Loading Events

Асен Димитров (6.01.1894 – 4.07.1960), композитор, диригент, пианист, хормайстор.

Роден е в Пловдив. Учи в Пражката консерватория композиция при прочути професори като Витезслав Новак, Спилка и Добияш. Сред като се завръща в БЧългария от 1923 г. до 1959 е артистичен секретар, диригент, корепетитор и хормайстор в Софийската опера. Дирижира над трийсет заглавия на тази сцена сред които „Княз Игор“, „Йоланта“, „Продадена невеста“, „Лоенгрин“, „Дама Пика“, „Саламбо“, „Страхил Войвода“, „Летящият холандец“.

От 1930 до края на живота си е главен художествен ръководител на хор „Гусла“, която е и голямата му любов. Чрез хор „Гусла“ посочва правилния съвременен прочит на хоровите творби от всички стилове и епохи. За хор „Гусла“ и за неговия диригент Асен Димитров се създават прекрасни нови творби от най-големите български композитори – Добри Христов, Петко Стайнов, Любомир Пипков, Георги Димитров, Веселин Стоянов, Парашкев Хаджиеви др. Самият Асен Димитров създава шедьовъра си „Пусто остало Габрово“. Той поставя за първи път в България и крупни кантатно-ораториални творби.

С „Гусла“ той прави първи задгранични турнета на български хор: 1932 г. – Италия, 1933 г. – Австрия и Унгария, 1935 г. – Полша, 1936 г. – Югославия, 1938 г. – Румъния, 1940 г. – Германия. Точно тук, в Германия, младият гуслар Борис Христов изпълнява първите си сола, а заслугата за неговото откритие е именно на маестро Асен Димитров. Под негово ръководство на Коледен концерт в царския двореца Борис Христов запленява с изключителния си тембър царица Йоана и тя ходатайства той да бъде изпратен да изучава тънкостите на вокалното изкуство в нейната родина Италия.

От 1949 г. Асен Димитров преподава оркестрово и хорово дирижиране в Държавната музикална академия, София.  Негови ученици са Емил Главанаков, Добрин Петков, Руслан Райчев и др.

Творчество:

Произведения за симфоничен оркестър:
Симфонични поеми: “Хаджи Димитър”; “Цигулар къща не храни” (1921, Прага).

Камерна музика:
Струнен квартет.

За пиано:

Миниатюри.

Вокална музика:

Песни по текстове на П. Славейков.

 

Go to Top