Франсоа Обер Daniel-François-Esprit Auber (29.01.1780 – 12.05.1871), композитор.

Негов либретист е Йожен Скриб. Заедно създават 39 опери, от тях 3 са комични. Първото им сътрудничество е за комичната опера „Лестър или Замъкът Кенилуърт“ по романа на Уолтър Скот. През 1828 г. заедно създават първата голяма френска опера „Нямата от Портичи“. След премиерата в Парижката опера през февруари 1828 г., продукциите започват в Лондон през май 1829 г. и в Ню Йорк през ноември същата година. До 1882 г. произведението е изпълнено повече от 500 пъти в Париж и е изпълнено в преводни версии в цяла Европа.

Кавалер на Ордена на Почетния легион от 1825 г. През 1829 г. е избран за един от шестимата членове на Академията за изящни изкуства на Института на Франция. От 1842 до 1871 Обер е директор на Парижката консерватория, която разширява и модернизира. Той дава специален акцент върху вокалното обучение, разделя класовете за мъжки и женски певци, осигурява пансион за студенти, започват представления на опера в костюми и изпълнения в Консерваторията на музикално-театрални произведения от носители на  „Римската награда“, разреши да има аплодисменти на концерти в Консерваторията и предостави на членовете на факултети повече свобода в това, което преподават студенти, разшири отделите по композиция, пиано и оркестрови инструменти. Неговата обичайна скромност наложи забрана което и да е негово произведение да бъде изпълнявано в Консерваторията по време на целия му директорски мандат. Успоредно с това от 1852 г. до падането на Втората империя е директор на императорския параклис в Лувъра, като написва много литургични творби, религиозна и светска музика.

Обер е роден в Каен, Нормандия. Дядо му бил художник на краля и отговарял да позлатяването на кралските карети. Баща му бил офицер от кралския лов в малките конюшни в Сен Дени, Париж. След френската революция бащата започва работа като издател и открива печатница. Освен това има артистичен салон, а малкия Франсоа често свири пред гостите – той е цигулар, пианист и певец. Въпреки таланта си, за да наследи семейния бизнес момчето заминава за Лондон и учи търговия и английски. Според биографите му не е навлязъл навътре в тази материя, но има известни успехи в английското общество като композитор.

След 1803 започват поредните войни и младежът е принуден да се върне в Париж. Приет е в „Академичното общество на Децата на Аполон“ обединяваща музиканти и художници любители на музиката. В този период създава пет концерта за виолончело. Успех има и концерта му за цигулка. Разпознал таланта му Луиджи Керубини, най-влиятелната фигура в музикалното общество на Париж го взема за свой ученик, а след неговото пенсиониране го наследява като директор на Консерваторията.

Опери

„Жюли“ от 1805, „Лестър или Замъкът Кенилуърт“, „Нямата от Портичи“, „Фра Дяволо“, „Господ и баядерката“, „Густав ІІІ или Бал с маски“, „Бронзовият кон“, „Черното домино“, „Езерото на феите“, „Занета“, „Диамантите на короната“, „Дяволският дял“, „Сирената“, „Баркаролата или Любовта и музиката“, „Хайди“, „Блудният син“, „Церлина“, „Манон Леско“, „Кавказката“, „Първият ден на щастието“, „Мечта за любов“ от 1869;