сред основателите на Дружеството на българските компонисти “Съвременна музика” (1933 г.). Учи в Музикалната академия във Виена. След завръщането си в България е преподавател в Държавното музикално училище. От 1922 до 1958 г. е професор в ДМА. От 1953 г. ръководи музикално-педагогическата секция на Института за музика при ­ БАН. Роден е в Шумен.

Камерна музика:
Трио за пиано, цигулка и виолончело, Рапсодия за цигулка и пиано.

За пиано:

Funf Klavierstuke (С. А. Klemm, Leip-zig) (1917 г.).
5 лирични пиеси;
3 български рапсодии;
Рапсодиета;
“Акварели” (10 тонови картини);
2 сонати;
6 концертни сонатини;
8 пиеси за деца (1952 г.);
“Албум за младежта” (1954 г.);
“По слънчеви пътеки” (20 пиеси) (1955 г.);
40 народни песни и танци (1956 г.);
Вариации върху народна песен (1958 г.);
8 прелюдии;
3 танцови пиеси.

Вокална музика със съпровод на пиано:
40 песни върху стихове на Ив. Вазов, П. Славейков, Д. Дебелянов, П. Яворов, Хр. Смирненски, Хр. Ясенов, К. Христов, Н. Лилиев, Н. Вапцаров, Д. Габе и др. (“Старият музикант”, т. Д. Дебелянов, “Тихият пролетен дъжд”, т. Н. Лилиев и др.).

Хорова музика:
За смесен хор:
“Да бъде ден”, т. Хр. Смирненски;
“Колело”, т. Ел. Багряна;
“Каменарки”, т. Л. Станчев и др.

Избрана литература от Андрей Стоянов:
“Андрей Стоянов ­ избрани съчинения” (отг. ред.. Ст. Стоянов) (С., 1972).

Стоянов, Андрей “Есета из архива”. Сборник. (Съст. Д. Калайджиева-Стойнева и А. Стойнев (С., 2000).