Димитър Петков (5.03.1938 – 11.12.2005), оперен певец, бас

Носител на голямата награда и златния пръстен на София от Третия международен конкурс за млади оперни певци в София през 1967 г. Забележителната му кариера го отвежда на големите оперни сцени и го нарежда до тримата големи български баси – Борис Христов, Николай Гяуров и Никола Гюзелев. Ученик е на Христо Бръмбаров. Дебютира в Софийската опера като Фараонът в „Набуко“ от Верди.

Репертоар:

Александър Бородин – Кончак в „Княз Игор“;

Антонин Дворжак – Водния цар в „Русалка“;

Винченцо Белини – Оровезо“ в „Норма“;

Волфганг Амадеус Моцарт – Осмин в „Отвличане от сарая“;

Гаетано Доницети – Хенри VІІІ в „Анна Болейн“;

Джузепе Верди – крал Филип ІІ в „Дон Карлос“, Фараон и Рамфис в „Аида“, Захария в „Набуко“, Гомес да Силва в „Ернани“, Фиеско в „Симон Боканегра“, граф Валтер в „Луиза Милер“;

Дмитрий Шостакович – Борис Тимофеич в „Леди Макбет от Мценска околия“, Симфонии № 13 и №14;

Ектор Берлиоз – Мефистофел в „Проклятието на Фауст“;

Игор Стравински – Креон и Вестител в „Едип цар“;

Камий Сен-Санс – Абимелех в „Самсон и Далила“;

Леош Яначек – „Йенуфа“, Дикой в „Катя Кабанова“, „Глаголическа меса“;

Модест Мусоргски – Иван Ховански в „Хованщина“, Варлаам и Борис в „Борис Годунов“;

Николай Римски-Корсаков – „Царска годеница“;

Пьотр Илич Чайковски  – крал Рене в „Йоланта“, Гремин в „Евгений Онегин“;

Сергей Рахманинов – „Камбаните“;

Шарл Гуно – Мефистофел във „Фауст“, „Ромео и Жулиета“;