Елвира де Идалго Elvira Juana Rodríguez Roglán (28.12.1892 – 21.01.1980), оперна певица, сопран и преподавател.

Испанска опера певица от началото на ХХ в. Дебютира през 1908 г. в театър „Сан Карло“, Неапол като Розина в „Севилският бръснар“ от Росини. Има спектакли в цяла Европа, Америка, през 1918 пее в Русия, като има участия и с Фьодор Шаляпин. С Шаляпин пее и в Париж и в КанадаОт 1936 до 1949 г. преподава в Атинската консерватория, след това в Анкарската и от 1959 в Миланската консерватория.

Родена е в Арагон, но после се премества в Барселона. Сред учениците й е Мария Калас, която започва обучение при нея в Атина. „На тази знаменита испанска артистка, която публиката и старите посетители на Ла Скала със сигурност ще си спомнят като незабравима и превъзходна Розина и като прекрасен интерпретатор на други големи колоратурни роли, е на този знаменит артист, с всеотдайно и благодарно сърце, на което дължа цялата си подготовка и артистично формиране като актриса и музикант. Тази изключителна жена, която освен че ми даде скъпоценното си знание, ми даде и цялото си сърце…“, казва при всеки повод божествената Калас.

Де Идалго е погребана в неидентифициран гроб в Милано. След изтичане на срока му нейни ученици и приятели преместват останките й в централното гробище на Милано. На 26.02.2018 останките й отново са ексхумирани и пренесени в Барселона, а на 29 юли са отнесена в родния си град Валдеробрес. Почетена е с оперна гала и прожекция на филма „За Мария от Калас“. На родния й дом е поставена паметна плоча.

Между 1907 и 1938 тя прави записи на различни арии от опери.

Репертоар:

Винченцо Белини – Амина в „Сомнамбула“, Елвира в „Пуритани“;

Волфганг Амадеус моцарт – Церлина в „Дон Жуан“, Царицата на нощта във „Вълшебната флейта“;

Гаетано Доницети – Лучия ди Ламермур, Линда ди Шамуни, Мария в „Дъщерята на полка“, Норина в „Дон Паскуале“, Адина в „Любовен еликсир“;

Джоакино Росини – Розина м „Севилският бръснар“;

Джузепе Верди – Джилда в „Риголето“;

Доменико Чимароза – „Тайният брак“;

Лео Делиб – Лакме;

Шарл Льокок – „Дъщерята на Мадам Анго“.