Давид Ойстрах (30.09.1908 – 20.10.1974), цигулар
Многократно гостува в България с рецитали (1960, 1963, 1971) и концерти – през 1971 открива сезона на Софийската филхармония под диригентството на Константин Илиев, а след това самият той дирижира оркестър, а солист е неговата ученичка Стойка Миланова.
Един от най-прочутите цигулари на двайсети век. Дмитрий Шостакович и Арам Хачатурян му посвещават своите концерти за цигулка и оркестър.
Роден е в Одеса. От самото начало „Додик“, както наричали момчето, показвал изключителен слух и много чисто интониране – пише в спомените си негов съученик. Преподавателят му Пьотр Столярски обаче изобщо не предполагал каква световна кариера ще направи той, дори му предричал кариера на виолист в квартет или в оркестъра на одеската опера. В студентския оркестър Столярски го сложил на последния пулт в групата на виолите. Но упоритостта на Ойстрах скоро го отвежда на мястото на концертмайстор на виолите, след това в групата на цигуларите и накрая концертмайстор на оркестъра. Скоро той свири със свой собствен оркестър, а през 1924 г. изнася първия си солов концерт в Одеса като солист, като изпълнява Бах, Тартини, Сарасате. Следва турне със студентския оркестър в различни съседни на Одеса градове. От тук получава и първата положителна рецензия: „Техниката му е добра, тонът е чист. Свири уверено и с много чувство“.
Първият му голям дебют е в Киев – под диригентството на Александър Глазунов изпълнява неговия концерт за цигулка. След година, през 1928, свири с Ленинградската филхармония, а на следващата вече е в Москва.
Изпълненията на Ойстрах не впечатляваха с плакатна яркост, нито с ефектен контраст, нито с виртуозна бързина. Цялото му изпълнение беше белязано от естествена грация, тънък вкукс и онова вътрешно обаяние, което се разкрива не веднага и не при всякакви обстоятелства. Всичко беше изпълнено много леко и много просто. Правеше особено впечатление начинът по който общуваше с инструмента си, сякаш с нещо много близко и скъпо – казва Павел Коган, който тогава е концертен администратор и нещо като импресарио, подпомогнал преди това кариерата на Натан Милщайн и Владимир Хоровиц.
Веднага след втората световна война концертната дейност на Ойстрах става огромна – и като цигулар, и като диригент. През 1945 заедно с Йехуди Менухин изпълняват двойния концерт на Бах. Организира цикъл от концерти, на които представя всички по-съвременни цигулкови концерти, като тези на Жан Сибелиус, Едуард Елгар, Уилям Уолтън, Арам Хачатурян, Дмитрий Шостакович.
От изключително богатата биография на изпълнителя добре е да споменем и някои от наградите му. Първата е през 1930 г., когато печели всеукраинския цигулков конкурс. През 1935 той печели и всесъюзния изпълнителски конкурс, същата година е втори на международния конкурс „Виенявски“, а след две години печели конкурса „Йожен Изаи“ в Брюксел – днес „Кралица Елизабет“. След това името му става световноизвестно.
На 2 април 1937 Ойстрах пише на съпругата си: Спечелих първо място. Струва ми се, че сънувам и ме е страх да се събудя. Когато оркестърът засвири химна на Белгия в чест на победителя и цялата публика се изправи – беше толкова тържествено, че сълзите едва не бликнаха от очите ми. В този миг си спомних всички вълнения и съмнения, които с теб преживяхме. Знаех, че в Москва ти се тревожиш и очакваш резултатите от този безумен конкурс. Почувствах, че това е кулминация в моя живот, която никога няма да забравя.
Като педагог подготвя много от световните цигулари – сина си Игор Ойстрах, Валери Климов, Виктор Пикайзен, Стойка Миланова, Боян Лечев и др.